Ще се разрушава ли автогарата в Банско?

Още през пролетта на 2020 г. в Банско започва да се спекулира, че градът много скоро може да остане без автогара. Основното притеснение за местните тогава е вероятното отнемане на основна обществена функция за един курортен град. Тук следва обаче да се засегне и другата страна на проблема – загубата на значима сграда, притежаваща ценностни характеристики на следвоенната архитектура в България. Сградата на автогарата в Банско успешно е запазила своя автентичен дух както в екстериор, така и в интериор. Разрушаването и би било огромна загуба за културното наследство от най-новата ни история и

крачка назад в опитите за опазването на следвоенната ни архитектура.

История на събитията около сградата

Сградата на автогарата е проектирана от местните бански архитекти – арх. Янчовичин и арх. Даутев, за да отговори на нуждите на развиващия се град. През 1976 г. от арх. Янчовичин е изготвен идейният проект, а през 1980-та е доразвит в работен от страна на арх. Даутев с участието и на арх. Парасков. Проектът е съгласуван и одобрен от действалия тогава Архитектурно-художествения съвет на Банско, ръководен от арх. Любомир Шинков – именит архитект от периода и бивш заместник директор на НИНКН.

Входът на сградата. Интересен момент е изнасянето на козирката. Тук ясно се вижда изнасянето на конструкцията, както и използването на камък и дърво.

Още с изграждането си сградата става собственост на Министерство на транспорта в лицето на бившето държавно предприятие ДАП, а през 90-те години тя се приватизира и се прехвърля на транспортната компания „Транс Пирин“ ООД. В началото на 2020-та година дружеството продава сградата на частен собственик. Като причина е отбелязана невъзможността дружеството да стопанисва и поддържа сградата.

Тогава нов притежател на имота и сградата на автогарата става собственикът на хотела, разположен в съседство. Инвестиционното намерение за локацията е изграждането на паркинг и спортна инфраструктура, във връзка с което в общината в Банско през 2020 г. е внесен ПУП за изменение предназначението на територията.

Впоследствие в града тръгват слухове, че Банско в скоро време ще остане без автогара. Под натиска на общественото недоволство и активизацията на някои неправителствени организации в града, кметът води преговори с новите собственици за удължаване на периода за реализация на инвестиционното им намерение до намиране на алтернативно решение за обслужване на пътническите превози. В предварителните преговори този период е определен от 2 до 3 години, които всъщност изтичат през тази или следващата година.

ДНЕС АВТОГАРАТА ВСЕ ОЩЕ ФУНКЦИОНИРА КАТО ТАКАВА, НЕЯСНО ДОКОГА.

Основното притеснение е липсата на яснота и прозрачност във връзка със съдбата на сградата в близкото бъдеще, защото запазването на архитектурната и цялост вероятно не е сред приоритетите на общината и новите собственици. Спекулациите са, че в подходящ момент тя ще бъде разрушена, за да бъдат изпълнени намеренията на инвеститора.

Какво прави сградата ценна?

Сградата на автогарата в Банско притежава специфични за времето и мястото си архитектурни характеристики. Заедно с това тя е съхранена в оригиналния си вид с високо ниво автентичност, което все по рядко се наблюдава при обществени сгради от следвоенния период в България.

В сградата ясно можем да прочетем влиянията от стила на брутализма, примесен с вдъхновения от традиционната архитектура.

Белези от архитектурата на брутализма четем в начина, по който конструкцията на сградата е изнесена от обема и отчетливо проявена като основна характеристика на фасадата. Яснотата и честността при прочитане на конструкцията и материалите в сградите са едни от основните похвати на стила.

В българските проявления на брутализма рядко се прилага така известния архитектурен похват на стила – използването на видимия бетон. Често по нашите ширини наблюдаваме по-приглушени вариации на този принцип, например в много случаи мястото на бетона е заето от някакъв вид облицовъчен камък. Такъв избор прави и арх. Даутев при оформянето на облика на автогарата.

Значим отличителен белег на тази сграда, в сравнение с други примери в страната, носещи белезите на брутализма, е чистата й обществена функция – тя е отворена към хората и обществото. С това автогарата успява успешно да превъплъти основната идея на класическия брутализъм – да служи на хората.

Други сгради в този стил в България, като например сградата на МВнР или дипломатическите блокове в квартал Изток в София, често остават далеч от обществото – служат на нуждите на политическия елит. Именно тази характеристика на сградата в Банско значително повишава архитектурно-историческата й стойност.

Освен чистите белези на брутализма в сградата, можем да открием и интерпретация на традиционната българска архитектура и по-конретно на местната такава. Интересен момент в решението на фасадата, например, е интерпретацията на класически каменен цокъл – сходно на къщите от региона той повдига втория етаж, в който се развива лоджия, наподобяваща чардак. Използването на дървени парапети, ламперии, тавани, дограми и други детайли от интериора изглежда също са вдъхновени от архитектурата на местните къщи.

Комбинацията от тези характеристики ни дават основание да отнесем сградата към стила на регионалния модернизъм.

Основните белези на този стил се коренят именно в интерпретацията на традиционни за архитектурата по българските земи елементи чрез характерни за глобалния стил на следвоенния модернизъм похвати и материали.

Казано накратко, сградата успява да превъплъти в себе си белези на класическия брутализъм във визуално и функционално отношение, които обаче са пречупени през призмата на регионалния модернизъм. Тези архитектурно-художествени качества на сградата и съхранената й автентичност ни дават повод да я

определим  като ценен образец на българската следвоенна архитектура.

При наличието на различни и по-ефективни процедури за протекция на културното ни наследство, сградата вече би притежавала статут на недвижима културна ценност.

Често сме засягали проблемите при защитата на наследството ни – за съжаление, необратимите намеси в подобни образци и разрушаването на целостта им се случват много по-бързо от процедурите за тяхната институционална протекция, особено когато се касае за примери от най-новата ни история, тъй като голяма част от тях все още не успяват да бъдат опазени от закона.

Четете тук за ремонта на театър София

Именно за това се стига до подобни случаи, в които институциите не могат да вземат участие при защитата на такива образци и общественото недоволство взема превес в борбата за опазването им.

Рядко се натъкваме на архитектурни примери от следвоенния модернизъм, които почти напълно са запазили своя оригинален образ, затова разрушаването на автогарата в Банско би било голяма загуба за архитектурното ни наследство. Надяваме се сградата да бъде запазена и съхранена в автентичния си вид, който е успял да се пребори с предизвикателствата на времето.

Във времена, в които на местно ниво все повече осъзнаваме ценността на наследството, характерните белези на следвоенния модернизъм, делото на архитектите ни от най-ново време, в световен мащаб говорим за устойчивост и начини за ефективно преизползване на сградния фонд, би било нелогично да станем свидетели на загубата на такъв архитектурен образец.  

Четете тук за разрушаването на друг ценен образец – кино Полтава