Реставрация на къщата на Кантарджиев

Срещам се с доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова – преподавател, ръководител на катедра „История и теория на архитектурата“ в УАСГ и проектант с богат опит в сферата на опазване на архитектурното наследство. Поводът е нейният проект за реставрация на къщата на Кантарджиев, който беше отличен с второ място в категория „Реновиране на исторически сгради“ в конкурса Фасада на годината на „Баумит“. Арх. Кандулкова ми разказва повече за къщата на бул. „Цар Освободител“ 25 А и новия й живот…

Скрита от погледите на минувачите

Къщата на Кантарджиев се намира на метри от Софийския университет, в една от най-централните части на столицата. По данни от Държавния архив тя е дело на архитектите Васильов и Цолов – автори на Българската народна банка и Народната библиотека. Модернистичната къща на „Цар Освободител“, пример от по-ранното им творчество, е променила своя контекст и остава скрита от погледите на минувачите. Каква е причината?

Натрупването на пластовете на градската среда

Къщата е построена през 30-те години на „Царя“ в дъното на обширен парцел с богата цветна градина и дворно басейнче. Посетителят е преминавал през нея, след което се е качвал на горна тераса при самата къща. За жалост, разкошната гледка и отличната й интеграция в средата не са били запазени за дълго.

Вляво: Извадка от регулационен план от 1949 г.| Вдясно: Скица с нанасяне на новата жилищна сграда от 1961 г.

През 60-те години имотът е разделен на две половини.

В предната му част отново същите архитекти – Васильов и Цолов, строят шестетажен блок по държавно възлагане. Оформена е нова кулиса на „Цар Освободител“ спрямо представата за развитие на жизнената среда.

По време на социализма в къщата се е помещавал гръцки комитет, а след него я реституират и я дават под наем, но не е санирана през годините. Така тя остава в този „пространствен кладенец“ – макар околното застрояване да я смачква, тя е съхранена и дочакала по-добри дни.

Състоянието на къщата преди реставрацията.

„Една къща може да стане ценна без да й се надстроява нищо.“

Старите къщи често пъти се превръщат в бреме, когато архитектурните им достойнства са обезличени и занемарени. В добавка, те не отговарят на съвременните изисквания за енергоефективност. „Обичайно тези стари къщи са и в центъра на София, където територията е ценна и съблазнява за пристройки и надстройки. Премахването е дори още по-чест сценарий, за да бъдат заменени със сгради с голямо РЗП.“, споделя арх. Кандулкова.

Първоначалното намерение на инвеститора, който по наследство получава къщата, е било за надстрояване с нов обем. „Първата ми работа беше да си отговоря на въпроса в какво се състои ценността. Когато разбрах за каква къща става въпрос и му обясних, той ми повярва и се отказа от надстрояването.“

„С лека ръка не се пипа творба на Васильов и Цолов.“

Елементите на къщата са като учебник по модернизъм

Градоустройствената характеристика на къщата днес е променена, но можем да прочетем много от нейните достойнства в елегантния й архитектурен език. Наблюдаваме премерена 2D и 3D композиция, всяка фасада е чиста и издържана, изградена на принципа светло-тъмно с много изчистен художествен маниер и изразителни акценти.

През 2012 г. къщата е реставрирана и в момента се отдава под наем за нуждите на офис

След подробна оценка на състоянието и проблемите са предвидени мероприятия за реставрация, ремонт и саниране на фасадите. Това включва ревизия на водоотвеждащата покривна система, подмяна на дограмите, реставрация на елементите, оформени с бучарда, на металните елементи и възстановяване на дворната тераса. Работата е свършена качествено и с усет към детайла – така, както подобава на къща от такова естество.

Реставрация на мозайките по парапета към входната врата | Източник: Български архитектурен модернизъм

Кога можем да полагаме външна топлоизолация на паметници на културата?

Като е разгледала детайлите, арх. Кандулкова е видяла, че може да бъде изпълнена външна изолация. Мазилката е била в толкова компрометирано състояние, че за да се възстанови, е трябвало да се преизмаже. В допълнение, къщата няма фасадна пластика, която да трябва да се прави наново. При това положение е бил допустим нов детайл, който да отговори на съвременните изисквания.

Фасадната реставрация е изпълнена изцяло с висококачествените материали на Баумит

Използвана е интегрирана топлоизолационна система Стар с крайно покритие НанопорТоп. Силикатна фасадна боя се свързва с мазилката. Арх. Кандулкова споделя, че близо 8 години след реставрацията къщата се забелязва и е с отлично поведение по отношение на фасадата.

Интересна е и комбинацията от две техники на полагане на мазилката. Освен гладка, е преповторена автентичната технология за карелаж. Разграфената мазилка изглежда на пръв поглед като облицовка. Получава се, като се обработи в полусвързано състояние. Майсторът изработва здрав ръб на фугата, като отнема с флекс от мазилката, преди да втвърди. Растерът не е от равни части, а следва определен принцип, който е заснет от проектанта и преповторен.

Разграфената мазилка

В къщата вече е имало три или четири вида дограми – дървена слепена, двукатна, алуминиева и PVC. За да се влезе в бюджета, е поставена нова PVC дограма, но елементите й са съразмерими с оригиналните. Монтирана е отвън, за да не наруши целостта на лампериите и обзавеждането. Къщата е била с много характерни за Цолов и Васильов външни капаци с дървени жалузи на плъзгащи релси. Предстои те да бъдат добавени при възможност от страна на собственика.

Фасада югозапад. Реставрация – цветно решение | Проект на Архи-Реста 05 ЕООД

Къща, която е хубава отвсякъде – както отвътре, така и отвън

Реставрацията връща автентичните връзки в средата.  Входното антре с кръстат свод преминава в „диле“ (фоайе-дневна, централно разпределително пространство) със стълба към второ ниво и камина. Портал ни отвежда към просторна трапезария със зимна градина.

Оригинално разпределение от 1932 г. | Арх. бюро Васильов и Цолов

Поглед към трапезарията | Снимка: Български архитектурен модернизъм

Обръщаме поглед към кабинета на първо ниво. От трифорния прозорец, през ламперията, до вградената мебел-бюро – всичко е на мястото си до последния детайл.

Вградената мебел в кабинета. | Снимка: Български архитектурен модернизъм

Къщата е нямала конструктивни проблеми с изключение на дворната тераса на партера. Тя не е била свързана с плочата на къщата, а е била изградена на отделна конструкция и е пропаднала заради течове. Изпълнена е реставрационно.

Етапи на изпълнение на реставрация на дворната тераса. | Снимка: Български архитектурен модернизъм

Върнат е автентичният вид на външната чешма и колона, като мазаните през годините пластове боя без оглед на оригиналния характер на къщата са внимателно отстранени. „Дантелените“ парапети също са възстановени от реставратор.

Преди и след реставрацията.

Оригиналните мозайки в интериора са запазени

Сивата мозайка с шахматен мотив лесно е могла да бъде заменена с гранитогрес. Вместо това обаче е намерен майстор, който изкърпва нарушените фрагменти. На тези места сега се чете лек нюанс, който ефектно маркира намесата.

„Когато правиш нещо, трябва да помислиш за всички онези елементи, които са част от архитектурния език, да ги запазиш, да не ги обезцениш.“, споделя арх. Кандулкова.

В края на разговора ни тя обобщава, че сполуката е възможна, ако има добър екип – проектант, който знае какво да направи, и собственик или инвеститор, който е достатъчно интелигентен, за да разбере ценността на онова, което притежава, когато му го обясниш.

Благодарим на всички, замесени в проекта, и отправяме поглед към следващите добри реставрационни практики…