Макар по последни данни Художествената академия да има толкова задължения, че да не успява да плаща редовно заплатите на преподавателите си, то хубавата новина за Академията е, че поне се сдоби с чисто ново крило което сякаш неусетно е почти завършено. 14 години след проведения конкурс за разширение и реконструкция на Националната художествена академия, днес първият етап от строителството е вече факт, а обликът на сградата е почти неузнаваем спрямо идейния проект за конкурса. Сградата, изникнала на най-ключовото място в центъра на София сред културния ансамбъл, състоящ се от храм-паметника „Св. Александър Невски“, Националната библиотека, Софийския университет, Парламента и старата сграда на Художествената академия предизвиква множество обществени полемики от провеждането на конкурса през 2005 г. до днес.

Дали точно този най-представителен централен участък на града е подходящ за толкова мащабен модерен проект? Доколко той е съобразен с градоустройството и историческия облик на заобикалящото го пространство? По какъв начин се обвързва със старото здание на академията? Кое налага промените, които значително отличават построената сграда от оригиналния проект, спечелен с конкурс през 2005 г.? Изобщо има ли някаква цялостна визия за облика на града ни или проектите се простират до имотните граници?

В интернет пространството се появи носталгичният коментар на гражданин, случайно зърнал новоизникналата сграда на “Оборище” и “Левски” – “Художествената академия заслужаваше повече”. Kакво всъщност заслужаваше академията? Нека проследим историята на проекта.

Конкурсът

През 2005 г. ръководството на Националната художествена академия провежда национален архитектурен конкурс под егидата на президента, в който взимат участие 26 архитектурни студиа. Журито, ръководено от арх. Иван Станишев, заедно с още 12 експерти архитекти и художници, единодушно присъждат първа награда на проекта на арх. Стефан Добрев.

Проектът спечелил конкурса през 2005г.image: www.stefandobrev.com

Конкурсът се налага поради разкъсания до момента сграден фонд на академията. Многото специалности и студенти не могат да се поместят само в централното крило, затова част от тях ползват ателиета на бул. “Дондуков”, бул. “Цариградско шосе” и в Студентски град, за които обаче преподаватели и студенти се оплакват, че са непригодни за нуждите им.

Проектът спечелил конкурса през 2005г.image: www.stefandobrev.com

Проектът на арх. Добрев според конкурсното решение би следвало да обедини в една сграда всички тези ателиета и да я помести до старата академия, без да се намесва в архитектурния облик на северното крило. Тя следва да бъде поместена в източната част на парцела и да се простира на 20 158 кв.м. Предвидени са 4 етажа, сутерен, терасовиден етаж, 3 лекционни и една компютърна зала, 16 художествени ателиета, библиотека и необходимите обслужващи помещения.

Въпреки единодушието на журито, спечелването на конкурса бива последвано от множество разногласия и жалби.

Гилдията се разделя на два лагера

През 2007 г. доц. Пламен Вълчев (бивш заместник-ректор на НХА), арх. Владислав Николов и арх. Николай Тулешков започват медийна кампания против реализирането на проекта. Същата година 14 души, сред които художници и някои от останалите участници в конкурса, основават сдружение “Художествената академия в духа на първостроителите”, което апелира към съхраняване на архитектурно-историческото наследство на площад „Св. Александър Невски”, организиране на нов конкурс и избиране на проект, адаптиран към проекта на арх. Смирнов (архитектът на оригиналната сграда от 1896 г.)

Един от останалите проекти в конкурса от 2005г. image: sgrada-nha.blogspot.com/

Опонентите негодуват срещу модерната визия на проекта и смятат, че делото на руския архитект, създал академията във “византийско-руски” стил, би следвало да бъде уважено с подобно на съществуващото формообразуване, което ясно личи от някои от проектите на опонентите в конкурса. Нападките към проекта засягат и липсата на подробен устройствен план на централните градски части и апелират към конкурс, който да реши първо градоустройствения проблем преди този за конкретната сграда.

