Нови музеи, реконструкции, мащабни проекти. Как Унгария (пре)разказва история чрез архитектура?

В края на ноември 2023 г. Будапеща прилича на град в своеобразен строителен бум. Поне такива изводи можем да си направим от множеството скелета и кранове, които се срещат на всеки ъгъл в най-оживените туристически локации на двата бряга на Дунава. Бърза проверка в търсачката ми казва, че още през 2010 г. правителството на Орбан въвежда специална програма за “възстановяване на града”. Планирани са редица “реконструкции”, които ще възвърнат загубения величествен дух на някогашна Будапеща. Изглежда строителните процеси, разкриващи се пред очите ми, имат ясна цел. 

Изграждане на замъка Буда, част от Националната програма Хаусман (National Hauszmann Program) от 2021 г. Снимка: форумът Skyscraper City

На местата на бивши модернистични фасади ме посреща излъскана неокласика – понякога тя е огледално копие на сградата в съседство, понякога е педантична имитация на някогашно здание, разрушено по времето на Втората световна война, а понякога просто “тунинг”, възвръщащ някой друг загубен детайл на историческа сграда. Прясно излети масивни бетонни обеми^[1] превръщат желаното завръщане на Будапеща в славното миналото в реалност. 

Често е трудна задача да отлича ново от старо, автентично от имитация, изгубвам се в разсъждения, обикаляйки оживените за това време на годината улици на унгарската столица. Започвам на всяка крачка да се ровя в Google Maps, за да разбера какво точно е имало на дадена локация преди година или две. 

Кадър от 1951 г. и кадър от ноември 2023 г. През 70-те години на парцела е изградена модернистична сграда, която е разрушена през последните няколко години. На мястото днес е изградена сграда с огледален образ на съседната по проект от края на XIX в., но със съвременни материали и техники. Снимки: Зекие Емин

В този нов исторически градски пейзаж намират място и някои съвременни архитектурни попълнения. Сред най-важните от тях е сградата на новия Етнографския музей, открита през миналата година, която бързо се превърна в една от гордостите на Унгария. Макар физическият и облик да не имитира неокласика или имперска архитектура, идеологическият наратив, посрещащ посетителите между стените на музея, разказва подобна история.  

Make Budapest Beautiful Again^[2]

“Будапеща е мястото, където консервативни националисти от цял свят се събират, за да сравняват своя опит за това как да победят международния либерализъм. Столицата на Унгария стои в центъра на глобално движение за преоткриване на дясната политика.” – с този цитат започва обширния анализ на The Economist със заглавието “National conservatives” are forging a global front against liberalism” от февруари, 2024 г.

Днес Будапеща превъплъщава тази си централна роля в световния консерватизъм и чрез физическите си пространства, които целенасочено преформатира, преизгражда, декорира и изменя през последните години, за да отговарят на визията за някогашното имперско величие, на което стъпват и днешните политически амбиции на съвременна Унгария. Будапеща става вдъхновение за световните консерватори не само с политиките си, но и със своята т.нар. “архитектурна революция”.

Буда погледната от другия бряг на р. Дунав. Виждат се множеството кранове, които подпомагат строителните дейности за преизграждане на сградите повредени или разрушени по време на Втората световна война.

• Кратка историческа справка

В края на XIX, началото на ХХ век като част от Австро-Унгарската империя Будапеща изживява своя подем. Тогава се изграждат огромна част от класическите сгради, които дефинират “Златния век” на града. След разпада на империята и в резултат на последствията от двете Световни войни Унгария попада в Съветската зона на влияние. Войната разрушава значителна част от сградите. Модернистичният замах на ХХ век частично възстановява някои от тях, но приоритизира новото градско планиране в духа на своето време. След падането на Стената като повечето държави от бившия Източен блок Унгария се стреми да се пригоди към Европейския съюз и Запада, подобна тенденция следва и архитектурата.

