Обявиха победителите в конкурса Български архитектурни награди 2024
Реконструкцията на Централни хали в София и новият Фермерски пазар в Благоевград получиха големите награди в тазгодишния конкурс “Български архитектурни награди 2024“, организиран от Камарата на архитектите в България (КАБ). Церемонията се проведе на 19 септември 2024 в РЦСИ „Топлоцентрала“. Това е шестото издание на конкурса организиран от КАБ под патронажа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и на Министерството на културата (МК). Награди бяха връчени в две отделни категории – “Нови проекти” и „Опазване на културно-историческото наследство“, като към всяка от тях бяха обявени по една голяма награда и няколко специални отличия.

Конкурсът и неговото значение
„Български архитектурни награди“ е престижна инициатива, утвърждаваща се като платформа за представяне на съвременна българска архитектура, която да се отличава със своето качество, креативност и целесъобразност. Конкурсът се провежда ежегодно, като първото му издание е през 2018 г., и цели да отличи най-добрите проекти и професионалисти в областта на архитектурата, като същевременно стимулира обмена на идеи и добри практики в индустрията. От 2023 г. съществува и отделна категория за проекти в областта на културното наследство, което позволява да се отдаде заслужено внимание на възстановяването, съхранението и адаптацията на исторически и културни обекти.

Основните критерии за оценка на проектите в конкурса „Български архитектурни награди“ включват няколко важни аспекта. Първо, се разглежда как проектът подобрява качеството на живот на обитателите и как се интегрира в околната среда, като акцентът е върху социалната ангажираност. Архитектурните качества на проекта се оценяват по отношение на пространствата, материалите и използването на светлина. Важен е и аспектът на иновациите, особено тези, които повишават енергийната ефективност и отговарят на климатичните промени чрез използване на устойчиви материали. Яснотата на организацията от планировката до изпълнението също е от значение за крайната оценка.
За проектите в областта на културното наследство, оценката се фокусира върху степента на съхранение на оригиналния вид на паметника, качеството на реставрацията и консервацията, както и добавената стойност на съвременната функция. Социалното, културното и икономическото значение на проекта за местните общности е също ключов фактор в оценката.
Тазгодишното жури се състоеше от български и чуждестранни специалисти, като в категорията за “Нови проекти” то се оглавяваше от Арне Емерсън, партньор в световноизвестното проектантско бюро Morphosis, базирано в САЩ. В категорията за „Опазване на културно-историческото наследство“ начело на журито бе проф. арх. Тодор Кръстев.

Наградите в категория “Нови проекти”
Тазгодишните награди започнаха с връчването на четири специални отличия в категория „Нови проекти“:
Апартамент М, проектиран от „Ателие Инджова Ангелов“, е вдъхновен от родопските архитектурни традиции и успешно ги пренася в съвременния интериорен дизайн. Проектът демонстрира как автентичните елементи от миналото могат да бъдат преосмислени в модерни жилищни пространства, създавайки уникална атмосфера, която съчетава традицията с новаторството.

Следващият проект, награден със специално отличие, бе Healing Island на тандема от Think Forward, които със своята намеса преобразяват занемарена градска зона в Бургас, превръщайки я в здравословен парк с терапевтични функции. Този проект илюстрира как архитектурата може да възстановява и трансформира не само физическата среда, но и социалните взаимоотношения, като създава активни, здравословни градски пространства.

Друг пример за съвременна трансформация, който също получи отличие, бе Hotel Hello Plovdiv от екипа на Simple Architecture. Проектът представлява реализацията на обновление на съществуващ хотел в Пловдив като намесата се цели да придаде нова идентичност, свързана с контекста на града. Тази интервенция подчертава важността на адаптирането на архитектурните проекти към средата, като същевременно се запазват функционалността и естетиката.

Последният проект, който получи специалното отличие бе MIR office building на арх. Петър Торньов от Bureau XII. Сградата е с впечатляващи бетонни фасади, отношение към детайла и пространствената композиция, като осигурява както открито, зелено пространство, така и нови офисни площи в сърцето на града. Този проект показва как съвременната архитектура може да допълни и обогати съществуващата градска среда.

