Skip to main content
search

© Conor MacNeill

Какви са първите асоциации, които правите, когато чуете думата „метростанция“? Шумни места под земята, претъпкани с хора, които пробуждат в нас желанието да ги напуснем колкото е възможно по-бързо? Ако попаднете в Стокхолмското метро, надали бихте си помислили същото. През годините над 150 архитекти, художници и скулптори са оставили своите произведения там.

Метростанциите не са просто дом за тяхното изкуство, те са изкуство сами по себе си.

Метро с традиции

Първите станции на стокхолмската „Тунелбана“ или „Т-бана“, както се нарича от местните, са построени през 30-те години на миналия век. Днес цялото трасе е дълго над 110 км и обвързва всички 14 острова на столицата. Ескалаторите и асансьорите пробиват твърдия скандинавски гранит, за да отведат пътниците в подземията.

© Flickr/ Tony Webster. Голяма част от метростанциите от 50-те са облицовани в керамични плочки, затова се наричат “баните”.

В момента спирките на метрото са 100 на брой, а над 90 от тях са изпълнени с впечатляващи произведения на изкуството. Първите метростанции се украсяват в средата на 50-те години. През 1957 г. Стокхолмската тунелна железница решава да покани творци от цял свят, които да ги „разкрасят“ със своите произведения. Оттогава до днес това се превръща в традиция и всяка нова спира получава своя уникален облик.

Solna Centrum – Червената пещера

Колкото и да са разнообразни метростанциите, всички от тях имат една обща  черта – впечатляват с цветните си каменни структури. Това придава характер на всяка от тях и ви кара да си представите, че влизате под земята, но в някоя магична страна. Една от тези станции успява да се отличи от останалите.

© Flickr/ nigel burgher

Стените и тавана на Solna Centrum светят в тъмночервен цвят. Те напомнят на лава или на ада обагрен в пламъци. Тази атмосфера осигурява незабравимо огнено изживяване при постепенното слизане с ескалатора, а деликатната зелена гора в основата на перона действа като негов контрапункт и възвръща спокойствието в наблюдателите

T-Centralen – ключовата станция

Станцията е разположена в идеалния център на града и представлява лабиринт на четири нива, защото там се пресичат всички линии на Стоколмското метро. Точно поради тази причина това е и мястото, където започва традицията. Първата разкрасена метростанция още преди това е притежавала своята каменна структура, но художниците я преобразяват, така че да придадат днешния  ѝ колорит.

© Flickr/ Arild

Кобалтово сини клонки се издигат от основата към белия таван на станцията; внушават чистота и свежест на всеки, който попадне в това пространство. Цветовата комбинация ни пренася в Гърция или някъде по Средиземноморието – надали туристите очакват тези внушения, когато за първи път посещават Шведската столица.

Kungsträdgården – пътуване във времето

Там посетителите биха се почувствали по-скоро на археологически разкопки, отколкото на метростанция. Спирката е проектирана във вид на подземна градина. Идеята е тя да напомня на бароковия парк, който някога е бил на същото място над земята. Той е принадлежал на Двореца Макальос, който вече е разрушен. Някои от използваните камъни и скулптури са оригинални. Друг интересен факт е, че станцията е обградена от истински бръшлян. Лъчи светлина посрещат нужните на растенията, като едновременно с това създават мистична атмосфера.

© Flickr / Ingolf

В много градове по света архитектурата на метростанциите се е превърнала в туристическа атракция. Един от най-известните  такива примери е метрото в Москва със своите пищни и разнообразни станции, украсени с барокови мотиви. Други места по света също предлагат подобни изживявания. Това е прекрасен пример, който показва как едно инфраструктурно решение може да стане сцена на изкуството и магнит за туристите. Всички посетители на Стокхолм могат да се насладят на тази безкрайна арт изложба на цената на едно билетче за градски транспорт.

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu