На 23-ти май една от най-емблематичните сгради на Стара София – Централните градски хали, отвори врати. След активни проектантски, реставрационни, строителни и не на последно място – комуникационни дейности през последните няколко години, днес Халите са готови отново да станат част от градския живот на столицата.
Централните хали отварят като търговски обект, част от една от най-големите вериги хипермаркети, опериращи у нас. Компанията официално закупи сградата през лятото на 2022 г. и оттогава насам работи активно върху проект и реализация, които включват цялостна реставрация на сградата, съвременна архитектурна намеса, която да осигури търговската функция на приземния етаж и пространство за експозиция и културни дейности в сутерена. По информация, предоставена от компанията, тя е вложила общо 50 млн. лева в закупуването на сградата и реализацията на проекта.
Търсенето на отговор на въпроса “Какво трябва да бъде бъдещето Халите?”
През 2021 г. новината за закупуването на Халите от страна на компанията доведе до бурни реакции в обществото, организираха се протести, живи вериги, дебати в социалните мрежи, становища чрез статии и медийни участия. Редица личности от обществената и експертната сфера се надпреварваха да предложат тяхната визия за това каква роля би трябвало да имат Халите в съвременния живот на столицата, как би трябвало да функционират, какъв да бъде бизнес моделът им.
Тогава се появиха редица алтернативни предложения, които обаче често нямаха яснота относно финансовия, социалния и техническия аспект на вероятната реализация на зададената идея, и почти винаги далеч от разговора оставха ключови факти – първият, че сградата е частна собственост вече повече от 10 години и вторият, че проблемите с успешното ѝ функциониране датират от много по-рано.
Още в края на 90-те години във вестник “Култура”, арх. Павел Попов пише:
“Още преди Балканската война, на пъпа на София, там, където винаги е имало баня, джамия и пазар, били издигнати две представителни и много важни за времето си сгради – Халите и Банята. Освен с функционално предназначение и двете били натоварени силно със символно значение. И двете в известен смисъл са дворци – на търговията и на хигиената…
…техният упадък може да се припише изцяло на естествени процеси. Половин век се оказа достатъчен да се превърнат те в обекти, неадекватни на своето предназначение и в бреме за Общината (чиято собственост са). Както много други сгради те станаха излишни, преди да изтече срокът на физическа годност. Едновременно с това моралната им стойност нарасна, защото обществото също се развива и стига до извода, че поне най-читавото от миналото трябва да се пази…
…Въпросът беше кой да ги поддържа и как да бъдат отворени с що-годе смислено предназначение.”
Днес, след десетилетия на различни опити за функциониране на Халите, провалени бизнес модели, политически решения, продажба и препродажба на иначе емблематичната за столицата и българската архитектурна история на ХХ век сграда, те отново отварят врати с нов опит и желание за интегриране в живота на града и то с все пак запазена обща търговска функция.
Нека разгледаме сградата в контекста на архитектурата, архитектурната история, новите намеси в интериора и функциите, които ще предлага на посетителите си.
Новият проект за Халите
През призмата на времето можем да заключим, че обществената реакцията през лятото на 2021 г. изигра своята роля. До известна степен тя предизвика собственика на сградата да подходи към нея с повече внимание, да трансформира първоначалния архитектурен проект, да остави корпоративния бранд на по-заден план, да се отнесе към обекта като към ценност с обществено и историческо значение и да проведе една успешна маркетингова и пиар кампания с постоянно запознаване и въвличане на медиите и експертите в диалога.
Покрай тази комуникационна кампания имах възможността да присъствам на няколко срещи и събития, в които екипите, работещи върху различни аспекти на проекта за Халите, представяха своята работа – от реставрацията на фасадите, през архитектурния проект на партерно ниво, до проектното решение в сутерена и идеята за развиване на активна културна програма в пространството. Тази прозрачност позволи адекватно проследяване на процеса на работа и комуникирането на трудностите по пътя между всички участници.
