Skip to main content
search

През 2018 г. България става член на Европейската STEM (Science, Technology, Engineering, Maths) коалиция, която осъществява обмена на добри образователни практики между членовете си. От 2020 г. до днес по програма на Министерството на образованието (МОН) в българските училища са реализирани редица STEM центрове, които целят да поощрят мисленето на децата в техническите науки, но също така дават и възможност за развитието на по-добра и различна от познатата среда за учене и преподаване. Целта на МОН е до 2026 г. е всяко държавно училище да може да предложи STEM среда на своите ученици.

Четете тук за материалната база в училищата в България

Днес ще ви запознаем с един STEM център в малък български град, който можем да разглеждаме като пример за това как би трябвало да изглежда днес материалната база в нашите училища, как функциите й трябва да бъдат съобразени със специфичните нужди на учениците и как добрият дизайн може да възпитава.

Снимка на завършеното простраство.

Слънчев съботен следобед е, когато заедно с арх. Зекие Емин се срещаме с арх. Йоана Колева и арх. Александър Кючуков – млади проектанти, чиито първи реализиран проект е STEM центърът в ОУ “Димитър Матевски” в гр. Меричлери, общ. Димитровград, обл. Хасково. Те ни разказват за своите наблюдения в процеса на проектиране и реализация; за всички малки, но ключови решения, които са взели по пътя; за големите изводи, които са си направили за силата на средата да променя, както и за ролята и в българските училища изобщо. 

В разговора те споделят с нас, че в процеса стигат до генералния извод: Качествата на средата, която в момента се реализира единствено в STEM центровете, би трябвало да са стандарт и за всички останали пространства за учене, преподаване и социализиране в образователните сгради у нас.

Изглед към трибуната за учене, която действа като спойка на двете основни зони в STEM центъра. Тя е ключов визуален и пространствен елемент. Впоследствие се оказва и най-обичаната и активна зона, населявана от учениците.

Началото на STEM центъра в Меричлери

През 2020 г. училището в гр. Меричлери се класира в програмата на МОН за изграждане на STEM център с проект за реализацията на пространство, което да подпомага учебния процес в модерна технологична среда. Бюджетът  се определя спрямо различни фактори от МОН и в случая се равнява на 50 хил. лв. От цялата сума 44 хил. лв се заделят за STEM кабинета, а остатъкът се използва за облагородяване на други общи части в училището.

Тук намерете повече за училищата и силата на образователната среда през погледа на Lusio Architects

По време на реализацията на този STEM център все още условията за разпределяне на бюджета са по-общо дефинирани, както и липсва изискването дейностите да се осъществяват чрез обществени поръчки. Арх. Колева и арх. Кючуков използват това като позитив, но се оказва, че този формат на разпределяне на бюджета става предпоставка за неправомерно усвояване на средства в редица други училища.

В актуалното бюджетиране на STEM центровете минимум 45% от бюджета са предназначени за закупуване на дигитално оборудване, до 10% за високотехнологични оборудвани и свързани класни стаи (ВОСКС), а максимум 45% за строително-монтажни дейности и обзавеждане. Последното перо трябва да покрие всички дейности за подобряване на средата – ремонти, закупуване на мебели и т.н.

Минимална част от парите се заделят за управление на строителството. Към момента в бюджета ясно са дефинирани единствено 1%  от средствата под името “организация и управление.” Именно тук би попаднал и проектантският труд. Като трябва да имаме предвид че често консултантите, работещи по подобни проекти, окуражват цялостното му пропускане. 

В този случай с много усилия архитектите успяват да оптимизират средствата по най-устойчивия начин, който да спомогне за реализацията на тяхната цялостна визия.

Снимка на завършения кухненски кът.

Накратко за STEM философията

Абревиатурата STEM съчетава дисциплините Science, Technology, Engineering, Maths – наука, технологии, инженерство, математика. Следователно STEM пространствата трябва да предоставят възможност на учениците да упражняват, усвояват и комбинират знания от различни науки чрез практически задачи.

Ключова част от STEM философията е идеята за учене чрез правене.

Затова често класните стаи са разделени на зони с модулни мебели, които дават пространство и възможност учениците да работят колаборативно или в уединение. Зоните и активностите, които се планират в STEM стаите биват напасвани спрямо нуждите на учениците и дигиталните възможности на учителския колектив.

Разпределение на пространството.

