Забравените български села: Царичина – селото отвъд феномена

Снимка: Ангел Петров | Stroiinfo 2026

• Царичина — община Костинброд, Софийска област
• ЕКАТТЕ: 78197
• Разстояние до София: около 29 км
• Надморска височина: 797 м
• Площ на землището: 20.092 кв. км
• Пик на населението: 648 души (1956)
• След това: 103 (1975) → 50 (1985)
• Преброяване 2021: 72 души
• ГРАО 2025: 43 по постоянен адрес / 83 по настоящ адрес

Царичина е село в община Костинброд, Софийска област, само на около 29 километра северозападно от столицата. На картата тя е близо, но в историята на българския преход стои далече, почти митично.

За повечето хора името му не извиква образи на стара църква, планинско село или бавно обезлюдяване, а се свързва с едно-единствено нещо, „дупката“, тайната, военните, извънземните, феноменът. Именно тук се крие и голямата несправедливост към Царичина, легендата поглъща селото, а шумът заглушава истинския живот.

Истината е, че Царичина не започва от мистерията. То е било село много преди да стане сензация. И ако човек се вгледа в числата, ще види една много по-дълбока и по-болезнена история, историята на българското село през втората половина на ХХ век. През 1956 г. тук живеят 648 души. През 1975 г. те са вече 103. През 1985 г. едва 50. Това не е просто демографски спад, това е изтъняване на цял един свят, дворове, гласове, ниви, огнища, детски стъпки по прашните улици.

Снимка: Ангел Петров | Stroiinfo 2026

Данните от по-ново време показват, че селото все още съществува, но в крехък, почти граничен режим на оцеляване. При преброяването през 2021 г. Царичина е с 72 жители. В по-новите административни справки числата се колебаят според вида регистрация и датата на отчета, през 2025 г. около 43 души по постоянен адрес и 83 по настоящ адрес, което подсказва познатия за много малки села модел, малко реално постоянно население, но повече хора, които поддържат връзка с мястото или пребивават там периодично.

И именно тук Царичина става по-интересна от собствената си сензация. Защото не е просто „селото на дупката“, а село на ръба между изчезването и паметта. Място, което България уж помни, но всъщност не познава.

Селото преди легендата

Царичина лежи в планински район над софийското поле, достатъчно близо до столицата, за да изглежда достъпна, но и достатъчно встрани, за да запази онова особено усещане за откъснатост. Това не е село, което впечатлява с мащаб. Впечатлява с атмосфера. Пътищата към него сякаш постепенно изчистват човека от градския шум. Асфалтът неусетно започва да води не просто към точка на картата, а към различна скорост на времето.

Снимка: Ангел Петров | Stroiinfo 2026

Преди Царичина да стане нарицателно за мистерия, тя е била едно от множеството български села, в които животът се е мерил не в сензации, а в сезони. Вероятно затова и последвалият демографски срив звучи толкова тежко. От 648 души през 1956 г. до 50 през 1985 г., това е не просто статистика, а почти разпад на общност. Селото е било бавно изоставяно, както много други места в България, останали извън големите пътища на индустриализацията, миграцията и централизацията.

Как Царичина стана феномен

Големият обрат идва в началото на 90-те години, когато селото внезапно се превръща в сцена на една от най-странните истории в съвременната българска публичност. През 1990 г. започва секретна военна операция, известна с кодовото име „Слънчев лъч“. Според разказите и последвалите публикации, военни копаят в района на Царичина в търсене на древен артефакт, съкровище или следи от нещо извън човешкото. За около две години е изкопан спираловиден тунел с дължина около 160–165 метра и денивелация около 70 метра, след което обектът е запечатан, а около него започва да расте мистерия, която и днес не е напълно изчезнала.

Снимка: Ангел Петров | Stroiinfo 2026

Точно тук Царичина губи правото си да бъде обикновено село. От този момент нататък тя започва да живее в националното въображение като „българския Розуел“, като място на скрити истини, тайни архиви и недоизказани свидетелства. Историята е толкова силна, че поглъща реалността. Камъкът с надпис „Дупката“ остава като символ, но зад него продължава да стои не само мистерията, а и едно реално село с къщи, дворове, празни прозорци и все по-малко хора.

Отвъд „дупката“, истинската тема е тишината

Най-интересното в Царичина днес не е въпросът дали някога там е имало извънземен разум, древна цивилизация или държавна мистификация. Най-интересното е друго, защо България така лесно помни сензацията и така лесно забравя селото.

Защото Царичина е и диагноза. Тя показва колко често виждаме провинцията само когато около нея има сюжет. Ако няма мистерия, няма камера. Ако няма скандал, няма интерес. А всъщност най-голямата загадка на българските села не е под земята. Тя е на повърхността, как десетки, стотици населени места бавно се стопиха пред очите ни, без обществото да намери сили да ги задържи живи.

Снимка: Ангел Петров | Stroiinfo 2026

Царичина е ярък пример за това разминаване между символ и действителност. Символът е огромен. Действителността е крехка. И точно в това има нещо поразително човешко. Селото е станало известно не с това, което е създало, а с това, което някой е търсил под него. Сякаш и до днес хората са по-склонни да копаят под земята за тайна, отколкото да погледнат над земята за истината.

Царичина днес, между пустотата и завръщането

И все пак Царичина не е мъртва точка на картата. Данните за настоящ адрес, които са по-високи от тези по постоянен, подсказват нещо важно, селото продължава да има притегателна сила. Не масова, не икономически мощна, но истинска. За някои то вероятно е наследствен дом. За други място за уикенд, за отдих, за бягство от града. За трети маршрут към една прочута българска мистерия.

Снимка: Мирослава Рачева-Петрова | Stroiinfo 2026

Това е шансът на подобни места в XXI век, не да се върнат към стария си размер, а да намерят нов смисъл. Не непременно чрез сензация, а чрез памет, културен разказ, местен туризъм, екопътеки и нови хора, които дават втори шанс на мястото. Царичина има нещо, което много села нямат, разпознаваемо име. Въпросът е дали България ще продължи да го свързва само с една дупка или ще започне да вижда и красотата на самото село, близостта му до града и условията за селски туризъм.

Защо трябва да говорим за Царичина по друг начин

Да пишеш за Царичина само като за феномен е лесно. Да я видиш като село е по-трудно. Но точно това усилие си струва. Защото зад всяко „мистично място“ има конкретна география, конкретна демография и конкретна човешка съдба.

Царичина е едновременно легенда и предупреждение. Легенда, защото българската култура още не е престанала да се вълнува от неразгаданото около нея. Предупреждение, защото, докато говорим за тайните ѝ, може да не забележим как едно реално село тихо се смалява.

Снимка: Ангел Петров | Stroiinfo 2026

И може би тъкмо това е най-силният образ на Царичина, не дупката, не военните, не сенките на прехода, а едно планинско село край София, което продължава да стои на мястото си, малко, мълчаливо, недоизказано. Село, което България уж познава по име, а тепърва трябва да опознае по същество.

Посетете го и вие