Големият победител в категорията “Нови проекти” бе реконструкцията на Фермерския пазар в Благоевград, реализирана по проект на United Master Architects. Целта е трансформация на зоната в съвременно, атрактивно и многофункционално публично пространство, което разширява и развива пешеходната зона на града, превръщайки се в нов градски акцент и магнит.
Проектът генерира висок социален потенциал, удовлетворявайки нуждите на различни общности. Вниманието към детайла, материалите и осветлението създава предпоставки, които да привлекат посетители от всички възрасти и интереси. Тази интеграция на икономически, социални и културни аспекти позволява да се отговори на изискванията на съвременния градско пространство, което да насърчава социалните взаимодействия, да укрепва чувството за общност и да стимулира културни инициативи.

Наградите в категория “Опазване на културно-историческото наследство“
След представянето на новите проекти, церемонията продължи с награждаването в категорията „Опазване на културно-историческото наследство“. В тази категория три проекта бяха наградени със специалната награда:
Проектът за тракийската гробница „Оструша“ на „Виртуално наследство“ демонстрира как съвременната архитектура може да съчетае защита и социализация на археологически обекти. Създаденото защитно покритие осигурява дългосрочна съхраненост и възможност за експониране, като улеснява достъпа на публиката до културното наследство.

Подобен подход е приложен и при Хераклея Синтика на „Архика“, където реставрацията на античния град край Петрич подчертава значимостта на опазването на автентичността на археологическите обекти, като същевременно ги прави достъпни за обществено ползване.

Hotel Bizzare на Arhis Project във Варна показва как може да се интегрира историческа структура в съвременен архитектурен контекст. Сградата, разположена в охранителната зона на „Одесос – Варна“, е реставрирана и адаптирана за хотел с модерен облик, без да губи връзката си с историческото си минало.
Голямата награда в категория „Опазване на културно-историческото наследство“ получи проектът за реконструкция и преустройство на Централни хали в София . Негови автори са арх. Мария Попмаркова, арх. Ирена Белчева и арх. Андрей Ходкевич. Проектът цели да консервира и реставрира фасадата на старинното здание в автентичния й вид. Промените в интериора са вдъхновени от първоначалния проект на сградата и следват оригиналната й планова схема, като я адаптират към изискванията на съвременната търговска дейност. Съвременният проект включва нов слой от историята, като предоставя на посетителите достъп до подземното ниво на сградата, където се разгръща разказ, проследяващ историята на конкретната локация още от римски времена.

награда в категория „Опазване на културно-историческото наследство“.
Това беше една от най-емоционалните части на вечерта, тъй като наградата бе присъдена посмъртно на арх. Попмаркова, която почина през февруари 2024 г., малко преди официалното откриване на Халите. Наградата беше връчена от проф. арх. Тодор Кръстев, който в своето обръщение не само подчерта несъмнения успех на проектантския екип, но и умело позиционира техния труд в контекста на съвременната градска среда в България.
Научи още: Новото начало за Халите – разходка през пространствата и експозициите
Наградата беше приета от арх. Андрей Ходкевич и арх. Цвета Нисторова, като в своята реч арх. Ходкевич посвети наградата изцяло на арх. Попмаркова, отдавайки заслужена почит на нейния принос.

По традиция в рамките на „Български архитектурни награди“ бе връчен приз за цялостно творчество от името на Камарата на архитектите в България. Отличието бе присъдено на проф. д-р арх. Иван Никифоров, който оставя ярки следи в изграждането на българските градове от втората половина на двадесети век до днес. Tвopчecĸият му път e cвъpзaн c изработването на много ycтpoйcтвeни плaнoвe, пpoeĸти зa гpaдcĸи цeнтpoвe, жилищни paйoни, ĸypopтни oбeĸти, cлoжни мнoгoфyнĸциoнaлни гpaдcĸи зoни, нacитeни c индивидуален oблиĸ иcтopичecĸи, ĸyлтypни и тъpгoвcĸи cpeдищa. Поради невъзможност на арх. Никифоров да присъства на церемонията наградата бе приета от дъщеря му, която прочете и благодарствено слово от негово име.

Едно от най-значимите събития в архитектурния календар
Със своето значение и принос към архитектурната общност в България, „Български архитектурни награди 2024“ затвърди статута си като едно от най-значимите събития в архитектурния календар на страната. Наградените проекти не само отразяват иновациите и творческия потенциал на българските архитекти, но и служат като важен индикатор за развитието на съвременната архитектура и нейните бъдещи перспективи. Тези отличия подчертават значението на устойчивото и социално ангажирано строителство, което ще продължи да формира облика на градовете ни и да обогатява общественото пространство.
Повече за правилата на конкурса, журито и участниците можете да откриете на официалната интернет страница https://baa.kab.bg/


