неделя, 15 ноември 2026
Зареждане...
Градска среда

Тестът с количката: защо по българския тротоар не може да се върви

STROIINFO
· 1 мин. четене

Има един уред, който измерва качеството на градската среда по-точно от всеки доклад: детската количка. Избутайте я петстотин метра по който и да е български тротоар и ще получите пълната диагноза на града си. Ние направихме мисловно упражнението и преброихме препятствията. Ако сте бутали количка, ако сте в инвалидна количка, ако сте теглили куфар към гарата или просто сте се прибирали с две торби, знаете резултата предварително: по българския тротоар не се върви. По него се преодолява.

Забавен факт, преди да започнем: Всички снимки в статията са реални от Google Street View и са от „елитен“ Софийски квартал.

Метър 0 до 50: колата

Първото препятствие ни чака още на ъгъла и то има регистрационен номер. Да уточним нещо, което шофьорската половина от нас предпочита да не знае: паркирането върху тротоар е позволено само на изрично обозначени места и само ако за пешеходците остават поне два метра. Всичко останало, включително „само за пет минути“ и „ама няма къде“, е паркиране върху пешеходците. На практика колата върху тротоара е толкова нормализирана, че слизането на платното с количката, между движещите се автомобили, вече не ни се струва абсурд. А то е точно абсурд: най-уязвимият участник в движението отстъпва на най-защитения.

Метър 50 до 150: стълбът, шкафът, знакът

Второто препятствие е държавно и общинско. Стълб за осветление точно в средата на тротоара. До него електрическо табло. До таблото знак, чиято тръба е забита така, че оставя четиридесет сантиметра проход. Всеки от тези обекти е монтиран от институция, всеки е „съгласуван“ и никой не е бил длъжен да се запита как между тях минава човек с количка. Нормативът, между другото, е ясен: минималната ширина на тротоар е метър и половина, а в натоварени зони над два метра. Мери се обаче от бордюра до имота, а не между препятствията. На хартия тротоарът е два метра. На живо е слалом.

Метър 150 до 300: плочката

Третото препятствие е под краката ни и е сезонно. Лете е разместена плочка, в която се спъваме. След дъжд е същата плочка, но заредена: стъпваш в единия край, другият изстрелва водата в глезена ти. Играта е национална и всеки я играе, но си струва да питаме защо изобщо съществува. Отговорът е в основата, буквално. Плочка, положена върху добре уплътнена основа с правилно отводняване, лежи десетилетия. Плочка, наредена набързо върху пясък преди избори, започва да играе след първата зима. Писали сме как Барселона превърна тротоарната си плочка в символ на града, на който туристите правят снимки. Нашата плочка също е символ. Въпросът е на какво.

Метър 300 до 450: бордюрът

Четвъртото препятствие се появява на всяка пресечка. Скосяването, което за количката, инвалидната количка и възрастния човек е разликата между път и стена, у нас е лотария: на едната пресечка го има, на отсрещната липсва, на третата е направено с петнайсет сантиметра праг, който се брои за скосен. За човек на два здрави крака това е незабележимо. За всички останали е причината маршрутът до магазина да минава по платното.

Метър 450 до 500: финалът, който не е финал

И когато вече виждаме входа, идва финалното препятствие: разкопаното. Оградено с лента, ако имаме късмет, зейнало, ако нямаме. Тротоарът е най-разкопаваната повърхност в българския град, защото под него минава всичко и всеки оператор го отваря по своя график, а възстановяването „във вида преди намесата“ е клауза, която сме виждали основно в договорите, не на терена.

Петстотин метра, пет институции, нула виновни

Ето и същинският извод от теста: петте препятствия имат петима различни стопани. Колата е на гражданин, стълбът на едно дружество, шкафът на друго, плочката на общината, разкопаното на трети оператор. Тротоарът е ничия земя, за която отговарят всички, тоест никой. И точно затова е такъв. Не защото сме бедни, плочки се редят и в най-скъпите квартали еднакво зле, а защото никой не носи отговорност за цялото: за непрекъснатия, проходим, равен път на човека пеша.

Затова и тестът с количката е повече от метафора. Той е най-честният одит на една улица и всеки може да го направи. Изберете си петстотин метра от всекидневния си маршрут и пребройте: колко пъти количката трябва да слезе на платното? Това число е оценката на вашата улица.

 

Автор

STROIINFO

STROIINFO е медия за архитектура, строителство, дизайн и градска среда. Ние сме екип от професионалисти - архитекти и дизайнери и вярваме, че средата, която създаваме и обитаваме, е от ключово значение за качеството ни на живот. Затова пишем за, разсъждаваме над и анализираме актуалните проекти, материали, тенденции и събития в сферата на архитектурата, строителството, дизайна, градската среда и културното наследство.