Условията на труд в архитектурата - от световната практика до България | Stroiinfo

Днес светът отбелязва международния ден на труда. Той е иницииран в чест на обществените и икономическите постижения на работническото движение в името на това да се осигуряват равни и честни условия на труд и защита на работещите. Човешкият труд стои в основата на развитието ни като общество, а в случая на архитектурата на практика формира физически света, в който живеем.

Нека използваме повода, за да разгледаме реалностите на архитектурната професия – за приноса и трудностите на посветилите се в тази дейност, за проблемите, които срещат на местно и световно ниво, и за оценката на труда на архитекта от страна на обществото като цяло.

Обединените гласове на света (United Voices of the World – UVW), секцията на архитектурните работници (Section of Architectural Workers – SAW). Разгледайте сайта на организацията тук.

Проблемите на труда в архитектурата в световен мащаб

През 2019 г. в Англия се формира първото обединение на работещите в архитектурата, което е част от организацията Обединените гласове на света (United Voices of the World – UVW). Секцията на архитектурните работници (Section of Architectural Workers – SAW) “колективно предприема действия и се бори срещу отрицателните въздействия на работата в архитектурата върху работещите, общностите и околната среда.”

Подобни организации има и в Америка, а на архитектурното Биенале през 2014 г. се случва първият протест на младите архитекти за честно заплащане и нормални условия на работа.

Изображения на Обединените гласове на света (United Voices of the World – UVW), секцията на архитектурните работници (Section of Architectural Workers – SAW). Разгледайте сайта на организацията тук.

Организацията UVW-SAW отбелязва още: „Прекомерната работа е основната болката на архитектурната работа. Енергията вложена в това да спечелиш проект, спазването на крайните срокове, постоянните промени, които трябва да са готови за вчера, твърде често се реализират, благодарение на неплатения труд на архитектите – неизползваните обедни почивки, идване в офиса твърде рано и напускане твърде късно, работа през уикендите, рутинното недостатъчно финансираните на проектите. Всички тези фактори предизвикват стрес, безпокойство и прегаряне, създавайки криза на менталното здраве в сектора.“

Младите архитекти на венецианското Биенале през 2014 г.

Преработването (overworking) вече се е превърнало в неразделна част от живота и работната реалност на архитекта.

Възприятието да работиш постоянно, да довършваш “спешни” проекти, да недоспиваш и да нямаш свободно време се превръщат в ежедневие и придобиват статут на нормалност в живота на архитекта още в университетските години.

Току-що излезли от училищната среда, бъдещите архитекти се впускат в предизвикателствата на университета с висока мотивация, все още неспособни да създават здравословни граници между работа, личен живот и свободно време и да разбират дълготрайния ефект на действията си. В периода на образованието си те често стажуват без заплащане с идеята да “откраднат занаят”, което с времето резултира в ниска самооценка на качествата и труда им. Впоследствие попадайки в работна среда, младите архитекти се сблъскват с ниско заплащане, но въпреки това от тях се изисква да бъдат част от изтощаващ процес на работа и да имат пълна отдаденост.

Миймове от популярната Инстаграм страница @dank.lloyd.wright, която често засяга проблемите на работещите в архитектурата чрез хумористичен прочит. Разгледайте профила тук.

Може би противно на повечето очаквания, тези практики са още по-крайни в бюра с висока репутация, които създават добра и качествена архитектура. От своя страна постигането на по-добро качество на архитектурния продукт изисква по-добри умения, което би трябвало да отговаря на по-добро заплащане и уважение към труда на екипа, а резултира в повече часове работа и идентично заплащане.

Популярните бюра често разчитат на своята репутация, за да наемат едни от най-добрите кадри в сферата без обаче да осигуряват по-добри условия. Тази практика е известна в световен мащаб и не е присъща само на архитектурната професия, а на всички креативни индустрии. Работещите в креативната сфера често са поощрявани да виждат работата си като тяхна страст и да преследват добрия, удовлетворявящ продукт, дори в името на ниското заплащане и нездравословните часове труд.

Статистика за burnout (прегаряне) на архитектите на Мonograph от 2021-ва година. Вижте цялата статистика тук.

Как се оценява трудът на архитектите?

Тук трябва да засегнем и темата за това как се оценява труда на архитекта от обществото и пазара.

Кънли Баркър – журналист и експерт по недвижими имоти споделя следното в Аrchitects’ Journal: „Архитектите са едни от най-високо квалифицираните професионалисти, но за разлика от своите колеги, те получават средно много по-ниско заплащане. Това е въпрос на самооценка и възприятие на стойността на това, което правиш и работиш. Възприятията на обществото и клиентите могат да се променят, но първата промяна трябва да дойде отвътре.”

Изображение на Гид за правата на архитектите в професията на Аrchitects’ Journal. Вижте целия гид тук.

Може би заради разбиранията, които архитектите изграждат за своята професия още в университета, поради високата самокритичност, ниската самооценка или просто заради лошата комуникация с обществото и пазара за ролята на тяхната дейност за формирането на средата, архитектите остават недооценени и недостатъчно заплатени за сметка на дългите часове, труд и умения, които посвещават в работата си.

