Skip to main content
search

Почти невъзможно е жителите на София да са останали безразлични към наплива от туристи в столицата в последните години. Шансът в петък вечер по „Витошка“ да чуете чуждестранна реч е много по-голям от това да чуете родна такава. Когато посещавате храм-паметник „Александър Невски“, базиликата „Света София“ или Боянската църква през уикенда, трябва да чакате опашки от туристи, за да успеете да влезете в избрания от вас обект.

София от птичи поглед. Снимка: Facebook – Етюд-и-те на София

Причината за резкия ръст на туристите в София

Източна Европа е регион, който дълго беше въздушно откъснат от останалата част от континента и света, най-вече поради високите цени на билетите. В последните години тази пренебрегвана област откри свободата на нискотарифните полети. С навлизането на някои авиокомпании на летище София туристическият интерес към българската столица като уикенд дестинация се покачи значително. През 2018 г. двете големи нискобюджетни авиокомпании, обслужващи България, държат близо половината от пазара у нас. По официални данни това става причина нощувките на чужденци в столицата да растат с по над 10% през последните няколко години. През 2016 г. в града са дошли близо 1 млн. чужденци, като 87% от тях – с туристическа цел. София винаги е притежавала своите богатства, но доскоро те не бяха достъпни или познати за средностатистически западен турист.

Ниските цени на полетите направиха нашата столица лесна, удобна, интересна, дори и екзотична дестинация за много чужденци.

Прирастът на туризма като важен дял от икономиката накара голяма част от обществото и институциите да осъзнаят ценността на ресурсите, които всъщност притежаваме. Територията на България е мястото на среща между запада и изтока; там, където културите започват да се преплитат.

Бившият Партиен дом и руините на Сердика, разположени под площада. Снимка: Facebook – Sofia in Details

Напластяването на различни исторически слоеве в центъра на София е уникално явление. На разстояние от няколко метра могат да се наблюдават храмовете на пет различни религии, разположени над руините на древния град Сердика. На същия площад се намира и бившият Партиен дом – символ на социалистическото минало на България. Само в една точка в центъра на столицата посетителите на града стават свидетели на следи от всички исторически периоди и културни и религиозни влияния, на които е била подвластна нашата страна през вековете. Сложното и богато минало на България сега ни превръща в наследници на следи, уникални със своята противоречивост. Тези ресурси трябва да бъдат осъзнати и да станат стабилна основа, върху която да изградим правилната туристическа политика.

Църква “Св. Петка Самарджийска”, руините на Сердика и Баня Баши джамия. Снимка: Facebook – Sofia in Details

Изборът на българския турист

От друга страна, може да се наблюдава и обратен ефект. Фактът, че самолетните билети понякога достигат цени, по-ниски от тези на междуградски автобуси, става причина много хора да пътуват в Европа. Българинът все повече избира да прекара почивните си дни там, а културният туризъм е най-предпочитан. Това дава на всеки възможността да опознае нови култури, да стане свидетел на разнообразни дестинации, които впечатляват с богата история, архитектура, съхранени и интегрирани архитектурни паметници.

Полет над Рим. Снимка: www.blog.trafalgar.com

Все повече хора се възхищават на подредените улици и площади, лесния и удобен достъп до туристически обекти и начините, по които те са част от живота на хората там. Това пробужда в много от тях желанието тези практики да бъдат пренесени и у нас. Интересът към инвестиционните проекти, обществените поръчки, обновяването на градската среда е по-висок от всякога. Все повече се обръща внимание на културното наследство и неговото опазване и това става благодарение на отношението на обикновения гражданин към ценностите, които притежаваме.

Последствията за културните ценности

Туристическият интерес може да бъде както най-големият позитив за опазването и интегрирането на такъв тип обекти, така и най-големият негатив за съхранението на тяхната автентичност.

В градове като Рим, Барселона, Париж той вече се превръща във фактор, който пречи на нормалното им функциониране. Те постепенно губят своя дух и преживяването на посетителите далеч се разграничава с техните очаквания. В добавка, посещението на обектите от милиони хора може да повлияе на тяхната цялост. На дискусията “Културно наследство. Споделено наследство – споделено бъдеще“ представителите на туроператорите споделиха притесненията си в тази връзка.

Стенописите на Боянската църква. Снимка: www.kfntravelguide.com

В момента в Боянската църква се наблюдава голям наплив на туристи и са нужни резервации месеци преди самото посещение. Коментира се, че тези чести посещения могат да повлияят върху самата сграда, която е вписана в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. В тази връзка беше повдигната темата дали обектите на архитектурното наследство в столицата могат да пострадат от хипертрофия на туристическия интерес в близките години. Друго притеснение събужда и промяна в закона, която обявява обектите на архитектурното наследство за „атракции“. Разграничаването на тези две понятия е от изключителна важност за правилния подход към недвижимите културни ценности в България.

Ротонда “Свети Георги”. Снимка: Facebook – Sofia in Details

Пробуждането на туристическия интерес е положителна стъпка за развитието на икономиката и повишаването на обществения интерес към опазването на културните ценности и развитието на градската среда. Сега е време да бъдат предприети правилните подходи. Доброто туристическо изживяване е режисирано, така че да накара посетителите да разберат и осъзнаят даденостите на определено място. Намирането на точния баланс между съхранението, интегрирането, популяризирането и правилното представяне на културното наследство е най-добрата рецепта за нейното бъдеще.

Източник на данните: КАПИТАЛ – Ефектът WOW-cost

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Отговори на Анонимен Откажи

Close Menu