Skip to main content
search

Проект за фасадна реставрация: арх. Валентина Едрева
Проектантски колектив по част технология и КРР по художествена пластика: реставратор Стефан Стефанов
Конструктивно становище: инж. Ралица Паскалева
Проект за осигуряване на технически условия: инж. Тошо Тодоров
Изпълнител: Николай ОМ ЕООД
Използвани материали: Баумит мазилкова система – Баумит Грунд, мазилка Пума, лепилно-шпакловъчна смес СтарКонтакт, циментова шпакловка Глема Брилянт и крайно покритие Баумит Силиконколор – цветове 1064, 1032, 0029
Местоположение: гр. София, бул. „Христо Ботев“ №82
Функционален тип: жилищна сграда
Година на строеж: 1912 г.
Архитект: Карл Хайнрих
Година на реставрация: 2018 г.
Отличия: Награда на Столична община в категория „Архитектура, опазване на архитектурното наследство и естетизация на градската среда“ за 2018 г.


Разглеждайки номинациите в конкурса на Баумит „Фасада на годината“, попаднах на обект, който особено привлече вниманието ми. Къщата на бул. „Христо Ботев“ №82 в столицата няма как да остане незабелязана, особено след скорошната фасадна реставрация, която я връща към някогашния й блясък. Прегледах подадената за конкурса информация, но бях любопитна да науча повече за историята, както и за пътя до възстановяването й.

Учудващо, за къщата на бул. „Христо Ботев“ 82 почти не е писано. Оскъдната информация, до която достигнах, ми разкри само най-основното. В „Изчезваща София“ пишат, че е построена през далечната 1912 г. по проект на Карл Хайнрих за семейството на Пенчо Димитров. Скоро след това става собственост на семейство Каназиреви. Декларирана е като паметник на културата с категория „местно значение“ през 1976 г. (недвижима културна ценност от 2009г. по ЗКН).

Източник: http://fadingsofia.rcss.eu

Потърсих повече подробни сведения от проектанта на фасадната реставрация – арх. Валентина Едрева. Специалист с богат опит в опазването на архитектурното наследство, тя ми разкри повече детайли за архитектурната ценност. Желанието за реставрацията идва от сегашните собственици. Арх. Едрева ги описва като

„Рядко съчетание на добронамерени възложители, които оценяват какво имат и искат то да бъде възстановено в целия си блясък.“

Те са потърсили високо качество на изпълнение на реставрацията и са подбрали подходящия екип и материали, които да ги покрият.

Историята

Къщата е била построена за трите деца на Каназирев и се състои от три отделни етажа със самостоятелни входове. Комуникацията е решена по любопитен начин – централният вход откъм улицата е за първия етаж, от север се разполага вход с масивно каменно стълбище, което се изкачва до третия етаж, а от южната страна с вход и стълбище към втория етаж. От вътрешния двор отзад има още едно обслужващо дървено стълбище за прислугата, което се изкачва до всички етажи, включително тавана. Сложната комуникационна система позволява индивидуално ползване на отделните самостоятелни обекти в къщата.

Вижда се, че сградата е направена с голяма инвестиция и много мисъл. За това говори и богатият детайл на пластиката по фасадите. Доскоро обаче ценността на къщата на Каназиреви е била в сериозен риск от изличаване. Във фасадата й, злокобно надвиснала над забързания град, трудно е могло да се улови някогашният блясък и разкош. По западната фасада голяма част от пластиката е била напълно загубена. За радост, по южната, която е между двете къщи, елементите са били достатъчно запазени и впоследствие успешно възстановени.

Снимки на съществуващото състояние преди реставрацията: Юлиана Николова и Валентина Едрева

Новият живот на къщата на Каназиреви

Проектът започва с подробно архитектурно заснемане и дигитализиране. Важна част е подробният анализ на културната ценност – какво е загубено, какви са материалите и т.н., както и изготвянето на оценка за стойността на сградата. Едва тогава се предлага архитектурно решение и се пристъпва към изпълнение. Проектът включва фасадна реставрация без вътрешно преустройство.

Изготвено е цветно решение в два варианта – в по-убита лилава тоналност и зелена тоналност. Впоследствие след обсъждане със собствениците е избран вторият вариант, който е по-подходящ, тъй като е по-близък до оригиналното оцветяване от по-старо време. Според арх. Едрева това следва методологията за опазване на архитектурното наследство – да се запазят близки до автентичните цветове.

Не е полагана топлоизолация, защото е отчетено, че оригиналните зидани стени са с достатъчна дебелина. На места вече е съществувала PVC дограма с двоен стъклопакет. Добавя се такава и на останалите етажи, за да бъде подобрена енергоефективността, като се уеднаквява членението с това на оригиналната дограма. Не е сменена само тази в зоната на северното стълбище, която е с по-различен детайл, от видимо дърво и заема значително по-голяма площ. По отношение на входните врати и дограмата на стълбището е извършена консервация и реставрация.

Състояние на входната врата и детайлите преди и след извършване на реставрацията.

За радост, дървената конструкция на покрива е била в много добро състояние заради отличното качество на вложения материал. Подменено е само покривното покритие. Проектът предвижда също добавяне на табакери в плоскостта на покрива за бъдещо по-пълноценно използване на подпокривното пространство.

Конструкцията на къщата е от носещи зидани стени с дървен гредоред между етажите. Между сутерена и първия е използван пруски свод. Конструктивното становище е отчело, че не е необходимо допълнително усилване.

За допирните точки между наследството и обществения интерес

Щастливи сме да споделяме положителни примери от практиката по опазване на архитектурното наследство у нас. Какво пречи обаче те да бъдат повече? Арх. Едрева споделя, че

„Не се доразбира, че основната цел на опазването на културното наследство е в обществения интерес.“

Къщата на семейство Каназиреви е „имала късмет“ с добронамерени собственици, които виждат ценността й и искат да инвестират в нейното възстановяване. За съжаление, подобни реставрации често са непосилни за финансиране без допълнителна помощ.

 „Лошото е, че държавата не влага почти никакви средства, даже и за обектите, които са нейна собственост.“, отбелязва арх. Едрева и допълва: „Нещо важно, което пропускат в сегашното законодателство и въобще в цялата практика, е, че тези сгради изискват непрекъсната поддръжка. Ако няма непрекъснато наблюдение, проблемите се задълбочават, стига се до унищожаване на елементи, части и цели обекти и това, естествено, много повече оскъпява намесата след това.“

Наблюдава се проблем и в цялостното възприятие и отношение към наследството и неговото място в съвремието.

„За съжаление, българинът смята, че всяко ново нещо е по-добро от старото и не може да цени това, което има. Масово в обществото има разбиране, че е по-добре да бутнем една стара къща и на нейно място да построим нова, понякога дори същата. Това вече не е ценност, а копие на ценността. Няма разбиране за стойност на автентичността.”

Приключваме разговора положително с отбелязването, че разбирането и добрият вкус се възпитават. Поздравления за успешната реставрация както на арх. Едрева, така и на целия екип, който стои зад реализацията!

 


Снимки на реализираната реставрация: арх. Валентина Едрева

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

Отговори на Анонимен Откажи

Close Menu