Будапеща и последствията след Втората световна война. Снимка: Fortepan Archive

През 2010 г. с идването на власт на Виктор Орбан Будапеща започва осъзнато да се променя – политически, социално, но и архитектурно. От една страна се набляга върху оформянето на по-приветлива градска среда и обективните позитиви са налице – почистени фасади, доскоро носещи следите на двете световни войни, обновени и оживени публични пространства, в някои случаи дори добре реставрирани автентични исторически фасади. 

• Архитектурният консерватизъм

От друга страна обаче архитектурният консерватизъм предефинира градската тъкан – идентичността на средата също трябва да превъплъщава новия политически път на Унгария. Той се стреми към светло бъдеще, но стъпвайки върху най-прогресивните моменти от националната история – в случая “Златния век” от края на XIX и началото на ХХ век. Затова и активно възстановява или изгражда наново сградите, символи на този период.

Разрушена по времето на Втората световна война сграда в процес на преизграждане днес. Снимка: Skyscraper City

Това е класически сценарий на националистическите и консервативни власти изобщо – подобен е случаят с фокуса върху тракийската и възрожденската история в НРБ през 70-те и 80-те години, прераждането на идеята за Римската империя по времето на Мусолини в Италия или стъпването върху наследството на Свещената римска империя по времето на Националсоциализма в Германия. 

Четете тук: Градът на нацистките митинги – Нюрнберг

Консерватизмът в архитектурата не е ново течение и за съвремието ни. Още през 2018 г. наградите WhATA Awards класират “Архитектурния консерватизъм” на първо място като “Тенденция на годината” с думите “Архитектурният консерватизъм е свързан с възхвала на “красотата” на романтичното минало, с носталгия по “велики” исторически периоди, с култ към прединдустриалното занаятчийско майсторство… Последствията от него ще са не само материални, а също културни и манталитетни.” Днес в Будапеща сме вече свидетели на тези последствия, и то не само материални, но и културни, манталитетни и политически.  

Четете тук: Задължителен неокласически стил за правителствените сгради в Америка?

Същите наративи – нова архитектурна опаковка

Не само реконструкциите и строителството на нови исторически сгради спомагат за изграждането и налагането на съвременния консервативен наратив в Унгария. Новооткритият Етнографски музей, разположен в близост до “Площада на Героите” в града, е един от най-обсъжданите съвременни проекти в Будапеща. Именно той беше и централната фигура на унгарския павилион на венецианското архитектурно Биенале тази година. 

• Етнографският музей на Биенале

В темата “Лаборатория на бъдещето” повечето страни открито представиха своите проблеми (климат, обезлюдяване, жилищна криза, свръхзастрояване и т.н.) пред света и търсеха начини за решавамето или подобряването им. В този контекст Унгария представяше последната си съвременна многомилионна архитектурна придобивка – Музея на етнографията. Още тогава във Венеция, през лятото на 2023 г., сградата привлече интереса ми – исках да науча повече не само за архитектурата, но и за разказите, които се откриват вътре. 

• Архитектурата на музея

Сградата на новия Етнографски музей в Будапеща на пръв поглед изглежда впечатляващо – наподобява масивна дъга, обърната и потопена в земята. Покривът й е изцяло озеленен и добре свързан с градския парк. Фасадата е дефинирана от традиционни унгарски мотиви, покриващи целия обем. 

Сградата на Етнографския музей, разположена в градския парк. Снимка: Palkó György

Музеят разполага с два входа от двете страни на “повдигнатата дъга”. Противно на очакванията от подобна сграда обаче, влизайки през входа посетителят попада в ниско фоайе. Разходката вместо с експозиции започва с мъчителен преход през поредица от стълби с постепенно променящи се широчини, което води до дезориентация и объркване.

