Биофилия и архитектура

Днес все по-често се изправяме пред това да бъдем почти постоянно недоволни от начина си на живот и да не се чувстваме добре в нашия урбанизиран свят. Въпреки многото удобства на съвременния живот, може би не се замисляме достатъчно за някои малки неща, които биха направили ежедневието ни по-малко стресиращо и по-приятно.

Как историята на един тигър може да ни се стори позната?

Тони, сибирско-бенгалският тигър е бил атракция на спирка за камиони в щата Луизиана, САЩ, докато не умира на 16 октомври 2017 г. В продължение на 17 години той живее в клетка, въздухът наоколо е наситен с изпарения от гориво, а средата е била изключително шумна за едно от животните с най-чувствителен слух на планетата. Заради този изкуствен хабитат той често е бил недоволен и е боледувал.

Не ви ли се е случвало и вие да се чувствате като в клетка, затворени между стените на офиса всеки ден? Няма ли връзка между живота на Тони и нашия? Точно в такива ситуации може да ни послужи биофилският дизайн.

Какво е биофилията и как я свързваме а архитектурата?

Капела Торнкраун от Е. Фей Джоунс | Image © informedmindstravel | Flickr.

Буквално преведено „биофилия“ означава „любов към живота“. През 80-те години на миналия век, американският биолог Едуард Уилсън изказва идеята, че еволюцията ни е предразположила към това да предпочитаме естествената среда пред изградената от нас такава. Според него, ние имаме вграден и генетично определен афинитет към естествения свят. Последователите на този дизайн се опитват да адресират този инстинкт архитектурно.

Ключово за биофилската теория е, че сградите спомагат за нашето физическо и психическо здраве само когато са холистично проектирани, тоест чрез цялостен подход. Вместо простото поставяне на растения в сграда, едно решение с по-разнообразни и съобразени елементи би подсилило нашето усещане за природа. Растения, естествено осветление и недиректно влияние чрез форми и материали спомагат за постигането на такова въздействие.

Биофилията не е точно поредното проявление на зелената архитектура.

Комбинация на биофилия и зелена архитектура в Сингапур | Image © WOHA Architects

Принципите на зелената архитектура залагат отговорност към околната среда и ефикасното използване на устойчиви ресурси. Въпреки че биофилският дизайн приема и може да съществува в синхрон с тези цели, фокусът му е върху ползвателите на конкретните пространства.

Всъщност, този дизайн е преоткриване на много древни практики. Архитектурната история дава много примери за архитектура, която се стреми да бъде в синхрон с природата и човека. Един от по-скорошните й представители е Франк Лойд Райт:

„Изучавайте природата, обичайте природата, бъдете сред природата, тя никога няма да ви предаде.“

Той е казвал това на студентите си и е вярвал в него. Много от неговите сгради носят такива белези, като най-ясно се откроява къщата над водопада (Fallingwater house; заглавна снимка), която е неразделна от средата си.

Макар и древна като идея, тя днес е актуална повече от всякога.

Свързваме я предимно с по-добре обосновано психологическо разбиране за архитектура, свързана с здравословната среда. Колкото повече време прекарваме в изградена от човека среда, толкова повече това може да повлияе на чувства за изолация, напрежение и летаргия. Не сте ли се чувствали така, ако не сте напускали града повече от месец, например?

Днес все повече се стараем да създаваме продуктивни, красиви и подобряващи средата сгради с потенциал за устойчиво свързване с естествените системи. Предимно жилищата ни, както и някои работни места се възползват от този дизайн. В по-напредналите държави той се прилага и при болници, домове за възрастни хора и други.

Какви са елементите на биофилския дизайн?

Озеленена интериорна стена – класически елемент на биофилския дизайн | Image source: interfacedesignspace.com

Динамичната светлина с вариращ интензитет чрез фасади, сенки и капаци е основен елемент в този дизайн. Тя се постига с големи и подходящо разположени прозорци, горно осветление, шлицове. Друг елемент са екстериорните гледки – перспективата и дълбочината спомагат за усещането за една по-голяма екосистема. Присъствието на водата – фонтани, езера, водни каскади, които се възприемат със зрение, слух и допир, също подсилват присъствието на природната среда.

Стимули, които провокират сетивата, ни карат да се чувстваме по-близо до природата. Ухаещи растения, сезонна промяна на цветовете, движещи се от полъха на вятъра цветя, пламъци, богати на фактура и текстура естествени материали – те подбуждат нашето вътрешно усещане за естествена среда.

При отсъствието на истинска природна среда, симулацията има равни преимущества. Тази симулация е позната и като „биомимикрия“ и може би е подходът, който е най-осъществим в урбанизирана среда. Той може да се открие във форми, вдъхновени от органични такива, особено при конструкциите на сгради, които тектонично са свързани с примери от природата. Цветови тонове на земя и растителност, вода, небе, както дори и природни изображения – снимки, фотографии, скулптури и геометризирани флорални мотиви могат да спомогнат за една обстановка, която да е в резонанс с нашата вътрешна природа.

Повече за зелената архитектура можете да прочетете в тази статия.

Cover Photo: Getty Images | Walter Bibikow