Разрушиха националния театър в Албания

На сутринта на 17 май Албания осъмна с новината за разрушаването на един от най-ценните образци на архитектурата на 20-ти век в Тирана. Националният театър в града бе разрушен късно вечерта по време на световна здравна криза, въпреки множеството граждански протести против предприемането на тази стъпка от страна на градската управа и правителството през последните няколко години.

По-рано през 2020 г. сградата на националния театър попадна и в списъка на “Европа Ностра” за най-застрашените 7 образци на културното наследство в света. През годините историци, хора на изкуството, архитекти и граждани протестират, за да попречат на извършването на деянието. Въпреки това през тази седмица се стигна до изпълнението на фаталния акт.

Театърът в Тирана. Снимка: www.exit.al

Събарянето на сградата беше осъдено не само като голяма загуба за културата и наследството на Албания, но и като удар върху демокрацията.

Отново архитектурата и нейната културна и историческа стойност станаха отражение на политическите течения на времето. Интересното в случая е, че сградата на театъра е изградена в годините на италианската окупация в Албания по време на Втората Световна война, а днес премахването й се определя като акт против демократичните принципи.

Генерален план на Тирана от италианските архитекти.

Архитектура и история на сградата

Театърът в Тирана е един от най-ценните културни центрове в страната и изиграва голяма роля в развитието на националната култура през 20-ти век. Между 1938 г. и 1943 г. Кралство Албания е окупирана от италианските войски и е изцяло подвластна на Кралството на Италия, в годините под властта на фашисткия лидер Мусолини.

Сградата на театъра е построена през 1938 г. и е образец на италианската архитектура през този период.

Тоталитарната архитектура в Италия, подобно на другите властващи в Европа във времето, е вдъхновявана от античните стилове, но ги интерпретира по специфичен начин. Характеристиките на сходната в Италия архитектура могат да бъдат прочетени и при тази сграда.

Скици на проекта.

В този период албанската столица претърпява големи урбанистични промени, които до днес дефинират съвременната структура на града. Следвайки изпълнението на генералния план за централните части на града, там са реализирани редица мащабни проекти.

Това, което прави постройката на националния театър по-различна от другите, е използването на експериментална технология и поради тази причина е смятана и за изключително иновативна за времето си. Тя е изградена с предварително произведени панели от цимент и дървесина. В началото е планирана като плувен басейн и кино, но към края на 40-те възприема днешната си функция.

Освен с архитектурните си качества, сградата е ценна и с богатата си културна история.

Тя става сцената, на която се заражда съвременният албански театър, а в години след Втората световна война играе централна роля като сцена за артистични, академични и политически прояви.

Съвременните планове за развитие на Тирана

В момента Тирана е в период на архитектурна трансформация. През 2017 г. Стефано Боери представя градоустройствен план за развитие на албанската столица, наречен Тирана2030. През миналата година белгийското архитектурно студио p51N4E става финалист на наградите Мис ван дер Рое за проекта за развитие на площад Скендербег.

MVRDV пък предлагат трансформирането на „Пирамидата“– паметник, посветен на комунистическия режим, в технологичен център.

Визуализации: BIG

През 2018 г. е обявено, че още едно голямо име в съвременната архитектура – Бярке Ингелс, също ще участва в реализирането на генералните промени в града. Тогава министър-председателят на Албания – Еди Рама, прави публичен проекта на студио BIG за новия национален театър в Тирана, който трябва да замести мястото на стария, който се предвижда да бъде разрушен.

Тази новина надига всеобщо обществено несъгласие.

Артисти, архитекти, историци и изкуствоведи създават организация, наречена „Обединение за защита на театъра“ и периодично протестират пред сградата в защита на каузата си. Събитията стават повод сградата да бъде обявена за един от 7-те най-застрашени обекти на културното наследство в света.

Визуализации: BIG

Освен с идеята за разрушаването на старата сграда, проектът ражда недоволство и поради липсата на прозрачност. Архитектурното бюро на Ингелс печели конкурс, който никога не е обявяван публично. До днес не са показани и други проекти, участвали в надпреварата.

Също така, студиото BIG не обявява общината в Тирана като инвеститор на обекта, а друг концесионер – местна частна компания. Друг скандал поражда и това, че предвиденият терен за новата сграда, заема половината от територията на старата такава, а останалата част е дадена в ръцете на частен инвеститор. Всички тези проблеми около проекта раждат общонационално недоволство.

Разрушаването на сградата на националния театър 

Освен, че влиза в списъка на Европа Ностра, съдбата на сградата се повдига като тема и в преговорите на Албания за включване към ЕС. Комисарят по културата – Мария Габриел, коментира казуса, като приканва за обществен диалог между институциите и гражданското общество.

Преди и след разрушаването на паметника: Снимки: www.exit.al

Въпреки опитите на местни и световни организации да спасят сградата от разрушаване обаче, през вечерта на 16 срещу 17 май, сградата бива съборена. На сутринта на локацията се стичат множество граждани, които протестират срещу деянието, въпреки текущата здравна криза.

Властите бяха обвинени за използване на ситуацията за изпълнение на противоречивия акт.

Полицията потушава бунта и арестува около 40 цивилни, част от които журналисти и политици, в това число и съпругата на настоящия президент – Илир Мета. Държавният глава осъжда деянието като „морално престъпление“ и казва, че случката „разрушава и последната илюзия за съществуването на законността в Албания.“

Протестите на сутринта. Снимка: AP Agency

Едмънд Будина – известен албански актьор и режисьор, пък описва случката по следния начин: „Това не е просто разрушаване на сграда. Това е началото на диктатура.“

Отговорът на министър-председателя към реакциите стана в социалните мрежи, след като той публикува проекта на Бярке Ингелс във фейсбук и обяви, че всички протестиращи против разрушаването на сградата са и противници на прогреса и не виждат в бъдещето. Известното архитектурно студио все още не е коментирало случката.

Протестен слоган с текста “културният паметник се пази от хората”. Снимка: www.ourcommons.org

Подобни деяния доказват колко е крехко културното наследство и колко е трудно неговото опазване и съхранение. В основата на това стои неговата зависимост от управлението и институциите, на които населението се доверява за съхраняването на образците на културата. Когато идеалите между двете страни се размият обаче, ставаме свидетели на подобни негативни за културата и историята събития.

Сградата на театъра изживява своя път от изграждането си като образ на политическия режим, до разрушаването си в името на друг такъв. Архитектурата почти винаги е политизирана, но точно с това си ценно качество  тя успява да съхрани най-ясно и недвусмислено белезите на историята и културата. Опазването й обаче е друго предизвикателство. Въпреки че сградата на националния театър в Албания загуби битката с институциите, случката може да служи като урок за преосмисляне на много подобни казуси по света и у нас.