Основният проект за реставрацията на сградата е дело на арх. Мария Попмаркова от архитектурно бюро “Инт Арх”, инженер е Георги Колчаков от “Бета Консулт”, а дизайнът на търговската зала е създаден от ателие Umdasch. Върху реставрацията на сградата работят д-р Румяна Дечева и Панайот Панов от Регионалния исторически музей – София. Музеят също така е и консултант на експозицията, развита в сутеренния етаж, който е проектиран от арх. Андрей Ходкевич и студио HORA.
Оригиналната структура е реставрирана с отношение
С оглед на резултатите, можем да твърдим, че към ценността на сградата е подходено с нужното отношение, що се отнася до реализацията на реставрационните работи на фасадите.
Според експертите основна пречка по пътя към реализацията се оказват следите от предишни опити за реконструкция, които по-скоро са навредили на оригиналната субстанция, отколкото да я укрепят и подобрят. В една от срещите в края на миналата година реставраторите споделиха, че декоративните пана под прозорците се оказали изработени от EPS и клетъчен бетон и залепени с лепило за плочки. Това предизвикало нуждата да бъдат изготвени изцяло нови елементи по копие на автентичните. Други подобни неочаквани изненади в процеса също усложняват сериозно работата на реставраторите, които обаче успяват да се справят успешно с предизвикателството.
Партерът – по-светъл и просторен
След като прекрачим прага на Халите, попадаме в обновеното пространство. Първото впечатление е усещането за повече простор и светлина. Това вероятно се дължи на премахването на допълнителната междуетажна конструкция, която е изпълнена по време на обновяването на сградата през 90-те години на миналия век (когато вероятно са извършени и некоректните реставрационни опити). Това позволява и цялостното възприемане на впечатляващата метална покривна конструкция, изготвена в началото на ХХ век в леярните на Айфел в Париж.
На това ниво на сградата се развива стандартната търговска функция на супермаркетите на “Кауфланд”. Въпреки това е обърнато по-специално внимание на дизайна на търговските площи и табелите. Конструкциите са по-ефирни, покрити са с малки тенти, които се опитват да внесат усещане за градски пазар.
В центъра е поместен фонтан от зелен камък, който е присъствал в оригиналния проект на арх. Наум Торбов, но никога не е бил изпълнен. Фонтанът е реализиран по желание на експертите от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Остава въпросът дали е било нужно да се изисква тази реализация, при положение, че такъв фонтан никога не е бил част от живота на градските Хали. Въпреки това около фонтана се образува едно по-приятно и просторно пространство.
Опит за представяне историята на сградата
На това ниво е направен и опит за оформяне на експозиция за историята на сградата, която е реализирана в няколко табла, поставени в обиколната зона между двата входа на сградата.
Идеята е похвална, но със сигурност е можело да се вложи повече креативност в дизайна и съдържанието на подобна експозиция. Има достатъчно пространство на стените и пред тях, за да се развие проект с интересна сценография, който да привлече посетителите с повече атрактивност и любопитно поднесена информация. За съжаление, в момента таблата са реализирани в рамки и цветове близки до всичко останало в пространството, както и с масов и не особено обмислен графичен дизайн, и по-скоро се сливат с цялостното усещане на супермаркета. Въпреки това посетителите могат да научат някои факти за ценната историческа сграда, в която осъществяват една толкова рутинна дейност като пазаруването.
Поглед от второто ниво
За посетителите все пак е оставена възможността да се качат на второ ниво, откъдето могат да наблюдават сградата в цялото ѝ величие.
Погледът отгоре ни позволява да открием някои много добре обмислени детайли в цялостното архитектурно решение на пространството. Например, всички щандове достигат до височината на долната линия на високите прозорци на сградата, почти до там се спускат и осветителните тела, които са окачени на тънки кабели. Това позволява безпроблемното преминаване на погледа на посетителя от единия до другия край на сградата и цялостно възприемане на покривната конструкция, която сама по себе си е радост за окото. Добър детайл е и оформянето на покритията на витрините в същия растер като настилката на пода.
