Историята на най-дългия висящ мост в света

Мост, премостващ буйните води на пролив с дължина над 4 км, стоящ на пътя на разрушаващи тайфуни със скорост от 290км/ч, разположен на земи, разтърсвани от земетресения… един проект, за който се казва, че никога няма да се осъществи. Мостът Акаши Кайкио – своеобразен връх в инженерната история, държи най-малко три световни рекорда. Неговата височина от 282,8м го поставя на първо място по този критерий, а средният му отвор от 1991м го правят първенец сред висящите мостове с дължина, почти два пъти по-голяма от Голдън Гейт в Сан Франсиско. Стойността му възлиза на 4,3млрд. долара, с което се нарежда най-високо в класациите.

(Снимка: ©https://www.slideshare.net)

Историята

Мостът се намира над пролива „Акаши“ и общата му дължина е 3911м. „Акаши“ е 4-километрова бариера, разделяща острова Аважи и Япония. Той е един от най-заетите морски пътища на Япония – главна артерия между четирите големи острова. От десетилетия правителството иска да създаде проект, който да свърже големия град с околните провинциални риболовни селища в Аважи. Един трагичен инцидент на 11-ти май 1955г. кара правителството да се замисли за строежа на мост, който да позволява безопасното преминаване. В 6:40 100 деца се качват на ферибота Shiun Maru, за да прекосят пролива. Плътната мъгла е причината минути по-късно да се случи сблъсък с друго плавателно средство. За по-малко от пет минути Shiun Maru потъва и 168 души губят живота си във водите на пролива.

Инцидентът “Shiun Maru” (Снимка: ©https://ja.wikipedia.org/)

Предизвикателства, свързани с изграждането на моста

Правителството създава отдел „Управление на мостове Коншо Хикоко“ за изготвяне на проекта за мост над пролива Акаши. Проектант е Сатоши Кишима. Проучванията отнемат тридесет години. Едно от най-големите предизвикателства пред инженерите е да проектират конструкция, която да е достатъчно здрава, за да издържа собственото си тегло и това на трафика, но и в същото време да бъде лека. През май 1988г. пред японските специалисти стои проблемът с полагането на основите. Идеалното място е в средата на пролива, но това създава опасност от натоварения трафик и евентуални сблъсъци в конструкцията. Широчината на транспортния канал е близо километър и половина, което обосновава разполагането на пилоните на разстояние почти два километра един от друг. Освен средния отвор, затруднения създават силните течения и дълбочината на пролива (около 100м). Традиционните методи за изграждане на пилони не са приложими при тези условия. Инженерите намират решение на проблема – те създават два огромни стоманени цилиндъра (форми), по един за всеки пилон. Те, с тегло 20 000т., се изготвят на док, а след това се издърпват с 12 влекача до проектното им положение и се потапят на дъното. Но това не са крайните основи – те трябва да бъдат запълнени с бетон. За четири години учените създават свръхбетон, който се втвърдява във вода. Въпреки трудностите с монтирането в бурните води след проверките се установява, че основите са разминават с проектното си положение с едва 10 см.

Акаши Кайкио (Снимка: ©wix.com)

Япония се намира в центъра на земетръсна зона. Това определя и фактът, че пилоните трябва да са устойчиви и на земетръс. Страната се разпростира върху 4 тектонични плочи. Това е причината инженерите да предпочетат стоманата пред стоманобетона. Но изборът на материал оскъпил конструкцията, като стойността ѝ достигнала 4,3 млрд. долара.

Пилоните на моста (Снимка: ©https://www.slideshare.net)

Пилоните са изградени от 90 части с тегло 160т и са проектирани за земетресение с магнитуд 8,5 по скалата на Рихтер. Главните кабели са сърцето и душата на един висящ мост, защото удържат не само теглото на пътната плоча, но и това на трафика. Дължината им е 300 000км, достатъчни да обиколят Земята 7 пъти. За осигуряване на необходимата здравина към стоманата за изготвяне на кабела се добавя силикон и добавки. През ноември 1993 година с хеликоптер се поставят водещите въжета. Два месеца по-късно се монтират скелета по протежението им, а след това се поставят и останалите 37 000 нишки. След монтирането им се пристягат, увиват се в гумено покритие и се боядисват, за да устоят на атмосферните влияния. Мостът има най-големите опорни основи в света – нужни били 232 000 м3 бетон, а на тях били изградени закотвящи блокове с височина 40м.

Закотвящите блокове (Снимка: ©https://commons.wikimedia.org)

Земетресението през 1995г.

На 17 януари 1995г. в 5:46 сутринта земетресение с епицентър 20 км от града и на 4км от моста разклаща град Кобе с 7,2 магнитуд по скалата на Рихтер. За минути се срутват над 100 000 сгради, 40 000 души са ранени, а жертвите са над 6 000. Конструкцията запазва своята цялост след разрушителното земетресение.

Първоначалната проверка показва, че няма повреди, но по-щателни проучвания с подводно устройство показва ужасяващ факт – в средата на пролива се е появил разлом. Единият пилон бил изместен с повече от метър от проектното си положение и така дължината на моста се увеличила с цял метър. Екипът решил да отпусне кабелите и да удължи гредите, съставляващи основата на пътя. През юни 1995г. започва реализацията на финалната част на моста. Чрез специални кранове, създадени за проекта и с товароподемност 4000т, 290 греди с тегло над 100т се монтират над буйните води на пролива. На 18 септември 1996 последният сегмент е поставен в проектно положение.