Разговорът за претовареността на архитектите, ниското заплащане и високите изисквания към кадрите започва да се появява на повърхността и все повече организации и личности в световен план повдигат темата. Тя стана особено актуална и след пандемията, по време на която архитектите работеха от вкъщи и границите между личното и професионалното се размиха още повече. За разлика от световните тенденции обаче в България разговорът не съществува в общественото пространство, а некоректните работни практики са подобни.

Статистика за burnout (прегаряне) на архитектите на Мonograph от 2021-ва година. Вижте цялата статистика тук.

Трудът на архитекта в българската реалност

Свръхработа в университета, недоспиване, стрес, ниски заплати, добри и популярни бюра с високи очаквания, но недостатъчно заплащане. Всички тези са проблеми присъщи и на реалността и у нас. Има обаче някои специфични моменти, които правят проблема с работата на архитекта и ролята му в българското общество още по-сериозни – например качеството на архитектурното образование, недобрата репутация на строителството, това, че често архитектите остават по-ниско заплатени от други кадри в сферата с по-ниска квалификация.

Проблемите започват още от архитектурното образование. Студентите у нас също са положени на висок стрес в университета, но за разлика от техните колеги в Европа, които се фокусират върху един или два проекта на година, развивани подробно и последователно, то тук те правят по пет, шест на семестър с подобен обем.

Остарелите практики водят до ниско качество на продукта, който обаче е създаден със същото количество стрес и тревоги.

Тоест българските студенти са подложени на същите проблеми като колегите си по света, но учат и създават по-некачествена архитектура, което пряко се наблюдава в качеството на средата и сградите у нас.

Преработването в университетска обстановка води до нездравословен баланс между работа и личен живот в дългосрочен план.

Логично лошата архитектура и среда влошава отношението на обществото към професията, което води до по-ниско заплащане за труда на архитекта. Бърза справка в интернет, ще ви каже, че техническите ръководители и майсторите средно печелят повече от архитектите, което не е логично вземайки предвид по-високата квалификация, която архитектите получават в процеса на тяхното обучение. Архитектите, заедно с инженерите са главни проектанти и носят основна отговорност за успешното реализиране и качествата на един проект. По-високата отговорност и по-високата квалификация биха предполагали и по-високо заплащане.

Качествените кадри се преквалифицират

Голямото количество труд, ниските заплати и липсата на уважение към професията, принуждават много архитекти у нас да се пренасочват към други професии основно в сферата на информационните технологии, като например UX дизайн или софтуерно инженерство. Благодарение на аналитичното мислене на архитектите, преквалификацията в подобни професии не се оказва особено трудно предизвикателство.

Графика показваща приликите между работата на архитекта и UX дизайнера с цел рекламиране на преквалификация.

Така в подобни професии навлизат опитни архитекти с високи качества и способности да създават добра архитектура, от която имаме все повече належаща нужда. Току-що завършили, обещаващи млади архитекти също записват курсове за преквалификация без дори да се пробват в архитектурната професия. Другите възможности за реализация са в останалите креативни индустрии, които не са обвързани с толкова стрес, безсъние и непосилни срокове.

Репутацията на строителната сфера в широкия публичен контекст също започва да влияе върху решението на архитектите да се развиват в нея. Строителството често се асоциира с корупция, неетични практики и вложения на незаконно придобит капитал.

Графит на артиста emircA, който тази година се появи на оградата на ректората на УАСГ. Той засяга проблема с корупцията в сферата на архитектурата и строителството. Снимка: Етюд-и-те на София

В подобен контекст често качеството на самия архитектурен продукт остава на заден план и в по-голям процент от случаите инвеститорите не влагат достатъчно отношение към неговото подобряване. От друга страна обаче, както казва Кънли Баркър, архитектите също не успяват да убедят инвеститорите в ключовата роля на професията им и често дори да осигуряват по-добро качество на продукта, не настояват за по-високи хонорари с притеснението, че ще загубят своите клиенти. В общия случай това води и до по-ниско заплащане на кадрите.

Комбинацията от гореспоменатите фактори предизвикват все повече архитекти да напускат професията и да търсят друг тип реализация. Разбира се, това води до все по-ниско качество на труда в архитектурата и на професионализма на тези, които я създават, което пък от своя страна създава все по-лоша среда на обитаване за всички нас.

Силно се надяваме повдигането на темата за ролята на архитекта, преумората и ниското заплащане в европейски и световен контекст в някакъв момент да получи и своя отзвук у нас. Въпреки че местните архитектите са наясно с проблемите на тяхната професия, те трудно достигат публичното пространство. Намирането на лични, индивидуални решения като примиряване с реалностите, вземане на допълнителна частна работа в свободно време или просто смяна на професията вземат превес над колективното говорене и инициирането на публичен диалог. Крайно време е това да се промени.

Източници:

The state of burnout in architecture.

United Voices of the World, Section of Architectural Workers.

An architectural assistant’s guide to employment rights.

If architects want to be paid more, they need to find ways to earn more.

The Architecture of Labor: Working Conditions and the New Normal