На това ниво са позиционирани заведения за директна консумация, около които са разположени и маси със столове за посетители. Най-приятните от тях са около прозорците, които гледат към сградата на Синагогата. Броят на тези пространства е значително по-малък от предишното разположение на Халите, но това се дължи и на премахването на голяма част от втория етаж. В противоположния край на галерията е разположено и вторично стълбище, което довежда до объркване на посетителите, тъй като не може да се използва за връщане на първо ниво, а вероятно просто обслужва складовите части на заведенията.
Да слезем в сутерена
Още когато влезете през главния вход, от двете страни на централната ос са разположени два ескалатора, които отвеждат посетителите до сутерена на сградата. Там са налични още търговски площи, но и експозиция “Улпия Сердика”, както и открита сцена. Това е обозначено с табели, които обаче не са достатъчно забележими за незапознатия посетител, на тях също така липсва и информация на английски език за това, което всъщност се крие на ниво -1.
На това ниво на сградата винаги са се криели руини на Сердика, които обаче не са били експонирани по подобаващ начин. Под Халите са разположени останки на стара баня и част от крепостната стена на града. Това е използвано като ресурс да се развие една по-интересна и въвличаща за посетителите експозиция.
Вероятно тук е мястото да отбележим, че като цяло за Улпия Сердика все още липсва цялостен, последователен подход за експониране и разказ, който да обвърже всички различни точки в центъра, където жителите и посетителите на града могат да се докоснат до археологическите находки. Новата експозиция в Халите, успешният проект за Триъгълната кула, някои открити руини като Кръглата кула, останките на амфитеатъра в едно хотелско подземие, както и откритите части около метростанция “Сердика” имат нуждата да бъдат смислово обвързани с един по-цялостен проект.
За експозицията на ниво -1
Символично и в Халите подземията крият старата, антична история.
Това е подчертано дори чрез плавното слизане и качване на ескалаторите, около които хронологичното са разположени различни ключови дати от историята на Сердика и които можем да разгледаме, докато се придвижваме надолу. Попадайки на ниво -1 посетителите ги посреща широка колона, на която е изложена кратка информация, свързана с разкриването на руините в сутерена.
Има и още детайли препращащи към историята – в настилката с щампован бетон е обозначено откъде преминава крепостната стена, а градежната ѝ система е представена чрез два интересни макета, в различни ъгли на пространството са разположени експозиционни зони, които дават конкретна информация за руините в сутерена, но и една по-обща информация за историята на Сердика. Посетителите могат също така да видят 3D карта на античния град, както и да се разходят в него, благодарение на съвременна VR технология. Най-впечатляващата част от експозицията за мен може би бе умелото експониране на някои антични предмети върху абстрактни телени стойки.
Добрата работа с историческата информация, предоставена от РИМ-София, опитът за иновативен подход към експозицията, сдържаният дизайн и представянето на иначе тежката историческа материя чрез визуални подходи като макети, скици и абстрактни изображения са похвални. Трябва да вземем предвид и факта, че тази експозиция се помещава в едно комерсиално пространство, каквото е супермаркетът, до което имат достъп изключително широк спектър от хора. Именно затова историята тук трябва да бъде разбираема и интересна за всички, а това експозицията постига успешно.
Начинът на работа с културното наследство в сутерена, дизайнът на експозицията и подходът към темата силно контрастират на опита за представяне на историята на Халите на горния етаж. Искаше ми се и тази част от историята да бъде поднесена поне толкова интересно, колкото историята на “Сердика” в подземния етаж.
