понеделник, 16 ноември 2026
Зареждане...
Личности

Ренцо Пиано: Архитектът, който скандализира Париж, но покори света

Трудно е да разпознаем сграда на Ренцо Пиано по формата и фасадата, защото почти всеки негов проект е различен от предходния.

STROIINFO
· 1 мин. четене

През 1971 г. се провежда международен конкурс за нов културен център в Париж, в който участват общо 681 проекта. Печелят го трима архитекти, единият от които е италианецът Ренцо Пиано, чието име по това време все още не е особено известно. Проектът им няма почти нищо общо с представите за това как трябва да изглежда подобна сграда. Вместо обичайните фасади и представителен вход те залагат на огромна конструкция от стомана и стъкло, по която отвън минават тръби, въздуховоди и ескалатори. Шест години по-късно сградата е една от най-обсъжданите в Париж.

Момчето от строителното семейство

Ренцо Пиано е роден през 1937 г. в Генуа, в семейство, което от поколения се занимава със строителство. Баща му е строителен предприемач и още като дете Ренцо често ходи с него по строителните площадки, където с любопитство наблюдава как се издигат сградите. Години по-късно ще си спомня именно тези посещения като една от причините да се увлече по архитектурата. А и самата Генуа има какво да му покаже, защото е голям пристанищен град, в който корабите, металните конструкции и работата в корабостроителниците са част от ежедневието. Неслучайно по-късно някои от проектите му ще бъдат повлияни от формите и конструктивните решения в корабостроенето.

Пиано решава да учи архитектура в Милано и през 1964 г. завършва местния Политехнически университет. Още като студент работи при известния италиански архитект Франко Албини, а след дипломирането си натрупва опит и в семейната строителна фирма. По-късно работи с американския архитект Луис Кан, но успоредно с това започва да развива и собствени идеи, като експериментира с леки конструкции, сглобяеми елементи и нови материали.

Сред първите му самостоятелни проекти е фабриката IPE в Генуа, завършена през 1968 г. Две години по-късно проектира павилиона на италианската индустрия за Световното изложение в Осака, Япония, като използва подсилен полиестер и стоманени въжета за създаването на лека конструкция. Именно този проект привлича вниманието на британския архитект Ричард Роджърс, с когото Пиано открива общи интереси в проектирането. През 1971 г. двамата основават архитектурно бюро в Лондон, а съвместната им работа скоро ги отвежда до най-големия проект в кариерата им дотогава.

Скандалът „Помпиду“

След победата в парижкия конкурс през 1971 г. Пиано и Роджърс, заедно с третия архитект в екипа Джанфранко Франкини, получават възможност да осъществят проекта си, но не всички в Париж са във възторг от идеята. Необичайният вид на бъдещия културен център предизвиква недоволство още преди началото на строителството, а когато работата започва през 1972 г., срещу нея се обявяват и жители на квартала.

Не по-малко любопитна е историята с огромните стоманени греди, необходими за конструкцията. Изработката им е възложена на германската компания Krupp-Stahlbau, което предизвиква допълнителни спорове във Франция. Гредите пристигат от Германия с влак, а след това се превозват до строителната площадка по две наведнъж, между три и пет часа сутринта, за да не привличат внимание и да не затрудняват движението по парижките улици. В работата по необичайната метална конструкция важна роля има и инженерът Питър Райс, с когото Пиано ще продължи да си сътрудничи и след завършването на сградата.

Когато Центърът „Помпиду“ най-после отваря за посетители на 2 февруари 1977 г., споровете около външния му вид далеч не са приключили. По фасадите се виждат тръби и инсталации, оцветени според предназначението им, а големият прозрачен ескалатор преминава диагонално по сградата. Мнозина недоумяват защо едно културно средище трябва да прилича на огромно техническо съоръжение.

Зад всичко това обаче има съвсем практична причина. Като изнасят обслужващите системи навън, архитектите освобождават големи вътрешни пространства, които могат да се променят според нуждите на изложбите и събитията. Пред сградата оставят и просторен площад, който постепенно се превръща в любимо място за улични артисти, музиканти и срещи.

