В края на юни беше открита изложбата „Тоталпроект“ – копродукция на Топлоцентралата и НАН (фондация „Ново архитектурно наследство“) с куратори арх. Анета Василева и арх. Емилия Кълева. Високата посещаемост и реакциите, които предизвика, показаха, че това е голямо събитие не само за нашата архитектурна гилдия, но и за цялата общност, която ежедневно е в пряк досег със застроената среда. Изложбата на НАН обърна погледите ни към „соцархитектурата“. Но вместо с често срещаните към темата пренебрежение или незаинтересованост, емоциите съвсем бяха други. Тонът на представянето е приповдигнат, буди любопитство и вдъхва оптимизъм.

Организаторите споделят, че са обявили изложбата сравнително набързо, без много предварителна подготовка за зрителя. До последния момент са били заети да подреждат последните детайли около амбициозното представяне. Въпреки това, изложбата събра внушителен брой посетители още през първия си ден. Площадното пространството на Топлоцентралата и самата галерия „Бял куб“ заприличаха на кошер, жужащ от разговори, усмивки и детски игри.  Посетителите живо дискутираха, разглеждаха експозицията и съпреживяваваха момента. Моето усещане да видя тази гледка бе, че

това е един малък празник за българската архитектура.

Да се разходим в Идеалния град

Изложбата представя шест съвсем различни по типология, функция, локация и мащаб обекти, образци на архитектурата от втората половина на 20-ти век. Интересно е как експозицията обръща отвътре навън пространството. Галерията „Бял куб“ събира един Идеален град, сред чиито улици ни разхожда – това са архитектурата на град Лозница, Зона Б5, Художествената галерия и исторически музей в Казанлък, детска градина „Лозичка“ в софийския квартал „Лозенец“, летището в Русе и пешеходната зона в Шумен. Организаторите споделят, че са имали за цел да създадат една мини утопия. Настилката е покрита с градоустройствени планове, а огромни винили със снимки ни потапят сред техните фасади. И сякаш си на всички тези места едновременно…

Посетих както откриването, така и представянето на темата за град Лозница, състояло се в петък на същото място. Щастлива съм да видя като страничен наблюдател както финалния резултат, така и да чуя повече за процеса от моите талантливи колеги Георги Мърхов и Зекие Емин. Те ми разказаха малко повече за самата изложба.

Игра с артефактите

Изложбата не е нищо от това, което сме свикнали да виждаме у нас традиционно. Програмата й е амбициозна, а процесът по изготвянето й трае само около два месеца. Експозицията отива отвъд графичните материали (които са повече от чудесно оформени) и търси предаване на още усещания чрез внасяне на реализъм. Един от въпросите, който нямах търпение да задам, касаеше материалните експонати в пространството. Това са оригинални елементи от обектите – врата и катерушка, както и физически модели – ажурна фасадна решетка, стълба, екстериорна пластика. Идеята зад тези обекти е да донесе още едно измерение, да създаде друг вид преживяване. Както се оказа впоследствие, катерушката кораб, с която децата си изграеха, беше един от въпросните артефакти.

Малката стаичка

Докато деца (и възрастни) се качваха и слизаха по стълбата, репрезентираща Зона Б5, влязох в малката стаичка встрани от изложбената зала. Усещането е ново – сякаш дори температурата стана с една идея по-ниска. По стените на стаята могат да бъдат прочетени събрани чрез цитати различни гледни точки – такива от професионалисти и непрофесионалисти; коментари от постове в социалните мрежи; с елитарен изказ или болезнена откровеност.

Наследството от втората половина на 20-ти век, назовавано като „соцархитектура“, бива свързвано по-скоро с негативен отенък. Причините? Политическата обвързаност и полярните настроения в нея, монументалността, способна да смачка човешкия мащаб, а може би най-вече начинът, по който остаряват тези сгради. Как можеш да видиш потенциала там, където е поочукан и погрубял от времето?

Ценността на соцархитектурата е трудна за разбиране.

Но не се корени само в лозунги и крайности. Това е част от нашата история и ние принадлежим към нея. Подходът, който я създава, борави с дълбоки идеи, работи с размах и смелост. Търси място за човека и културата, създава знакови пространства, обеми и цели градоустройствени стратегии. Следва и интерпретира световни тенденции и добавя локален прочит.

„20-ти век е времето, през което се е построила повече архитектура, отколкото през цялата останала история на човечеството.“

Какво всъщност показва силният интерес към изложбата?

Че имаме нужда от подобни събития. Не само това, готови сме да говорим по тази тема и видим естетиката по тема, която мнозина вече са заклеймили с нелицеприятен етикет. Работата, която е свършена от членовете и съмишлениците на фондация НАН, е достойна за възхищение. А най-хубавото е, че е само началото на действията на една амбициозна група от хора. Такива събития възпитават и насочват вниманието към тези трудни, но важни теми.

Можете да видите изложбата до 21 август в галерия „Бял куб“, културен център „Топлоцентрала“, както и тематичните вечери през тази и следващата седмица. Пълна програма можете да видите тук.

Екип:

Анета Василева, Емилия Кълева, Даяна Николова, Виктория Димитрова (Зона Б5), Ива Хасъмска (192 ДГ “Лозичка”), Теодора Маданска (Летище “Русе”), Зекие Емин (град Лозница), Лиляна Тодорова (град Шумен), Никола Янев (Галерия и музей, Казанлък), Георги Мърхов

Организация и административна подкрепа: Владия Михайлова, РСЦИ “Топлоцентралата”

Продукция: Мустафа Хайрулов, Йордан Йорданов, Георги Мърхов, Валери Гюров

Графичен дизайн: Гергана Илиева, Теодора Маданска, Ваня Димитрова, Иво Димитров

Фотография: НАН; ABCD Space – Цветомир Джерманов, Милена Лозанова (дрон); Стефан Спасов

Снимки в статията: Studio Blenda, Калин Серапионов, Йордан Йорданов, Cahaya Eleven

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Изложбата ТОТАЛПРОЕКТ – от 29 юни в Топлоцентралата
Идеалният град на следвоенната архитектурна модерност у нас

Какво е общото между шест съвсем различни по функция, типология и местоположение обекта в …