Skip to main content
search

Какъв по-хубав момент за предприемане на архитектурна разходка в наближаващия дълъг уикенд по повод Деня на независимостта на България? От доста време ми се искаше да ви разкажа за едно интересно кътче у нас, а именно Смолян – там, където архитектурата на късния модернизъм се слива с ландшафта на Родопите.

Образецът на архитектурата на Народна Република България

Датиращото от дълбока древност населено място претърпява голямо развитие през втората половина на миналия век. След като на 18 юни 1960 г. градовете Смолян и Устово и селата Райково и Езерово се обединяват в град Смолян, вече уголеменият областен град има възможност за по-амбициозно развитие. Най-голям израз на това откриваме в новия му център. През 1970 г. е обявен конкурс за градоустройствено решение на централната зона в местността „Поляна”, между Смолян и Райково. (източник: вестник „Марица“).

Подходът от бул. “България” към централния площад. | Снимка: Георги Мърхов

За пръв път в историята на българската архитектура започва строителство на градски център върху свободен терен. Поради тази причина в предложените проекти се търсят високи архитектурни качества, които да се впишат в характерната природна среда и местна строителна традиция. На 1 февруари 1973 г. е направена първата копка, а новият център е официално открит на 16 септември 1983 г., в присъствието на Дипломатическия корпус.

Строгата геометрия на сградите носи характера на архитектурния брутализъм, а облицовката им с дърво и камък – типичната естетика за това време. | Снимка: Георги Мърхов

Какво откриваме 35 години по-късно?

Посещението на Смолян в съботен ден носеше със себе си всички характерни моменти – оживено движение по главната пешеходна улица в стария център, местни жители, тръгнали на пазар и хора, завърнали се за кратка почивка. Редом с характерните ястия (например родопския клин), решаваме да „опитаме“ и малко от местната архитектура на ХХ-ти век…

Представителният център

Сложната задача за решаването на новия център на града се извършва от „Главпроект“ начело с арх. Стойчо Велковски (Никифоров, „История на градоустройството“, 2003 г.) Така Смолян се сдобива с представително пространство, в което сравнително близо една до друга са разположени сградите на планетариума, пощата, общината, театъра, историческия музей, художествената галерия и библиотеката. Най-интригуваща част от това решение обаче е връзката между всички тези елементи.

Общината | Снимка: Георги Мърхов

Психологията на публичното пространство

Бул. „България“, транспортната артерия на Смолян, повежда посетителя по широки и озеленени тротоари. Минаваме покрай пощата, а след това ни посреща по-големият мащаб и категоричните форми на общината. Нейният корпус отстъпва назад, за да ни разкрие терасиран площад с озеленяване и да „погъделичка“ нашето архитектурно любопитство. Още няколко стъпки напред и откриваме знаковата сграда на родопския драматичен театър, с авторски колектив арх. Стефан Попов и арх. Мария Афанасиева. Посещението на сградата заслужава само по себе си отделен разказ – дори и десетилетия след завършването си, театърът ни впечатлява със своите детайли – остъклените фоайета, художествените акценти и преливането между интериора и екстериора правят този обект истинско архитектурно изживяване.

Театърът след построяването му. | Снимка: “Архитектура” бр. 7-8, 1984 г.

Източник: списание “Архитектура” бр. 7-8, 1984 г.

Градините преливат между откриторо пространство и театъра. | Снимка: Георги Мърхов

Излизаме от театъра и погледът ни се плъзва по водните каскади и оформянето на терена. Акцент по вертикала на цялата композиция на площада откриваме в разположената нависоко сграда. Изкачване на множество стъпала и откриване на тераси с различни гледки ни отвежда до нея – всъщност сградата на историческия музей и художествената галерия (автор арх. Антоанета Бръмбарова). Преминаването през покритото външно фоайе на двете институции ни отвежда към частично затворено парково пространство, оформящо подхода към Регионалната библиотека.

Осезаемо е иманентното присъствие на природата – като част от общото и като елемент, който може да бъде „рамкиран“ чрез силата на архитектурата.

Есенният пейзаж в архитектурна рамка. | Снимка: Георги Мърхов

Пространството между музея, галерията и библиотеката. | Снимки: Георги Мърхов

Детайлът

Освен характерните за времето каменни облицовки, кафяви дограми и тежки архитектурни елементи, откриваме общи за комплекса, но и същевременно характерни детайли. Множеството скатове и еркери ни препращат към местната традиционна архитектура, а вдлъбнатите и издадени напред прозорци ни напомнят за неправилната и често драматична геометрия на планинските скатове.

Характерните за архитектурата на комплекса прозорци, излизащи пред фасадната равнина. | Снимка: Георги Мърхов

За режисираните пространства…

Интересно е как познатият от хилядолетия подход се оказва в толкова добра услуга на архитектурата на модерното течение от втората половина на миналия век. Режисурата на пространствата, преходът от тривиалната функция (пощата, администрацията) до тази за забавление (театъра, киното) и достигането до познанието в образа на историческия музей и библиотеката добива своя израз в композицията и в хоризонтално и във вертикално направление.

Не бива да забравяме, че подобни комплекси освен в услуга на обществото, са издигани и като инструмент на политическото статукво. Инвестицията в мащабни инфраструктурни проекти „на голо“ често може да бъде индикатор за показност, за необходимост на властта да докаже своята политическа и икономическа сила. Новият център на Смолян е в известна степен прекален със своята мащабност, но и отправя реверанс към обединените населени места, стремейки се да бъде еднакво близо до всички. Майсторството в композирането на публичните пространства и прокарването на архитектурния детайл обаче е нещо, от което можем много да се учим.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu