Капсулната кула в Токио с неясна съдба

Апартаменти без гореща вода, готварски печки и с прозорци, които не могат да се отварят – това представляват капсулите в известната токийска кула Накагин, проектирана от архитект Кишо Курокава. Фасадата й е покрита с мрежа, която да предпази пешеходците от падащите елементи. Въпреки това, намиращата се в луксозния квартал Гинза сграда може да се нарече паметник на японската и световната архитектура.

Построена през 1972 г., сградата е символ на метаболистичното движение в архитектурата.

Кулата Накагин свидетелства за период от японската архитектурна история, сега познат по целия свят. Метаболизмът, зародил се в средата на миналия век, стъпва на постулата, че архитектурните мегаструктури могат да се изградят на същите принципи като тези на органичния, биологичен растеж.

Кулата е покрита с предпазна мрежа | Photo: Michiyo Nakamoto

Според Татсуки Маеда, един от основателите на проекта за опазване и реставрация на кулата Накагин, това е сграда, която се оценява от много хора заради своя необикновен екстериор и история. Именно затова тя трябва да бъде опазена. Самият Маеда притежава 15 капсули (апартамента) в сградата.

Идеята за сградата се появява заради огромния прираст на населението.

Само в периода между 1960 и 1965 г. населението на Токио се увеличава с 3 милиона, което принудило много работници да пътуват с часове до работните си места. Според метаболистите, решението на този проблем било изграждането на мегаструктури с цели заменими жилища. Така възобновяването на градежите щяло да бъде възможно без тяхното разрушаване.

Интериорът на капсулите е бил оборудван с най-модерните технологии за времето си. | Photo: Shinichi Ito

Визионерският проект на арх. Курокава открива своя инвеститор в лицето на Саицо Уатанабе, председател на компания за недвижими имоти. Така се ражда и кулата Накагин, изградена от две свързани бетонни кули, върху които са закачени 140 капсули – апартаменти, свързани с високоякостни болтове. Целта е била лесна смяна на предварително произведени и оборудвани вътрешно единици.

Арх. Курокава е автор и на „японския“ хотел в София. Повече по темата можете да прочетете тук.

Целта е била да се осигури жилище за работната седмица.

Идеята е била в капсулите да живеят предимно служители в офиси, които да преспиват в тях по време на работната седмица, а по време на почивните дни да се прибират при семействата си. Така те е трябвало да спестяват дългия път до работа. Всеки апартамент съдържа бюро, климатик и конзола. Можело е да се инсталират и телефон, телевизор и други електроники. Апартаментите бързо открили своите купувачи – всички били разпродадени за шест месеца, въпреки че цената им е била сравнително висока за времето си (между 3.8 – 4.8 милиона при среден месечен доход 138 500 йени).

Сградата служи за творческо вдъхновение. Това например е компютърна визуализация. | Alameer Ibrahim; vwartclub.com

Въпреки крайно съвременния си характер, сградата инкорпорира и елементи на местната архитектура като например кръглите прозорци. Външният й вид се превръща в популярна снимачна площадка – един от най-новите примери е „Върколакът“ от 2013 г.

Днес само около 30 от всички 140 капсули за заети. Макар и изградена с идеята за лесна поддръжка, се оказва, че не всичко може да бъде заменено лесно. През 2010 г. една от тръбите се пука, а 30-сантиметровата пролука между апартаментите, в която е положена, не позволява ремонта й. Така обитателите остават перманентно без топла вода.

Санитарните възли също са произведени в заводски условия и са оборудвани с изделия от фибропластмаса. Целта е да се минимизират фугите и да се поддържа хигиена по-лесно. | Photo: Michiyo Nakamoto

Сградата е с несигурно бъдеще, въпреки интригуващите й концепция и история.

Кулата Накагин се сблъсква с често срещания проблем при опазването на архитектурата от втората половина на XX-ти век. Според Йошуки Йамана, професор по архитектура, е трудно сградата да бъде съхранена, ако обществото не осъзнава нейното културно значение. Според него хората трябва да я припознаят и да разберат, че стойността й е повече от тази на просто един недвижим имот.

Все пак съществува надежда кулата да бъде включена в списъка на световното културно наследство заедно с други обекти от този период, проектирани от Фумихико Махи и Кионори Кикутате, също последователи на метаболистичното движение. Проектът за опазване на кулата цели закупуване на всички останали капсули и земята под нея от компанията, която ги е придобила през 2018 г. Предполага се, че това ще струва няколко десетки милиона йени. Дотогава съдбата на сградата остава неясна.

Концепцията зад кулата Накагин прави много интересна съпоставка с днешната ситуация. Маломерните й апартаменти и идеята за живот в гъсто населения град, вдъхновена от природните процеси, сякаш стои в противоречие през 2020 г., когато отново осъзнаваме колко бързо градските апартаменти ни отесняват и как гъсто населените места крият и други рискове осен стреса, трафика и шума…