С годините критиките отстъпват и центърът се нарежда сред най-посещаваните културни институции във Франция. На 22 септември 2025 г. сградата затваря за мащабен ремонт, който включва премахване на азбест от фасадите, обновяване на инсталациите и подобряване на пожарната безопасност и енергийната ефективност. Очаква се отново да посрещне посетители през 2030 г.

Ново начало и музей, осветен през покрива

След „Помпиду“ Пиано продължава сътрудничеството си с инженера Питър Райс, с когото между 1977 и 1981 г. имат общо студио Atelier Piano & Rice. През 1981 г. основава собственото си архитектурно бюро Renzo Piano Building Workshop, което постепенно се разраства и днес има офиси в Генуа и Париж.

Един от първите му големи музейни проекти от този период е музеят на колекцията „Менил“ в Хюстън, открит през 1987 г. Този път няма ярки цветове и тръби по фасадите, а ниска сграда, заобиколена от дървета, с просторни зали и много естествена светлина.

Най-любопитното е, че голяма част от тази светлина влиза през покрива, за който са изработени 291 специални извити елемента от фероцимент. Наричат ги „листа“ заради формата им, а задачата им е да пропускат и разсейват дневната светлина, без прякото слънце да достига до произведенията на изкуството. За да постигнат желания ефект, проектантите правят множество изпитания, докато намерят решение, подходящо както за посетителите, така и за експонатите.

Когато старите сгради получават нов живот

Пиано обаче не се занимава само с проектирането на нови сгради. През 1985 г. получава задачата да преобрази бившия автомобилен завод на „Фиат“ „Лингото“ в Торино, затворен три години по-рано. Вместо да събори огромната фабрика, архитектът запазва външния ѝ облик, а вътре постепенно се появяват изложбени зали, магазини, хотели, конферентен център и други обществени пространства. Запазена е дори прочутата автомобилна писта върху покрива, на която някога са изпитвали произведените в завода коли.

Подобна задача го връща и в родната Генуа, където участва в обновяването на старото пристанище за честванията на 500-годишнината от първото плаване на Христофор Колумб до Америка през 1992 г. Преди това голяма част от пристанищната зона е отделена от града и трудно достъпна за жителите. По проекта на Пиано старите складове получават нови функции, появяват се пешеходни пространства, аквариум и нови съоръжения, а хората отново могат свободно да се разхождат край водата.

През 90-те години архитектът участва и във възстановяването на Потсдамер плац в Берлин, район, който дълго време остава пуст заради разделението на града. След падането на Берлинската стена започва мащабното му преустройство, а през 1992 г. бюрото на Пиано печели конкурс за нов комплекс в района. Екипът разработва устройствен план и проектира осем от общо осемнадесетте нови сгради, като останалите са поверени на други архитекти. Така на мястото на изоставените терени постепенно се появява нов квартал с офиси, жилища, магазини и обществени пространства.

Летище върху изкуствен остров и сгради, които използват вятъра

През 1994 г. в Япония отваря международното летище „Кансай“, построено върху изкуствен остров в залива Осака. Пиано проектира пътническия терминал с дължина около 1,7 километра, покрит с огромен извит покрив, чиято форма е съобразена с движението на въздуха в сградата. Освен че трябва да поеме хиляди пътници и да улеснява придвижването им, терминалът е проектиран и според строгите японски изисквания за земетръсна устойчивост.

Три години по-късно в Амстердам отваря научният музей NEMO, който на пръв поглед прилича на огромен кораб с медна обшивка. Мястото за строителството му е необичайно, защото сградата се намира непосредствено над входа на подводен автомобилен тунел. Пиано използва наклона на терена, за да създаде покрив, по който хората могат да се изкачат и да се насладят на гледката към града, дори без да посещават изложбите. Фасадите са облицовани с мед, която с времето придобива характерния си зеленикав цвят, а вътре има пет етажа с интерактивни научни експозиции.

По същото време Пиано работи и по съвсем различна задача, този път в Нова Каледония, където трябва да проектира културен център, посветен на Жан-Мари Чибау, един от водачите на местното население канаки. Преди да пристъпят към окончателния проект, архитектът и екипът му проучват местните традиции, начина на строителство и климата, като разговарят и с представители на общността.