За дизайна на STEM центъра в Меричлери

Още когато започват да работят по проекта, за младите архитекти става ясно, че качествената образователна среда е ключова в социалното възпитание и интелектуалното развитие на децата. В проекта с площ от 115 кв.м., те създават йерархия в пространството като обособяват няколко отделни зони – звукозаписно студио, зона за работа с робот, трибуна за учене, както и външна тераса със зона за градинарство, която е хрумка на проектантите да усвоят по полезен начин съществуващ покрив на стара пристройка към училището.

Кадър от пространството на терасата, което е добавено към STEM центъра след оформяне на изход към неизползван покрив на пристройка към училището.

В проекта цветът работи като своеобразен архитектурен елемент.

Орнаменти липсват, но игривостта в пространството се постига чрез местата, на които материалите се срещат един с друг и постигат архитектурен синхрон помежду си. Естетически интериорът следва идеята за функционален и логически издържан облик, който е индивидуален за всяка зона. Възможността за преорганизацията на мебелите приканва децата към ангажиране със средата и създава повече свобода за креативност в пространството.

Тук можем да видим как е постигната динамика в пространството с помощта на семпъл подход – игратата с цветовете, която се случва на границите между колоната и завесите.

Обединяващата точка на зоните в класната стая е трибуната за учене. Тя работи като централен вертикален елемент, който споява отделните зони в стаята и служи за отправна точка в пространството. Като фонов пейзаж към нея присъства стенната мебел, чиито ниши  създават допълнителен уют, в който децата имат възможност да се потопят в игра или четене.

Може би най-голямата строителна намеса, която архитектите реализират в проекта е терасата с градина. Тя представлява ново пространство, което проектантите интегрират. Решението работи така, че покривът на прилежащата пристройка под прозорците на стаята се изравнява чрез декинг и служи за под на терасата.

Снимки от процеса по отваряне на отвор в стената за оформяне на вход към новата тераса.

А входът от стаята към терасата се обособява чрез заменянето на централния прозорец с врата. Тази намеса открива съвсем нови възможности за използване на пространството, като създава връзка към богатата природна среда навън. Там децата могат да практикуват градинарство и да се наслаждават на околния пейзаж.

Преди, по време и след на терасата. Вляво: Изглед към съществуващия вид на покрива на пристройката. По средата: Снимка от процеса по повдигане на пода чрез декинг. Вдясно: Снимка на завършения вид на пространството.

За социалния аспект на проекта и за нуждата от нормалност вместо иновация

В разговора ни с арх. Колева и арх. Кючуков имаше доловимо усещане, че промените, които са предприели, са били най-естественото и интуитивно нещо, което е можело да се направи с предоставеното от училището пространство. В проекта се държи на истинността на материалите, което постига интересно усещане за чистота, както и математическа логика във връзката между различните елементи на дизайна. Акценти се постигат не само с боя, но и с шарките в текстурите на материалите. Цветовете са най-отчетливи при мебелите за сядане, които допълват цялостната композиция.

Най-специфичната разлика между това какво е STEM центърът и какво трябва да представлява комфортната учебна среда всъщност се оказва дигиталното оборудване.

Изискванията за приветливост и качество в материалите и визуалните качества на “класическите” класни стаи не бива да се различават от идеята за добрия интериор в STEM центровете.

Снимка, отразяваща приноса на дървото към материалното разнообразие в проекта.

По време на разговора ни архитектите често споменаваха думата “нормалност” и желанието им, благодарение на възможността да работят върху проекта да я въведат дори частично в училището “поне нашето разбиране за това какво би трябвало да бъде нормална среда в училищата”.

Тук се появява и техният индивидуален подход в училището в Меричлери, който има и социален отзвук – голяма част от децата там са с нисък социален статус и изпитват сериозни затруднения с редовния учебен материал.

В този контекст изграждането на STEM център, който да поощрява интерес към точните науки може би не е най-сериозната нужда на учениците точно в това училище.

Пространството в завършен вид.

Затова арх. Колева и арх. Кючуков търсят кои са интересите и нуждите, които имат те. Например, там децата обичат да готвят (преди ремонта в пространството се е намирала кухня, която децата редовно са изпозлвали) и да се занимават с градинарство (благодарение на новата зона на терасата), да развиват друг тип умения, които биха им били полезни в живота.

Именно така архитектите успяват да напаснат идеята за STEM пространство с възможността за развиване на добър дизайн, но и осигуряването на дейности, с които учениците могат по-лесно да се идентифицират и да припознаят пространството като тяхно. Финалният облик на STEM пространството в Меричлери се оказва плод на смели идеи, редица часове отдаден труд на ръководството на училището, проектанти, местни майстори и познати.

