Skip to main content
search

Докато повечето развити страни тънат в хълмове от сметища, с които не знаят как да се справят, Швеция изпадна в криза поради липса на боклук. Държавата набляга на устойчивите ресурси и постепенно се превръща в енергийна сила в сферата на възобновяемата енергия. Швеция първа през 1991г. налага огромни такси върху използването на твърди горива. Днес страната генерира повече от половината от електричеството си с възобновяеми ресурси и планува да използва само възобновяема енергия до 2040г.

Източник: https://www.citylab.com

През 2014г. Швеция предприема радикални мерки за справяне с боклука. Страната рециклира 99% от отпадъците си, като превръща голяма част от тях в енергия. Чрез топлинна обработка шведите изгарят органичните съставки в боклука и така го рециклират. Изгарянето превръща отпадъците в пепел, газ и топлина. Произведеният газ от този процес след това бива използван за задействането на турбини, които произвеждат електричество и топлинна енергия. Съоръженията от този тип са известни като Waste-To-Energy (WTE)plants.

Източник: https://blog.mordorintelligence.com

Статистиките сочат, че така наречените WTE plants топлят над 950 000 домове и снабдяват с електричество над 260 000 в страната. Често проектът бива критикуван заради количеството вредни емисии, които изхвърля във въздуха. Експерти обаче твърдят, че процесът генерира много повече чиста енергия, отколкото горенето на въглища. Практиката на шведите се оказва толкова успешна, че започва да изчерпва необходимия ресурс за добив на енергия. Постепенно страната започва да се снабдява с боклуци от другите европейски държави. Те, от своя страна, ги доставят с радост и напълно безплатно.

Източник: https://inhabitat.com

Така или иначе Швеция скоро ще бъде изправена пред ситуация, в която няма да може да получава повече отпадъци отвън. На път са нови проучвания относно бъдещото събиране на боклука като автоматизирани вакуумни системи в жилищните блокове, които да премахнат нуждата от преносен транспорт. Също така се предвиждат подземни контейнери, които да освободят улично пространство и да премахнат неприятната миризма. Тези мерки ще подобрят ефективността при събирането на отпадъци.

Източник: https://sweden.se

Шведският пример набира все повече съмишленици сред европейските си съседи. Според статистики в България се рециклира едва 2.8% от боклука. Препълнените кофи и изхвърлянето извън тях е ежедневие в столицата. Има ли смисъл рециклирането у нас и кога и ние ще тръгнем по екологична пътека? Всичко започва първо в съзнанието на гражданите. Вместо ежедневно да обвиняваме Общината, Държавата и Вселената за несвършената им работа, можем първо да се вгледаме в себе си и в това какво ние можем да направим по въпроса. Може да си нямаме WTE plants, но за сметка на това имаме сдружението “Нулев отпадък – България”, което ни учи как да ограничим до минимум произведените лично от нас отпадъци в ежедневието.

Източник: https://thirteennorthfiftyninewest.wordpress.com

Едно от лицата на сдружението, Блажка Димитрова, разказва за няколкото принципа на „нулевата философия“. На първо място можем да се откажем от нещата, които са ни ненужни, или да ги намалим драстично. Супермаркетите ни затрупват с изкушения всекидневно, но колко от нещата са ни потребни наистина? Друг полезен съвет е, да се опитваме да използваме екологични и разградими артикули в бита си, и доколкото е възможно, многократно. Най-важно е ние самите да рециклираме. Еднократната употреба на пластмаса може да се замени с многократно използване на стъкло, плат и други обработваеми материали. Пазаруването насипно вместо пълненето на домакинството с излишни пластмасови опаковки е също лесна и възможна стъпка. Повече за Блажка и нейните съвети за редуциране на произвеждания боклук, както и идеята й за ресторант с нулев отпадък, може да прочетете тук. Със съзнателна инициатива от страна на обществото можем и ние да живеем по-екологично, без да сме зависими от външните условия.

Ако темата за “нулевата философия” ви е грабнала вниманието, то тук може да си припомните лекцията на Беа Джонсън в София и съветите й за това как да произвеждаме по-малко боклуци. 

Михаела Икономова

Архитект и любител на пътешествията, природата и дизайна за хората. Вярва, че писането за архитектурата е неделимият аналитичен елемент, който задълбочено осмисля дизайнерския процес.

Остави коментар

Close Menu