Повече за пространството и функциите в сутерена
Нека обаче разгледаме пространството на сутерена и отвъд експозиционния му характер. Едно от първите неща, които ще ви направи впечатление, когато попаднете там, е значително по-ниската височина, особено в контраст с високия таван на основната зала. Именно тук ще намерите обаче и една от най-добрите проектантски хрумки на екипа на архитектурно студио HORA, което работи върху дизайна на този етаж.
Всъщност на тавана на ниво -1 преминават всички нужни сградни инсталации, които правят възможно функционирането на сградата и на търговската зала на горния етаж. Това значително сваля светлата височина и работата с пространството се превръща в истинско предизвикателство. Ниският таван от около 2.70 м, което е изключително ниска височина за публично пространство, е “преборен” с умелото разполагане на поредица от арковидни участъци, които да повдигнат визуално залата. Това е подчертано допълнително и с подходящо осветление, което “мами” човешкия поглед. Ако докато сте в сградата, се огледате за разликата във височините между равния и арковидния таван, ще разберете точно какво имам предвид.
На подземното ниво освен зона за експозиция и събития са разположени и различни бизнеси, които заемат съществена част от етажа – от една страна това е хубаво, защото предизвиква повече хора да се спуснат в сутерена и може би да разгледат експозицията, която по принцип не би предизвикала интереса им; от друга страна обаче може би именно този факт е довел до по-хаотичното организиране на функционалните зони в пространството. Това вероятно е предизвикано от нуждата на различните бизнеси от определени ограничени пространства за своето пълноценно функциониране и адекватен контрол на достъпа.
В най-дълбоката част на залата, близо до крепостната стена, е оформено пространството за събития, за реализацията на които е създаден специален Обществен съвет от експерти, под ръководството на който ще се развие подробен културен календар с отворени програми за артисти. Добра хрумка на проектантите е фактът, че тази зона ще може да бъде затваряна чрез подвижни модулни стени, за да могат събитията да се случват по-уединено от другите функции на етажа. Когато зоните не са отделени, експозиционните локации и търговските части изглеждат по-скоро разпръснати в пространството. От друга страна обаче в дългосрочен план това може да спомогне и за по-доброто обживяване на етажа, но това ще зависи и от дейността на Обществения съвет и бъдещото управление на събитията.
Финални мисли
Трябва да бъдем откровени, че не всички разнопосочни очаквания на обществото, особено спрямо сграда, към която почти всеки от нас притежава определен сантимент, могат да бъдат отразени в реализацията на какъвто и да е архитектурен проект. Особено в контекста на всички полярни мнения, които се събраха през последните години. Да, Халите са супермаркет и ще функционират като такъв. Да, до известна степен пространството носи усещането и характеристиките на съвременно търговско пространство, което обаче е предизвикано и от определени изисквания за сигурност и хигиена, към които трябва да се придържат подобни обекти.
Факт е обаче, че Халите са отворени за нов живот и на пръв поглед изглежда така сякаш този живот ще бъде активен. Това също ще се реализира и с усилията на компанията да даде на обществото повече от просто супермаркет, каквито бяха най-ранните критики към “Кауфланд” и най-големите страхове за бъдещето на сградата. Създаването на експозиционно пространство, избутването на бранда на компанията на заден план и извеждането на бранда Хали на преден, създаването на Обществен съвет за организиране на културен календар, успешна съвместна работа с институциите и с мотивирани проектанти, които са готови да пробват различни съвременни похвати, са похвални стъпки в правилната посока. Възможно е в дългосрочен план този проект да се превърне в един от първите примери у нас за успешна взаимовръзка между бизнеса и културното наследство и би било хубаво следващите такива да се учат от неговите пропуски.
Не бива да забравяме, че най-голямото предизвикателство за архитектурата е това как хората си взаимодействат с нея, как я обживяват и преживяват. Що се отнася до Халите, ще разберем дали всички стъпки по пътя към новия живот на сградата са успешни, след като сградата започне да живее своя активен живот.
Заглавна снимка: Иван Шишиев, Етюд-и-те на София