Пространството преди и сега. Наличието на кухнята в първоначалното пространство и нейното активно използване от учениците вдъхновява архитектите да я пренесат и в новия проект. По този начин осигуряват на учениците възможност да използват пространството и за други техни нужди и дейности, различни от предварително предвидените в изискванията на STEM.

За финансирането и добрия дизайн на въпреки

Примерът на STEM центъра от Меричлери доказва, че чрез много прости, но добре обмислени намеси едно пространство може да се облагороди по неочакван, но също и качествен начин. Общественото мнение за реализацията на STEM центрове има тенденция да е негативно тогава, когато финансирането му изпревари, например така нужното финансиране на ремонта за течащия покрив на даденото училище. В подобни случаи идеята среща неразбиране – не защото STEM центровете не са нужни, а защото строителните процеси за поддръжка и модернизация на материалната база в училищата се случват без логична приоритизация на нуждите.

Снимки от процеса по изграждане на трибуната за учене.

При този проект е интересно и това, че мотивирани млади проектанти успяват със силно ограничен бюджет, редица компромиси, трудности в намирането на добри изпълнители на идеите им да създадат един наистина качествен резултат. Подходът им е намерил успех в това, че с много търсене успяват да намерят местни майстори, с които работят активно и въпреки трудностите се напасват в идеята за постигането на общ добър резултат.

В крайна сметка всичко се реализира с оптимален ресурс и много вложен труд.

Що се отнася до заплащането на проектантския труд, който всъщност комбинира идеите, проектирането и цялостния процес в реализацията на добър финален продукт, той не е дефиниран в бюджетирането на STEM центровете. Това от своя страна може да омаловажи труда на проектанта, но и да даде възможност за редица злоупотреби, които всъщност се случват масово при стандартните реализирани проекти от това естество. Освен злоупотребите обаче е цялостно обезкуражаващ факта, че подобна масова програма спусната от МОН, която засяга доста сериозно облика на пространствата в училищата, изобщо не предвижда наличието ролята на проектанта като професионалист, който чрез идеите и експертизата си оформя средата на обитаване.

Пространството в завършен вид.

За стандартите за дизайн и качество в STEM центровете

Архитектите споделят, че към момента за създаването на STEM центрове няма никакви дизайн стандарти или изисквания, които да са насочени конкретно към облика на пространствата. До голяма степен към момента те са възможност за архитекти и дизайнери да демонстрират как можем да подхождаме към средата, да поощряват промяна в училищата и да могат да повдигнат разговора за това каква образователна среда трябва да обитаваме.

Дали обаче дефинирането на ясни предпоставки и условия за учебен комфорт и разнообразие в средата не би улеснило устойчивите процеси на промяна?

Прочетете повече за това как архитектурната среда променя съзнанието, начините на учене и преподаване

Условията за качество обаче би трябвало да са всеобщи за всички пространства в училищата. Важно е и нужната промяна в сградния фонд на училищата да се осъществява навреме и със залагането на правилните приоритети. В противния случай реновираните пространства, особено в училища с други сериозни проблеми в материалната база. Често когато STEM центърът е единственото облагородено пространство и е в контраст с останалите стаи, той тенденциозно се “пази” от употреба. Така вместо учениците да се обучават активно в него и да го обживяват с дейностите си, то започва да не изпълнява заложения в него смисъл.

 

Изглед в завършеното пространство.

Затова и в разговорът ни с арх. Йоана Колева и арх. Александър Кючуков понятието за “нормалност” беше ключово за тяхното разбиране към създаване на нужното качество в средата в българските училища. Да, появата на STEM центровете със сигурност ще облагороди и повиши всеобщите изисквания към материалната среда в училищата. Но генералната трансформацията към по-качествени пространства трябва да се случва целенасочено и осъзнато, с правилните механизми и осъзнаване на факта, че средата възпитава, а проектантският труд и проектантската мисъл изиграват основна роля в повишаването качеството на обитаваната среда.

Прочетете повече за бъдещето на българското училище в осем архитектурни намеси

 

Снимките, чертежите и цялата информация, която се отнася към проекта, са подадени от арх. Йоана Колева и арх. Александър Кючуков. 

Даниела Солуева

Дипломиран архитект, който се интересува се от дизайн и обича да работи с различните му проявленията. Харесва да наблюдава дейностите на хората в градската среда и да ги анализира заедно с нея.

Остави коментар

Close Menu