Къщите тулоу – огромни родове в една сграда

За да се видят с роднините си, някои жители на китайската провинция Фудзиен просто прекосяват двора или се качват по стълбите. Домовете им се намират в различни части на една и съща огромна сграда, която има общ вход, няколко етажа и десетки жилищни помещения. Това са къщите тулоу, сред които има постройки на няколко века.

Най-големите някога са побирали до 800 души, докато днес броят на постоянните жители е значително по-малък. Сградите могат да бъдат кръгли или квадратни, а зад масивните им стени се намират просторни дворове, открити дървени коридори и помещения, разпределени между отделните семейства.

Защо започват да строят такива къщи

Историята на тулоу е тясно свързана с общността хакка, чиито предци се преселвали на юг през различни периоди от китайската история. В планинските райони на Фудзиен те създавали земеделски селища, в които роднинските връзки имали важно значение за обработването на земята и организацията на всекидневието.

Жителите често трябвало да се защитават от разбойнически нападения и конфликти между отделните общности, затова започнали да строят големи укрепени жилища, в които няколко поколения от един род можели да живеят заедно.

Тулоу се изграждали и от представители на общността минан, като между постройките на двете общности съществували различия в организацията на помещенията и вътрешните пространства.

Самото название „тулоу“ означава приблизително „земна сграда“ и е свързано с основния материал, използван за изграждането на масивните външни стени. Тези постройки обикновено имат три или четири етажа, а помещенията им са разположени около голям открит двор.

Как се строи къща за няколкостотин души

Изграждането на тулоу започвало с подготовката на терена и полагането на стабилна каменна основа. Тя предпазвала земните стени от влагата в почвата, което било особено важно заради обилните валежи в района.

Над основата майсторите изграждали стените чрез трамбоване на пръст. За целта използвали местна почва, към която според строителната техника добавяли пясък и вар. Сместа се насипвала на последователни пластове между временни дървени кофражи, след което се уплътнявала с тежки ръчни инструменти. В някои конструкции се използвали и бамбукови елементи за допълнително укрепване.

Този процес се повтарял, докато стените достигнат необходимата височина. При някои от големите тулоу дебелината на стените в основата достигала метър и половина, а нагоре постепенно намалявала.

След завършването на външните зидове се изграждали дървената конструкция на етажите, стълбищата и откритите коридори, разположени от вътрешната страна на сградата. За покривите използвали керемиди, а широките стрехи отвеждали дъждовната вода далеч от земните стени.

Заради необходимостта от защита сградите обикновено имали един главен вход с масивна врата, често укрепена с метална обшивка. Прозорците към външната страна се разполагали предимно на по-горните етажи, което затруднявало проникването на нападатели.

Вътрешните кладенци и помещенията за съхранение на храна позволявали на обитателите да издържат продължително време, без да напускат сградата при опасност.

Един двор за десетки семейства

Вътрешното разпределение на тулоу е съобразено с живота на големите родови общности. В много от сградите приземните помещения се използвали за готвене и хранене, вторият етаж служел за съхранение на продукти и вещи, а на по-горните били разположени спалните.

Всяко семейство разполагало с помещения, разпределени едно над друго на различните етажи. До тях се стигало по стълбища и дървени коридори, отворени към общия двор. При част от тулоу коридорите и стълбищата били общи, докато при други отделните семейства имали по-самостоятелен достъп до жилищните си помещения.

В дворовете се намирали кладенци, стопански постройки и пространства за събирания. Особено важно място заемала залата за почитане на предците, където се провеждали семейни церемонии и празници.

Поддръжката на толкова голяма сграда изисквала общи усилия. Обитателите разпределяли помежду си задълженията по почистването, охраната на входа и организирането на празненствата, а в някои тулоу правилата за съвместен живот били изписани на видно място.

Къща с около 400 помещения

Сред най-известните тулоу е Ченгци лоу, разположена в района Юндин. Строителството ѝ завършва в началото на XVIII век, а сградата има четири концентрични пръстена, разположени един в друг.

Външният пръстен е висок четири етажа, а вътрешните са по-ниски и обхващат различни помещения и пространства за общи дейности. В целия комплекс има около 400 помещения, като в миналото тук са живели над 600 души.

Друг интересен пример е Чженчен лоу, построена през 1912 г. Тя има два концентрични пръстена, а вътрешното ѝ оформление включва декоративни елементи и архитектурни решения, повлияни от западното строителство в началото на XX век.

И двата примера показват колко различни могат да бъдат тулоу, въпреки сходните принципи, по които са изградени.

Как живеят хората в тулоу днес

През 2008 г. ЮНЕСКО включва 46 тулоу от провинция Фудзиен в Списъка на световното наследство. Защитените сгради са строени между XV и XX век и са разположени на протежение на около 120 километра.

През последните десетилетия много млади хора напускат селата, за да учат и работят в големите градове, а част от старите помещения остават необитавани. Сградите обаче продължават да имат важно значение за местните общности и някои от тях все още се използват като постоянни жилища.

Пример за това е Цуймей тулоу, където през 2025 г. приключва проект за обновяване на сградата. Ремонтът е организиран така, че живеещите в нея семейства да останат в домовете си, а необитаваните помещения да получат ново предназначение. В програмата за обновяване са включени и други тулоу, като проектите предвиждат укрепване на конструкциите, подобряване на жилищните условия и създаване на пространства за обществени дейности.

На някои места част от помещенията се използват за къщи за гости, магазини и работилници, а туристите могат да разгледат вътрешните дворове и да научат повече за местните строителни традиции.

За хората, които продължават да живеят в тулоу, поддръжката на старите сгради остава ежедневна грижа. Земните стени трябва да бъдат защитавани от влагата, дървените конструкции изискват редовни проверки, а съвременните жилищни удобства трябва да се вписват в постройки, изградени преди столетия.

Това е и основното предизвикателство пред тяхното бъдеще, защото запазването на тези необичайни къщи зависи от състоянието на сградите и от възможността местните семейства да продължат да живеят в тях.