Когато културният център „Жан-Мари Чибау“ е завършен през 1998 г., в него има десет високи конструкции с дървени ребра, достигащи между 20 и 28 метра. Формите им напомнят традиционните канакски къщи, а за изграждането им е използвана устойчива на термити дървесина ироко. Между външната и вътрешната обвивка са оставени регулируеми отвори, през които преминава морският вятър и помага за естественото проветряване. За да са сигурни, че конструкциите ще издържат на силните ветрове, проектантите предварително изпитват модели в аеродинамичен тунел.

Три концертни зали и три вълни от стомана

В началото на новия век Ренцо Пиано работи по два културни комплекса, които трудно биха могли да бъдат по-различни един от друг.

Първият е Auditorium Parco della Musica в Рим, завършен през 2002 г. Вместо да събере трите концертни зали в една огромна сграда, Пиано ги проектира като отделни обеми с големи извити покриви. Подрежда ги около открит амфитеатър, който също може да се използва за концерти. Всяка от залите има различен капацитет и е съобразена с музикалните изпълнения, за които е предназначена, а дървото в интериора е избрано и заради акустичните си качества.

По време на строителството се случва нещо неочаквано. При изкопните работи са открити останки от древноримска вила, което налага промени в първоначалния план. Вместо да премахнат находката, проектантите променят разположението на сградите, така че археологическите останки да бъдат запазени и включени в комплекса.

Следващият голям проект отвежда Пиано в Берн, Швейцария, където през 2005 г. отваря Zentrum Paul Klee, посветен на художника Паул Клее. Сградата е оформена като три плавни вълни, които се издигат от земята и постепенно отново потъват в терена. За сложните извивки на покрива са използвани стоманени греди, изработени и заварени специално за проекта.

Вътре се помещават изложбени пространства, концертна зала и помещения за изследване на творчеството на Клее. Особено внимание е отделено на светлината, защото голяма част от произведенията му са чувствителни към пряко слънчево осветление. Затова по остъклената фасада има специални засенчващи устройства, които позволяват да се регулира количеството дневна светлина.

От зелен покрив в Сан Франциско до върха на Лондон

През 2008 г. отваря новата сграда на Калифорнийската академия на науките в Сан Франциско, която събира под един покрив природонаучен музей, аквариум, планетариум и пространства за научни изследвания. Покривът обаче е необичаен, защото е покрит с около 1,7 милиона растения и има няколко плавно издигащи се хълма. Растителността помага за охлаждането на сградата, а прозорците, които се отварят автоматично, осигуряват естествено проветряване.

Четири години по-късно в Лондон е завършен 309,6-метровият небостъргач „Шард“ край гара „Лондон Бридж“. Стъклените му фасади оформят заострен силует, вдъхновен от корабните мачти и кулите на старите лондонски църкви, а вътре има офиси, ресторанти, хотел, жилища и панорамни площадки за посетители. Пиано иска кулата да събира различни дейности на едно място, вместо да бъде поредната висока офис сграда.

Музеи край водата и парламент от камък

През същата 2012 г. в Осло отваря музеят за модерно изкуство „Аструп Фернли“, разположен в бивша пристанищна зона край водата. Най-впечатляващата част от проекта е големият извит стъклен покрив, който обединява отделните сгради и се спуска почти до земята. Конструкцията му е изпълнена с ламинирани дървени греди, стоманени колони и въжени укрепвания. Между сградите преминава канал, над който има пешеходен мост, а около музея са оформени парк със скулптури и места за разходка край брега.

През 2015 г. Пиано завършва още един голям музей, този път в Ню Йорк. Новата сграда на музея за американско изкуство „Уитни“ се намира край река Хъдсън, недалеч от популярния парк High Line, изграден върху бивша надземна железопътна линия. От страната на парка сградата постепенно се отдръпва назад с широки открити тераси, от които посетителите могат да разглеждат скулптури и да се наслаждават на гледката към града. Вътре има големи изложбени пространства, включително просторна зала без вътрешни колони, която позволява експозициите да се подреждат по различен начин.

