Архитектурно образование: от университета до гората на село Белиш

В началото на университетската учебна година размишляваме кои са плюсовете на алтернативното образование по архитектура пред традиционните университетски занятия.

Посетих Фестивала в Белиш в последния горещ уикенд на лятото, в последните няколко дни от 9-дневния “Camp and design Belish”. В подножието на Стара планина, в най-дългото българско село, съставено от няколко пръснати махали, точно в Марковска махала.

Работилницата “The wall”. Снимка: Виктория Димитрова

За да видя какво?

Как се събират отдавна и неотдавна завършили архитекти и студенти по архитектура заедно с неархитекти – артисти, занаятчии и други хора с различни интереси и сфери на дейност на едно място с общата цел:

Да превърнат полусъборените стопански постройки в подслон за творческа работа, да се научат на дърворезба и грънчарство, да обикалят горските пътечки в търсене на билки и треви, да експериментират със собственоръчно направени музикални инструменти и накрая да си говорят за всичко това.

Или по-точно, да си създадат сами условията за качествено, разнообразно и алтернативно архитектурно образование.

Работилницата по грънчарство. Снимка: Резиденция Белиш

Какво се случи на тазгодишния фестивал?

Работилниците по занаяти

Артистите стъклари от Барселона – София Плана и Алексис Варгас, заедно с българския артист Никола Грозданов показаха на участниците как сами да си направят пръстен от стъкло. За финал демонстрираха как се правят няколко ефектни стъклени изделия, едно от които беше средновековна лупа – стъклена сфера, пълна с вода.

Демонстрацията по обработване на стъкло. Снимка:Резиденция Белиш

През това време в дърводелската работилница се показваха първите стъпки в дялането на прости геометрични форми дърво, а на грънчарско колело се изработваха глинени съдове.

Разходка след миналото и сред природата

Изследователската работилница “По стъпките” направи интересен паралел. Разхождайки се в гората в търсене на съкровища, всъщност сглобяваш частица по частица историята на живота на местна жена. Откриваш бележка от дневника на дядо й от деня на раждането й в най-старата къща в махалата, четеш детските й книжки под сенките на буковите гори, рисуваш детски рисунки и растеш заедно с нея. И така до финала, където прочиташ всичките й лични писма, обрисуващи живота й с подробности като на кино.

Звън кънти из цяла Стара планина

Работилницата “Звън” беше акустичен експеримент-пърформънс, който накара участниците да си отворят ушите, за да слушат внимателно всякакви ежедневни шумове и звуци, песни на птици и музикални мелодии. След което да създадат сами музикални инструменти от тръби, клони, метал и всякакви подръчни материали. Резултатът от работилницата огласи поляните с дирижиран концерт, изпълнен от самоделните инструменти и ентусиазираните участници.

Мини световете на “Плевеландия”. Снимка: Виктория Димитрова

Други участници също се поветиха на експерименти. “TEMPVS”, например, препускаше през хилядолетната история, инсценирайки прогреса и развитието на човечеството от животът в пещерите до съвремието. “Плевеландия” композираше мини светове от познатите ни билки, бурени и треви, растящи във всяка неподдържана градина.

Снимка: Резиденция Белиш

Ключовото в този образователен формат е съществената роля, която има всеки участник – не като изпълнител на поставена задача, а като изследовател на избран проблем, който сам определя каква е следващата стъпка. Необичайна е и позицията на водещия на работилницата – това не е авторитетът с научни титли, който слушаме в лекционната зала. Това може да бъде всеки, който измисли достатъчно интересна тема и събере желаещи да се включат в реализирането на неговата идея.

Така един човек може да е участник в един формат, или водещ в друг, а после – пак участник.

Къде се случват работилниците?

Материалната база на фестивала е в постоянно променяща се, но разрастваща се форма. Ядрото е една къща и прилежащия й двор, но всяка година организаторите и участниците реставрират някоя от прилежащите постройки, за да могат да осигурят повече места, на които да се разпростират работилниците. А съпричастни за каузата съседи и местни жители предоставят доброволно своите неизползвани градини, стопански постройки и зелени площи за разполагане на палатки и творчески експерименти.

Работилницата “The wall”. Снимка: Резиденция Белиш

А зад организацията на фестивал за 60 човека стои немалък екип от доброволци, които се грижат храната на обяд да е топла, водата да стига за всички, да бъдат осигурени условия за комфортно пребиваване, да са доставени необходимите материали и консумативи и да се следва програмата. Това допринася за усещането за колективен дух, взаимопомощ и задава ритъма на една самоорганизация.

Какво се случи на предходния фестивал прочетете тук

Какъв е изводът след провеждането му?

На пръв поглед, това са група младежи-авантюристи и експериментатори в планината. Но на втори, това е качествено ново мислене за това как хората да се самоорганизират, за да създадат осъзнато един колективен, творчески и новаторски продукт.

Умения, крайно необходими, но трудни за усвояване в типичната университетска среда.

Разбира се, структурата на академията е жизненоважна за преподаване на тежка, техническа и отговорна специалност, каквато е архитектурата. Но е недостатъчно да се разчита само на това за нейната комплексна, социално-отговорна и артистично-субективната материя. Защото ключови за архитекта качества като инициативност и меки умения като това как се работи в екип се учат само на терен.