Един от останалите проекти в конкурса от 2005г. image: sgrada-nha.blogspot.com/

През следващите години следват жалба след жалба до Върховния съд, Столична община и Столичен общински съвет с цел париране на проекта.От другата страна на барикадата се появява групата “Помогнете на НХА да построи новата си сграда!”, в която над 2000 студенти и граждани подкрепят проекта. В крайна сметка през 2009 г. се установява законността на конкурса и проектът бива защитен от редица членове на АС. Какво обаче се случва между 2009 и 2016 г.?

images: www.stefandobrev.com

През следващите години се твърди, че не се пристъпва към строеж по финансови причини, като междувременно оригиналният проект претърпява известни трансформации. Проектът бива преработен, а строителството разделено на етапи. Намерено е финансиране за първия етап от оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, като общата стойност на проекта е 2 999 600 лв. И ето че на 26-ти октомври 2016 г. година проектът стартира официално. Разхождайки се днес по бул. „Васил Левски“ вече можем да се натъкнем на чисто новата сграда, която очевидно е претърпяла множество промени в последните 14 години. Неминуемо в съзнанието ни изникват поредица въпроси.

Как ще изглежда всичко накрая?

Въпреки че според техническия проект от 2017 г., където пише, че значителната преработка на проекта се налага поради неговата етапна реализация, частичните изменения на фасадата все пак не са показани във финалния си завършен вид нито на сайта на студиото, нито някъде в публичното пространство, което на практика прави изненадващ построения вариант на проекта в първата му фаза. Как тогава ще изглеждат фазите 2, 3 и 4, които предвиждат реновиране на съществуващата сграда на ул. „Оборище“, пристройка към съществуващата сграда – паметник на културата, на бул. „Васил Левски“ и преустройство на дворното пространство и изграждане на подземен паркинг?

Технически проект от 2017г. и построената сграда

Достатъчно модерен ли е модерният прочит?

Сякаш в стремежа си да угодим на всички – на заклетите привърженици на Виенска София, на старата гилдия вечни модернисти и напоследък плъзналата тенденция в София да се наподобят всички стари сгради на санирани панелни блокове в “свежи” цветове, може би губим дързостта си. Забравяме проучването за това как може една сграда наистина да се отличава от средата си и все пак да не нарушава хармонията с нея.

„Квадрат 500“, София; image:ploshtadslaveikov.com/

Все пак говорим за Художествена академия, а не за банка.

Немалко примери от света, а и у нас загатват, че може би разликата във времената, както и във функцията на сградите би следвало да се отличи ясно в техния облик. А що се отнася до вписване в историческа среда, диалогичността далеч не означава наподобяване или копиране на старото.

„Квадрат 500“, София; image: offnews.bg

За пример в снимките по-долу можем да разгледаме няколко сгради на художествени академии по света, внедрени в старите центрове на градове, както и доста успешния пример за интеграция на съвременна сграда за изкуство в историческа среда в София – “Квадрат 500”.

Художествената академия в Маастрихт, Холандия; image: www.e-architect.co.uk/
Кралската академия по изкуствата в Лондон; image: davidchipperfield.com Университетът по архитектура в Будапеща; image: archdaily.com

Как се стреми да изглежда центърът на София? Имаме ли план и визия?

Интересни въпроси с неясни отговори. И докато размишляваме, ще очакваме да се изненадаме от предстоящите етапи на най-новата сграда от културния ансамбъл на столицата -източното крило на Художествената академия.

 

Източници: Вестник „Култура“, sofia-agk.com, сgrada-nha.blogspot.com, gradat.bg 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Михаела Икономова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Еразъм за млади предприемачи
Една добра възможност да развием собствен бизнес с опит от чужбина

Прекъснатата връзка между образованието и бизнеса е проблем, който изправя дори най-умелит…