Да си изкопаеш дом – необикновеният свят на троглодитната архитектура
През вековете предназначението им се променло многократно, но хората така и не престават да намират нов живот за старите подземни пространства.
Когато човек реши да си построи къща, обикновено започва с основите, след това издига стените и накрая поставя покрива. В някои части на света обаче хората от векове постъпват по съвсем различен начин, като вместо да доставят строителни материали, започват да копаят в земята или да дълбаят скалите. Така постепенно се появяват стаи, кухни, коридори, църкви, а понякога и цели подземни градове. Някои от тези жилища днес се продават за внушителни суми, други са превърнати в хотели, а трети продължават да бъдат домове на семейства, които поддържат тази стара традиция.
Този начин на строителство се нарича троглодитна архитектура, а името му произлиза от гръцка дума за човек, който живее в пещера. С него днес се обозначават както естествени пещери, пригодени за обитаване, така и жилища, издълбани в скалите или под земята. В миналото хората прибягвали до подобно решение най-вече там, където скалите били сравнително лесни за обработване. Освен че осигурявали подслон, тези домове запазвали по-постоянна температура през годината, а в някои райони можели да служат и за убежище по време на нападения.
Матера
През 50-те години на XX век италианските власти започват масово изселване на жителите от старите квартали на Матера заради мизерните условия на живот. По това време много семейства все още обитават влажни пещерни жилища без канализация и достатъчно светлина, като нерядко делят едно помещение с домашните си животни. За хората, прекарали целия си живот в подобна обстановка, преместването в обикновен апартамент означавало възможност най-после да живеят при по-добри условия.
Няколко десетилетия по-късно същите тези жилища започват да привличат туристи от цял свят, а някои от тях вече се предлагат като луксозни хотелски апартаменти.
Старите квартали на Матера, известни като Саси, са разположени по варовиковите склонове в Южна Италия, където следи от човешко присъствие има още от праисторически времена. Първоначално хората използвали естествените пещери, но постепенно започнали да ги разширяват и да оформят нови помещения. По-късно към скалните жилища били добавени каменни фасади, стълбища и тераси, а строителството продължило и върху вече съществуващите къщи. Така се появили улици, които преминават по покривите на други сгради, и дворове, разположени над жилищата на съседите.
Любопитна подробност е начинът, по който жителите на Матера си осигурявали вода. Тъй като естествените водоизточници били ограничени, те издълбавали цистерни в скалите и изграждали улеи, по които дъждовната вода се стичала към подземните резервоари. По този начин успявали да събират и съхраняват вода за ежедневните си нужди.
След години на запустяване старите квартали постепенно започват да се възстановяват. През 1993 г. Матера е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, а през 2019 г. става Европейска столица на културата. Днес някогашните пещерни жилища приютяват ресторанти, хотели и ателиета, а част от тях отново се използват за постоянно живеене.

Кападокия
В Кападокия, Централна Турция, хората отдавна се научили да използват местните вулканични скали за изграждане на жилища, складове, църкви и подземни убежища. Материалът бил сравнително мек и позволявал лесно издълбаване на помещения, които с времето ставали все повече и постепенно се свързвали чрез тесни проходи и стълбища.
Сред най-известните примери са подземните градове Деринкую и Каймаклъ, където помещенията са разположени на множество нива под земята. Тук хората можели да се укриват при нападения, като разполагали със складове за храна, достъп до вода и специални шахти, през които свежият въздух достигал до по-дълбоките части на подземния комплекс.

Особено впечатляващи са тежките кръгли каменни врати, с които обитателите затваряли проходите при опасност. Те били издялани така, че да могат да се придвижват от вътрешната страна и да преграждат достъпа на нападателите. Някои от кладенците също били устроени така, че водата да не може лесно да бъде достигната и замърсена отвън.
Подземните градове обаче не били постоянно обитавани във всичките си части, тъй като много от помещенията служели основно за убежище при опасност. През останалото време хората живеели и работели над земята, където също имало множество жилища, издълбани във вулканичните скали.
Освен подземните градове Деринкую и Каймаклъ, в Кападокия са запазени и цели селища със скални жилища. Един от интересните примери е Ортахисар, където хората в продължение на векове издълбавали помещения във вулканичните скали, а около тях постепенно изграждали и обикновени каменни къщи. Част от старите скални жилища се използват и днес, така че тук троглодитната архитектура може да се види не само като историческа забележителност, но и като част от съвременното селище.

Долината на Лоара
Долината на Лоара във Франция е известна най-вече със своите замъци, но в района могат да се видят и множество жилища, издълбани в скалите. Голяма част от тях се появили покрай добива на строителен камък, използван и за изграждането на представителните сгради в областта.
В продължение на векове около градовете Сомюр и Шинон се добивал мек варовик, наречен tuffeau. След изваждането на каменните блокове в склоновете оставали просторни кухини, които местните жители започнали да използват за различни нужди. Някои превръщали изоставените кариери в складове и работилници, а други ги приспособявали за живеене.
Постепенно се появили и по-сложно устроени жилища с няколко помещения, камини, стълбища и добре оформени входове. В селища като Туркан и Сузе-Шампини подобни къщи са запазени до днес, като част от тях все още се обитават.
Една от причините тези помещения да се използват толкова дълго е сравнително постоянната температура, която в много от тях се задържа около 12–14 градуса през цялата година. Това ги прави особено подходящи за съхранение на вино, затова много от старите подземни пространства в района постепенно били превърнати във винарски изби.
Разбира се, животът в троглодитна къща имал и своите неудобства. Влагата, недостатъчната дневна светлина и трудното проветряване често създавали проблеми на обитателите, а дори днес възстановяването на подобно жилище изисква внимателно планиране и подходящи решения за вентилация и защита от влага.

Въпреки тези недостатъци много от старите троглодитни жилища по света продължават да се използват, като едно от основните им предимства е сравнително постоянната температура във вътрешността. Земята и скалите около помещенията се нагряват и изстиват бавно, благодарение на което през горещите летни месеци вътре остава по-хладно и често е необходимо по-малко охлаждане.