Същата година във Валета е открита и новата сграда на парламента на Малта, също проектирана от Пиано. Тук той трябва да се съобрази с историческия облик на столицата, затова избира местен варовик, но го използва по съвременен начин. Парламентът се състои от два масивни каменни обема, повдигнати върху стройни колони, а фасадните блокове са оформени с машини с цифрово управление. Изрязаните в камъка отвори ограничават прякото слънчево греене и същевременно пропускат дневна светлина в помещенията. Проектът обхваща и обновяването на главния вход към Валета, както и превръщането на руините на старата опера в открит театър.

През 2016 г. в Атина отваря културният център на фондация „Ставрос Ниархос“, в който се помещават Националната библиотека и Националната опера на Гърция. Сградите са разположени сред плавно издигащ се обществен парк с алеи, места за отдих и дълъг канал с морска вода. Над тях има широк покрив с фотоволтаична система с мощност около 1,5 мегавата, която произвежда електроенергия за нуждите на комплекса.

Завръщане в Генуа

Един от най-личните проекти на Пиано се появява след трагедията в Генуа през август 2018 г., когато част от моста „Моранди“ се срутва и загиват 43 души. Архитектът предлага проект за нов мост на негово място и на 3 август 2020 г. мостът „Сан Джорджо“ е официално открит.

Мостът има 18 стройни опори и светла стоманена надстройка, чиито линии са вдъхновени от корпуса на кораб. Разполага със системи, които следят техническото му състояние, както и с фотоволтаични панели за захранване на част от оборудването. Така Пиано отново работи в града, където някога е придружавал баща си по строителните площадки, но този път върху съоръжение, което трябва да възстанови една от важните транспортни връзки на Генуа.

Нови проекти

След моста в Генуа Пиано продължава да работи по големи проекти. През май 2023 г. в Истанбул отваря новата сграда на музея за модерно и съвременно изкуство Istanbul Modern, разположена непосредствено до Босфора. В нея има изложбени зали, библиотека, пространства за събития и покривна тераса с гледка към града, а металните фасади променят вида си според слънчевата светлина и отраженията от водата.

През октомври същата година край Женева отваря и CERN Science Gateway, посетителски и образователен център към Европейската организация за ядрени изследвания. Проектът включва изложбени зали, пространства за практически занимания и аудитория, а отделните части са свързани с пешеходен мост над пътя. Тук посетителите, включително децата, могат да се запознаят с научните изследвания на CERN чрез изложби, демонстрации и експерименти.

Архитектурата печели

През кариерата си Ренцо Пиано печели множество престижни награди, сред които Кралския златен медал на британските архитекти през 1989 г., наградата „Прицкер“ през 1998 г., често наричана Нобеловата награда за архитектура, и „Златен лъв“ за цялостно творчество на Венецианското биенале през 2000 г.

През 2013 г. Пиано е назначен за пожизнен сенатор на Италия, но продължава да се занимава активно с архитектура. Още през 2004 г. създава фондация, която съхранява архивите на проектите му и подпомага обучението на млади архитекти.

Като сенатор Пиано решава да се заеме и с проблемите на занемарените квартали в италианските градове. Така се появява инициативата G124, в която млади архитекти работят по идеи за обновяване на обществени пространства, озеленяване, ремонти и подобряване на средата, в която хората живеят. Любопитното е, че името идва от номера на кабинета му в Сената, а Пиано използва възнаграждението си като сенатор, за да плаща на младите специалисти, които участват в работата.

В собственото му бюро чертежите, макетите и изпитването на различни конструктивни решения продължават да бъдат важна част от проектирането. За Пиано това не е нищо ново, защото още като дете в Генуа е свикнал да наблюдава работата на строителите и да се интересува не само как ще изглежда една сграда, но и как точно ще бъде построена.

 

Автор

STROIINFO

STROIINFO е медия за архитектура, строителство, дизайн и градска среда. Ние сме екип от професионалисти - архитекти и дизайнери и вярваме, че средата, която създаваме и обитаваме, е от ключово значение за качеството ни на живот. Затова пишем за, разсъждаваме над и анализираме актуалните проекти, материали, тенденции и събития в сферата на архитектурата, строителството, дизайна, градската среда и културното наследство.