Разкошната Прага може да ви развълнува по много начини. Град с дълга история, богат с културни пластове и архитектурни богатства, той е важен туристически център в Европа. Дори да не сте били в чешката столица, със сигурност може да разпознаете силуета на Танцуващата къща. Сградата от края на ХХ-ти век носи любопитна история и не спира да приковава погледите към себе си.
Как започва историята на Танцуващата къща?
Сградата е създадена с цел да запълни рана в градската тъкан на Прага. Построена е на мястото на разрушена неокласическа сграда в хода на американски бомбардировки над града в края на Втората световна война. Историческата постройка е била на семейството на известния интелектуалец и драматург Вацлав Хавел, който по-късно става първият демократично избран президент на Чехия.
Дълго време съдбата на мястото остава неясна, докато през 1986 г. се заражда идея за създаване на нов културен център.
С разработване на идеята се заема хърватският архитект Владимир Милунич. За проекта е привлечен и именитият Франк Гери, прочут с необичайните си виждания за архитектурните форми. Малко известен обаче е факта, че Жан Нувел е бил първият избор за съвместна работа.
Строежът започва през 1994 г. Бетонова конструкция, окачена фасада и 99 панела с различна форма и размери на YTONG се преплитат в интересното обемно-пространствено решение. Градивният материал притежава неоспорими качества за създаване на подобни форми, за което говорят и другите му референтни обекти.
Завършена през 1996 г., Танцуващата къща се превръща в символ на съвременната архитектура на Прага.
Сградата е впечатляваща както отвътре, така и отвън – разчупените форми създават интересни пространства, приютяващи различни функции. Замисълът за функциониране като културен център впоследствие се измества от съчетание на офиси, хотелска част, галерия, луксозен ресторант, бар с панорамна гледка и покривна тераса.
Когато архитектурата борави с метафори
Най-популярното тълкувание за необичайната форма на сградата я оприличава на танцуваща двойка.
Смята се, че двете кули се срещат в танц и това дава разпознаваемото й наименование. Наричана е „Джинджър и Фред“ на името на прочутата танцуваща двойка Джинджър Роджърс и Фред Астер.
Нека се вгледаме отблизо в сградата… Ако развихрим въображението си, виждаме как тънката талия на женската фигура продължава в разперена от вятъра пола. Кулата, символизираща мъжката фигура, е по-статична както по форма, така и като материалност. Такава е и ролята на мъжа в танца – той е опората, която води и насочва, докато дамата ефирно се движи в пространството. Двата материала – плътен и ажурен, се сблъскват на ъгъла на крайбрежната улица на Прага.
Предизвикан е дебат доколко подобна сграда се вписва в историческия град
Контраст има, но той по-скоро интерпретира историческите пластове наоколо, отколкото да им се противопоставя. Затова може да се отсъди, че сградата не влиза в противоречие със заобикалящия град.
Превърнала се в неизменна част от града, Танцуващата къща вече е припозната от местните и продължава да привлича туристи към себе си. За приемането говори и отбелязването на образа й в специална колекция златни монети, посветени на обществената кампания „10 века архитектура в Прага“ през 2005 г.
Архитектура и власт
Редно е да се спрем още малко върху приемствеността на сградата. Нека потърсим още отговори в архитектурната концепция. Макар и по-позната, причината за обемно-пространственото решение не се изчерпва само с поетичната метафора за танца.
Истината се крие в промените, които носи времето, в което е създадена.
Вечната тема за архитектура и власт можем да проследим върху отражението на политическата ситуация в Прага върху застроената й среда. Танцуващата къща всъщност е символ на преминаването на Чехословакия от комунизъм към демокрация. Символ на промените, тя привидно се противопоставя на традиционния градски силует. От друга страна, смелият архитектурен жест носи паметта на разрушението, като не се опитва да повтори миналото, а да разкаже една нова история. Статична и активна част се сблъскват в една единна композиция – така, както настоящето поглъща усещането за стабилност. Причисляваме сградата към образците на деконструктивизма – стил, който отрича подредеността, фрагментира и манипулира конструкцията. Осмелила се да излезе от традицията, Танцуващата къща се е превърнала в един от символите на Прага.