Skip to main content
search

Неотдавна в социалните мрежи се появиха новини за възстановяването на стар склад за боеприпаси във Варна. Заглавията наистина привлякоха интереса ми, тъй като в България рядко „рециклираме“ архитектура. Тоест трудно намираме начини за да ресоциализираме изоставени или неизползвани вече пространства. За разлика от тук обаче, практиката е широко разпространена по света и проект, който се опитва успешно да приложи такъв модел у нас, истински привлече интереса ми.

Кратка история на мястото

Обектът е бившият склад за боеприпаси на ул. „Барутен погреб“ №1 в район “Погреби”. Построен е още по времето на Османската империя през XIX в. и размерът му достига впечатляващите 200 кв.м. Днес е последният запазен елемент от крепостната стена в града, строена през 19-и век.

Навремето там са били съхранявани барутът и снарядите на Варненския гарнизон. През 90-те години мястото е било „рециклирано“ за първи път, когато там успешно се е помещавал популярният тогава рок-клуб “Бонкърс”. Той е изиграва важна роля за развитието на музикалната сцена в морския град.

Клубът е предлагал на варненската публика възможността да посещава изпълнения на младите тогава български звезди като Дичо, Сленг и много други. По това време без съмнение е бил считан за един от най-добрите рок клубове в България както с качеството на музиката си, така и с автентичното усещане на старият склад за боеприпаси, което определено е добавяло своето влияние в цялостното преживяване. След това идва период на постоянна смяна на наемателите, който в крайна сметка довежда до занемаряване на мястото.

Чети тук за ресоциализацията на бункерите

Амбициите за промяна на мястото

Днес мястото е напълно изоставено, има проблеми с течове, превърнало се е в сметище, има негативно възприятие към него от жителите на района. Варненски колектив от млади архитекти и ентусиасти обаче вижда потенциал в бившия склад за боеприпаси и е готов да го промени. Зад проекта стоят членове на сдружение “Таляна”, сред които са арх. Явор Панев, Биляна Раева и Цвета Йоцова.

Идеята на колектива е да бъде изменено разбирането за мястото и в него да бъде инжектирана нова функция, която обаче уважава историята му.  Те целят да създадат младежко креативно пространство, където всеки ще е свободен да реализира свои проекти и мечти.

„Представяме си многофункционална зала, в която се случват различни събития. Идеята се базира на това да има менторска програма от по-възрастни музиканти към по-млади, които в рамките на 6 месеца или година да бъдат под крилото на организацията, която искаме да създадем.“, разказва арх. Панев пред moreto.net.

Замисълът е да се направят проекти и програми основно за младежите между 15 и 20 години. Да могат да свирят, създават театрални постановки, да представят изкуство и да използват мястото за обучение. Искаме да им предоставим пространство, в което могат да разполагат със зала и сцена, чрез които да реализират мечтите си“, казва Цвета Йоцова, адвокат и член на екипа по възобновяването на пространството.

В основата на идеята заляга представата за културно пространство, как ще се развие то в бъдеще обаче зависи от неговите посетители и младежите, които го населяват. Посоката на културните инициативи, събития, случки ще се случва благодарение на техните амбиции и организация.

Чети тук за ресоциализацията на нацистките бойни замъци

Защо да рециклираме и ресоциализираме архитектура?

Позитивна е практиката, че се опитваме успешно да внасяме утвърдени методи за създаване на младежки културни пространства, а когато това се случва чрез преизползване на вече съществуващ сграден фонд, това още повече осмисля преследването на такива идеи и реализацията им. Подобни инициативи успешно променят цялостното разбиране на обществото за това как можем и как трябва да „рециклираме“ архитектура. Поради демографската криза и активната емиграция в България има голям сграден фонд, нуждаещ се от нов живот.

Преизползването за сградите е позитивна практика от няколко гледни точки.

Този метод е устойчив, тоест сградите не се събарят и преизграждат, което често води до големи замърсявания на природата и преразход на енергия. Второ подобно отношение показва уважението на обществото към собствената му история и култура и цели запазването и и интерпретирането и с нова функция.

Надяваме се да срещаме все повече такива инициативи за ресоциализация, а що се отнася до новото младежко пространство, вярваме, че новият „РеБонкърс“ ще създаде възможности за цяло поколение млади варненци.

Снимките са от Фейсбук страницата: “Варна. През погледа на един чужденец.”

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Отговори на Анонимен Откажи

Close Menu