Skip to main content
search

„Посланието е, че не трябва да ти се плаща, защото трябва да си щастлив, че въобще работиш.“ Това казва Джулия Менситиери пред The Guardian относно новата си книга за условията на работа във френската модна индустрия. В архитектурата често не е много по-различно, а мисли като тези са пътя по наклонената повърхност, която води до живот на професионално и финансово неудовлетворение. Може би всичко това започва с прахосничеството, с което човек свиква, докато следва архитектура.

Нека разгледаме ситуацията у нас и по-конкретно в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). По обективни причини, архитектурното образование в западна Европа струва повече. Подготовката за кандидатстване в университети, в които се изучава тази специалност, е по-скъпа, отколкото на останалите. Кандидат-студентите заплащат не само за уроци (рисуване, математика), а и за материали за самото рисуване. За тези от по-малките градове това често е свързано и с пътуване, най-малкото защото качествени материали не се намират в много книжарници. Може би сте изпитали малко облекчение, че сте приети и вече няма да имате нужда от тези неща? Всъщност, разходите продължават да се покачват.

Първата седмица струва около 16 % от средната работна заплата у нас.

Това ни показва една съвсем груба сметка, като включим линеал (20 лв.), комплект триъгълници (10 лв.), обикновен комплект рапидографи (70 лв.), качествен пергел (14 лв.), хартия и лепила (10 лв.), автоматичен молив (5 лв.). Това прави около 140 лв., като добавим 10% допълнителни разходи, при средна работна заплата 875.9 лв. (според Капитал). Ако към това прибавим и семестриалната такса (350 лв. в УАСГ), само за първия месец ще бъдат изхарчени 55,9 % от средната работна заплата. Вероятно възможностите на един български студент са далеч по-малки, но това е една добра база за сравнение. През първата година разходите ще се покачат, тъй като студентите трябва да си набавят и шаблони за чертане на обзавеждане, нови бои, както и материали за макетиране. Освен това, трябва да се добави и необходимата техника. Дори преди да започнат да чертаят дигитално, студентите започват да се нуждят от компютри, с които да обработват най-често графична информация. За мен това бе лаптоп, който струваше около 1300 лв. и който ми служи във всичките шест готини благодарение на добра поддръжка. В по-напреднал етап е хубаво човек да си набави и добър фотоапарат. Не бива да се забравя и архитектурната литература, която освен по-скъпа от останалата, у нас се набавя по-трудно.

Трите основни разхода са за макети, учебни пътувания и принтиране.

Това казват в отворено писмо към няколко университета трима студентски представители на Кралския институт на британските архитекти (RIBA) през юни тази година с призива да включат планирането и субсидирането на тези разходи. В края на първи курс обикновено трябва да изработите подробен, илюстративен макет, който на двама души струва общо около 60-100 лв.

Освен учебните практики, които се провеждат в София след втори курс, има и такива извън България. Те струват обикновено малко над 2000 лв. за 14 дни. Въпреки че такъв вид учебно пътуване определено си заслужава, за повечето студенти тази сума често е непосилна. Относно принтирането – като човек, който се стреми да планира разходите си, ще ви представя моите статистики за два семестъра. Например, за VII-ми семестър принтирането на проектите за оценяване ми е струвало 85 лв., а за следващия – 88 лв. В зависимост от това как планирате таблата си и нещата, които искате да представяте, тези разходи могат да бъдат и по-големи. В добавка, трябва да се вземе предвид, че в процеса на работа един студент принтира много материали всяка седмица, често широкоформатни.

Принтирането и макетирането на дипломен проект може да надхвърли 30% от средната работна заплата.

Това обикновено е сума между 150 и 300 лв., отново зависима от това какво и как се представя. Ако сте разумни, винаги можете да поддържате тези разходи поносимо ниски. Няколко съвета, които могат да помогнат – можете да заложите на силна и ефективна черно-бяла графика, като избягвате плътно запълване. Запомнете, че в архитектурата качеството е по-важно от количеството. Не е толкова важно колко чертежа и картинки ще покажете, а какво и как искате да го покажете с тях. Като става въпрос за макети – избирайте материали, които лесно можете да обработите на ръка, заложете повече на едноцветните архитектурни модели, а не на по-скъпите и често откровено грозни материали, които се опитват да имитират нещо друго.

Архитектурното образование ни учи на това, че в проектирането една идея бива преработвана многократно, често дори бива изоставена в търсене на по-добра. Това е абсолютна истина и няма как да избегнем множеството преработки, изхвърлените чертежи и модели, но можем да преизползваме материалите за други работни скици и макети. Образованието, което ще получите, не може да се измери във валута, но не забравяйте да цените труда и средствата си. Работете ефикасно. Не забравяйте, че редом с функционалността, конструктивната целесъобразност и естетиката, икономичността е едната от четирите страни на архитектурата.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu