Национален парк Пирин – защо дебатираме?

„ … Високопланинска територия с височина над 2000 м и покрита основно с алпийски ливади, скалисти сипеи и върхове.“ – това казва за Национален парк „Пирин“ сайта на ЮНЕСКО. Името на Пирин ние обаче свързваме с обществения дебат, който тече вече трета седмица –  а именно приетите от Министерски съвет на 28.12.2017 предложения за промяна на плана на управление на НП „Пирин“.

Обществено недоволство предизвика предимно точка 5, която променя таблица 32 от плана и с това изменение позволява „строителство, ремонт и реконструкция“ в зона IIа (зона за опазване на горските екосистеми и отдих) и зона III (зона за туризъм), като зона IIa e с размер 18 000 хектара (около 45 % от територията). Темата постепенно бе изместена от това към строежа на втори лифт, обслужващ Банско, което сформира предимно няколко мнения сред обществото.

Какво мислят гражданите, които са против промените?

Те искат отхвърляне на решението на правителството за промяна в Плана за управление и оставка на министъра на околната среда Нено Димов. Според тях решението отваря за строителство 48% от територията на парка и създава предпоставки за изсичане на вековни гори от бяла и черна мура, ела, смърч и бял бор. Застъпниците на тази позиция смятат, че Министерският съвет е нарушил националните и европейските директиви, като не е изготвил екологична оценка на промените.

Какво мислят гражданите, които са за промените?

Според тях промените в плана позволяват изграждане на втори кабинков лифт, от какъвто Банско се нуждае вече от години. Съществуващият не може да поеме потоците от ски ентусиасти и по този начин качеството на курорта спада и местният бизнес спира развитието си. Граждани от Банско държат на промените и смятат, че това ще осигури по-добро бъдеще за тях и семействата им.

Какво мислят управляващите?

Според министъра на околната среда и водите Нено Димов и кмета на Банско Георги Икономов от строителство ще бъде засегната под 3% от територията на НП „Пирин“. Те уверяват, че няма да има незаконно строителство. Управляващите твърдят, че всички законови директиви са спазени при гласуването на промените и че екологична оценка е необходима само при конкретни инвестиционни намерения.

Какво мисли Европейската комисия?

Кармену Вела, еврокомисарят по околна среда, каза на 9 януари, че в момента Европейската комисия няма основания да приеме каквито и да било действия срещу България, защото няма нарушаване на европейското законодателство. Това се случи, след като български природозащитници сезираха Европейската комисия и българския съд за казуса с Национален парк “Пирин” и последното решение на МС.

Какво мисли ЮНЕСКО?

Въпреки че няма официални становища, в сайта на ЮНЕСКО може да се проследят индикаторите, които оценяват заплахите за НП „Пирин“. В докладите се вижда, че от 2005 г. насам незаконните дейности и инфраструктурата за посетители са едни от основните заплахи. През ноември 2017 г. бе изготвен доклад за годишното състояние на обектите на световното наследство у нас, според който сегашното състояние буди „сериозно безпокойство“.

Какво мисли Пирин?

Мълчи. НП „Пирин“ е обект на световното културно и природно наследство и той морално принадлежи на всички хора на земята и е отговорност на всеки един от тях, но най вече на нас, българите. Природата не може да говори на нашия език. Ние строим, но строим с това, което е тя и което сме наследили от нея. Тя е наша майка, толкова по-стара и по-мъдра, че умее само да наблюдава нашите действия, без да ни прекъсва. Тя говори неин език, а ние само трябва да се научим да слушаме и да чуваме, да мислим за нея и да я пазим.

На практика всеки гражданин има своя, различна позиция по казуса. Това е нормално, когато става въпрос за природата, която ценим като наше богатство. Важно е до какво ще доведе крайното решение и как това ще се отрази на вземането на такива решения в бъдеще. Защото такива решения трябва да бъдат ясни, коректно обосновани и прозрачни.

Вижте плана за управление на НП „Пирин“, измененията и страницата на ЮНЕСКО.