Skip to main content
search

ЕДНА БАНКА

Снимка: БГНЕС

Вече минаха четири години, откакто една нова българска банка обяви фалит, а скандалът около него все още се дискутира. Какво общо има това с архитектурното наследство? Нищо, надявам се, но вследствие на тази история една сграда попадна многократно в кадрите на новините – банковото здание на ул. „Граф Игнатиев“ №10. Вероятно сте се запитвали „Кой е проектирал тази впечатляваща сграда с нейните ясни и стройни пропорции, грубовати скулптури и отчетливи вертикали? Колко стара е тя?“. Построена е в периода 1920 – 1925 г. от архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков като сграда на българската търговска банка, известна още като „банката на Буров“. Друг пример за творчеството на арх. Фингов е неговата къща на ул. „Шипка“ №38, която вероятно вече сте открили. Контрастът между двете сгради е огромен, не заради архитектурните похвати, а заради фалита и разрухата, както и проблемите на опазването на архитектурното наследство у нас.

ИЗГРАЖДАНЕ НА ТВОРЕЦА

Къща на Фингов | Снимка: altersofia

Така наситена с противоречия е и биографията на арх. Фингов. Той е роден на 13 май в Калофер в семейството на учителя Димитър Фингов и завършва с отличие мъжката гимназия в Пловдив, където учителите му Антон Митов и Иван Ангелов го насочват към архитектурата. В периода 1892-1898 г. той следва в Техническия университет във Виена, а през 1897 г. започва работа при проф. Кьониг. Там той работи върху купола на прочутата виенска сграда Филипхоф (бомбардирана 1945 г. и погребала под себе си около 300 души). След това работи и като асистент при проф. Майредер. Именно във Виена той открива сецесиона, който е обособен през 1897 г. Това е стилът, който призовава отцепване от салонното изкуство, използване на чиста геометрия в архитектурното проектиране и избягване от реалистичната и патетична декорация на историцизма.

Завръща се в България през 1898 г. и основава архитектурно бюро с арх. Вълкович в Пловдив, като по-късно практикува сам. След това се премества в София, където отваря нова фирма заедно с арх. Кирил Маричков. По-късно ръководител на отдел в Министерството на обществените сгради като наследник на арх. Грюнангер. Обучението му обаче не приключва с университета. Заедно с Юруков изучава технология на производството на каменни продукти в Италия, Германия и Австро-Унгария. През 1911 г. той основава архитектурно бюро заедно с Ничев и Юруков, което е едно от най-активните и плодотворни за времето си.

Сградата “Филипхоф” във Виена | Image: Bildarchiv Österr. Nationalbibliothek

ФАЛИТЪТ НА АРХИТЕКТА

Тримата отиват да воюват в Балканските войни и Първата световна война. След това Юруков напуска Бюрото и неговото място по-късно заема Апостолов. През 1928 г. Фингов и Ничев банкрутират, защото са гаранти на предприемача Н. Шурупов, чийто рискован транспортен проект в южна България (Раковски – Хасково – Подкова) е унищожен от земетресение.

“Моят буен, неспокоен, ужасно работен и труден живот, който се качваше нависоко, спадна под нулата… Почнал от нищо, достигнал до състояние от 10 000 000 лева, сега съм без стотинка. Аз, който не знаех нито празник, нито делник, нито лято, нито зимно време, който работих 34 години с най-усилено темпо и без почивка, съм без средства…”

Фингов работи заедно със сина си Димитър в периода 1938-1940 г., който е завършил архитектура в Германия. През 1943 г. в депресивно състояние, той унищожава целия си архив. Животът му завършва през 1944 г., когато бомба унищожава убежището, в което той и жена му се укриват.

Интересни са противоречията, които заобикалят живота на архитекта, например неговият личен фалит и фалитът на банката днес. Също така, в ранната си практика той проектира сграда, чийто обитатели следват неговата собствена съдба една година след смъртта му. Умопомрачение го кара да унищожи архива си, професионалната си история. Самият Фингов участва в няколко войни и не загива, но в тази, в която вече търси убежище, той намира смъртта си. Трагично е как един човек, способен и с желанието да гради – това, което считаме за най-висше, бива умъртвен под отломките на архитектурата, от удара на най-злите човешки помисли. Но паметта за арх. Фингов озарява средата ни – чрез красивата и непреходна архитектура.

ЗАЩО НЕ СПОМЕНАХМЕ ТВОРЧЕСТВОТО МУ?

Стопанското училище на “Лавеле” №20, днес музей. | Снимка: Александър Геров, “Капитал”

Фингов наистина може да се счита за пионера на сецесиона в българската архитектурна история. Доказателства за това са собствената му къща, Стопанско училище „Княгиня Мария Луиза“, ул. „Лавеле“ №30, както и много други сгради. Банката на „Граф Игнатиев“ №10 можем да разглеждаме и като един от малкото примери на ар деко архитектурата у нас. Въпреки че той твори в стила на сецесиона, в работата му се забелязва голяма приемственост от периода на историцизма, например в сградата на Търговско индустриална камара, ул. „Славянска“ 2. Но преди неговото творчество е важно да се спомене през какъв път е преминал той. Не бива да забравяме, че архитектурата не е анонимна и се прави не от проектанти, а от личности като Фингов, както и Лазаров и Койчев, за които вече писахме. Само така оставяме нещо, което разказва за нашата следа в света.

За един архитектурен спор, свързан с творчеството на Фингов, можете да прочетете тук.

Сградата на “Славянска” №2 | Снимка: altersofia

 

Източници:
Doytchinov, Gantchev – “Österreichische Architekten in Bulgarien – 1878-1918“
 „Наш дом“
„Капитал“

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

1 коментар

Отговори на Анонимен Откажи

Close Menu