Чуйте гласа на някои от най-емблематичните сгради на ранния модернизъм

Случвало ли ви се е, докато се разхождате из столицата, някоя сграда да провокира силен интерес у вас до толкова, че да се зачудите как изглежда интериорното и пространство? Късометражната филмовата поредица “Срещи с архитектурния модернизъм” дава възможност на зрителите да надникнат зад стените на някои от най-емблематични за ранния модернизъм сгради в България, като се потопят в тяхната атмосфера и научат повече за историята и архитектурата им.

Представяме ви четирите филма от поредицата на Моно Колектив и ви пожелаваме приятно гледане.

Епизод 1: Национален студентски дом

Със сигурност всеки от нас е минавал покрай сградата на Националния студентски дом в центъра на София. Идеята за пространство, което да събира студентите на едно място, се заражда у Стилиян Чилингиров в началото на XX век, но е реализирана доста по-късно. Авторите на проекта са  арх. Станчо Белковски и арх. Иван Данчов – берлинските възпитаници, които типично за духа на времето си проектират Националния студентски дом с изчистени форми с знаковите за периода лентовидни прозорци.

Епизод 2: Къщата на Ангел Кантарджиев

Домът на българския търговец на платове е проекриран от арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов с характерните за периода ясно изразени обеми, плосък покрив тераси и функционален план. Сградата е добър пример за заможна градска къща, разположена свободно в голям терасовиден двор. Интересна е съдбата и след Втората световна война, когато за кратко време сменя няколко собственици, сред които Организацията на гръцките политимигранти, до връщането ѝ на наследниците на Кантарджиев в края на XX век. Днес къщата е реставрирана с използване на материали и технологии, близки до автентичните, което ни позволява да имаме възможно най-ясна представа за нейната оригинална визия.

Повече за реставрацията на къщата на Ангел Кантарджиев четете тук

Епизод 3: Архитект Васил Василев

Роден в началото на миналия век, арх. Василев получава архитектурното си образование в град Линц, Австрия. Впоследствие се завръща в България и започва частната си софийска практика още през 30-те години, като бързо се утвърждава в архитектурния елит със своите апартаментни сгради, чиито интериори са вдъхновени от абстрактните геометрични композиции на Казимир Малевич. След 1944г. арх. Василев проектира и няколко големи хотела, сред които  “Орфей” и “Мургавец” в курорт Пампорово и хотел “Копитото” във Витоша.

Епизод 4: Биологическият факултет

Биологическият факултет е плод на международен конкурс, организиран в началото на XX век, за сграда на Агрономическия факултет към Софийския университет. В него печели неокласическото предложение на младия тандем на арх. Георги Овчаров и арх. Генко Попов. В последствие проектът е преработен под ръководството на техния преподавател от Мюнхенската политехника арх. Паул Бонац, при което сградата придобива характерната си визия, повлияна от немския тухлен експресионизъм, която и до днес провокира интерес във всеки минувач.

Източник: “Български архитектурен модернизъм. Образци от 1920-те, 1930-те, 1940-те години на XX век”, Васил Макринов и Теодор Караколев

Снимка на корицата: Кадър от филма “Архитект Васил Василев”