Безкрайната, грешно сметната и неудобна стълба, водеща към централното пространство, от където посетителите се разпределят към експозиционните зали. Снимка: Palkó György

• Експозициите и музейния разказ

Дългият преход през стълбите води до ново фоайе, от където всъщност трябва да започва обиколката на музея. За мое най-голямо съжаление се оказа, че постоянната експозиция все още не е открита. Въпреки това в няколко временни експозиции бяха представени елементи като географски карти, обозначаващи разпространението на унгарския етнос в Европа, разказ за ролята на жените в унгарското общество в исторически план, бяха направени и някои паралели между традиционните начини на обитаване в някогашна Унгария и Южна Корея.

Друга експозиция, фокусираща се върху унгарската история представяше “Златния век на Будапеща”. Огромни интерактивни 3D макети изобразяваха някогашното величие на града. Интересенна бе връзката между дейностите по възстановяването на сградите от периода, които текат из целия град и представянето на същия период от историята в музея.

• Изводи и мисли

Музеите са специфични сгради и изграждането им – и като архитектурна символика и като съдържание, дизайн и послание на експозициите, винаги е свързано с определени идеологически цели, независимо от коя страна на историята стоим. Очакванията ми за Етнографския музей, разбираемо, бяха свързани с определени наративи, които обаче смятах, че ще бъдат разказани в обвивката на добра архитектура и дизайн.

Етнографският музей в Будапеща обаче остава далеч от амбициите за изграждане на добър съвременен музей. Изглежда формата е диктувала функцията, а физическите ограничения на формата не са позволили развитието на качествено посетителско преживяване. 

Четете тук: Как да си направим музей за съвременно изкуство и дизайн?

Реконструкции, музеи, обществени сгради. На всяка цена или не?

В контекста на този разказ за Будапеща, нека обърнем поглед и към България. У нас често говорим за лошото състояние на архитектурното наследство, застинали в миналото музейни експозиции, липсата на качествени реконструкции и проекти за съвременни обществени сгради. 

В Будапеща, обективно погледнато има масови реконструкции, има нови и мащабни музейни сгради. Важно е да говорим обаче в какъв контекст и с какви цели се реализират тези проекти. Архитектурата в Унгария днес, както прави всяка власт с големи амбиции, се използва като средство. Проектите се случват за сметка на автентичната градска тъкан, финансовата стабилност, нуждите на обществото и здравия разум. 

Докато политическата класа в Унгария със замах гради нови и стари сгради, в България липсата на воля стопира инициирането на каквито и да е смислени проекти като изграждането на библиотеката във Варна или реставрацията на редица безспорно ценни исторически сгради. Два контрастни на пръв поглед сценария се срещат в една точка – липсата на смисъл, пренебрегването на обективните нужди на обществото, отхвърлянето на експертната гледна точка, незачитането на културата и многопластовостта на архитектурното наследството.

Четете тук: Библиотеката във Варна – рестарт или предизвестен край?

__________________________________________

Докато довършвам тази статия в Будапеща се провеждат едни от най-големите антиправителствени протести през последните години. Те обаче надали ще имат силата да съборят стабилното мнозинство на Орбан. Изглежда обаче през тази година амбициозните цели на европейските консерватори често удрят на камък. Какво следва в бъдеще – времето ще покаже.

Има ли стъпка назад от новия архитектурен консерватизъм не знам. Бетонът, казват, е вечен (особено облечен в исторически разказ). Но пък нека говорим, разказваме и пишем повече за автентичността на културното наследство, на което учат архитектите в катедра “История и теория на архитектурата” на УАСГ. Нека се учим също така да разпознаваме идеологическите нишки, вплетени във визуалните и физически проявления на новата архитектура днес. 

_

^[1] Все още изпитвам противоречиви чувства, когато виждам куполи, изляти от пресен бетон. За първи път такъв визуален дисонанс изживях на площад Таксим в Истанбул по време на строителството на новата джамия през лятото на 2018 г. 

^[2] Заигравка със заглавието на на предложената през 2020 г. президентска заповед на Тръмп, която цели да обяви неокласическия архитектурен стил за водещ при формиране облика на правителствените сгради в страната. Making Federal Buildings Beautiful Again (Да направим федералните сгради красиви отново).