Апартаменти без гореща вода, готварски печки и с прозорци, които не могат да се отварят – това представляват капсулите в известната токийска кула Накагин, проектирана от архитект Кишо Курокава. Фасадата й е покрита с мрежа, която да предпази пешеходците от падащите елементи. Въпреки това, намиращата се в луксозния квартал Гинза сграда може да се нарече паметник на японската и световната архитектура.
Построена през 1972 г., сградата е символ на метаболистичното движение в архитектурата.
Кулата Накагин свидетелства за период от японската архитектурна история, сега познат по целия свят. Метаболизмът, зародил се в средата на миналия век, стъпва на постулата, че архитектурните мегаструктури могат да се изградят на същите принципи като тези на органичния, биологичен растеж.
Според Татсуки Маеда, един от основателите на проекта за опазване и реставрация на кулата Накагин, това е сграда, която се оценява от много хора заради своя необикновен екстериор и история. Именно затова тя трябва да бъде опазена. Самият Маеда притежава 15 капсули (апартамента) в сградата.
Идеята за сградата се появява заради огромния прираст на населението.
Само в периода между 1960 и 1965 г. населението на Токио се увеличава с 3 милиона, което принудило много работници да пътуват с часове до работните си места. Според метаболистите, решението на този проблем било изграждането на мегаструктури с цели заменими жилища. Така възобновяването на градежите щяло да бъде възможно без тяхното разрушаване.

Интериорът на капсулите е бил оборудван с най-модерните технологии за времето си. | Photo: Shinichi Ito
Визионерският проект на арх. Курокава открива своя инвеститор в лицето на Саицо Уатанабе, председател на компания за недвижими имоти. Така се ражда и кулата Накагин, изградена от две свързани бетонни кули, върху които са закачени 140 капсули – апартаменти, свързани с високоякостни болтове. Целта е била лесна смяна на предварително произведени и оборудвани вътрешно единици.
Арх. Курокава е автор и на „японския“ хотел в София. Повече по темата можете да прочетете тук.
Целта е била да се осигури жилище за работната седмица.
Идеята е била в капсулите да живеят предимно служители в офиси, които да преспиват в тях по време на работната седмица, а по време на почивните дни да се прибират при семействата си. Така те е трябвало да спестяват дългия път до работа. Всеки апартамент съдържа бюро, климатик и конзола. Можело е да се инсталират и телефон, телевизор и други електроники. Апартаментите бързо открили своите купувачи – всички били разпродадени за шест месеца, въпреки че цената им е била сравнително висока за времето си (между 3.8 – 4.8 милиона при среден месечен доход 138 500 йени).

Сградата служи за творческо вдъхновение. Това например е компютърна визуализация. | Alameer Ibrahim; vwartclub.com
Въпреки крайно съвременния си характер, сградата инкорпорира и елементи на местната архитектура като например кръглите прозорци. Външният й вид се превръща в популярна снимачна площадка – един от най-новите примери е „Върколакът“ от 2013 г.
Днес само около 30 от всички 140 капсули за заети. Макар и изградена с идеята за лесна поддръжка, се оказва, че не всичко може да бъде заменено лесно. През 2010 г. една от тръбите се пука, а 30-сантиметровата пролука между апартаментите, в която е положена, не позволява ремонта й. Така обитателите остават перманентно без топла вода.

Санитарните възли също са произведени в заводски условия и са оборудвани с изделия от фибропластмаса. Целта е да се минимизират фугите и да се поддържа хигиена по-лесно. | Photo: Michiyo Nakamoto
Сградата е с несигурно бъдеще, въпреки интригуващите й концепция и история.
Кулата Накагин се сблъсква с често срещания проблем при опазването на архитектурата от втората половина на XX-ти век. Според Йошуки Йамана, професор по архитектура, е трудно сградата да бъде съхранена, ако обществото не осъзнава нейното културно значение. Според него хората трябва да я припознаят и да разберат, че стойността й е повече от тази на просто един недвижим имот.
Все пак съществува надежда кулата да бъде включена в списъка на световното културно наследство заедно с други обекти от този период, проектирани от Фумихико Махи и Кионори Кикутате, също последователи на метаболистичното движение. Проектът за опазване на кулата цели закупуване на всички останали капсули и земята под нея от компанията, която ги е придобила през 2018 г. Предполага се, че това ще струва няколко десетки милиона йени. Дотогава съдбата на сградата остава неясна.
Концепцията зад кулата Накагин прави много интересна съпоставка с днешната ситуация. Маломерните й апартаменти и идеята за живот в гъсто населения град, вдъхновена от природните процеси, сякаш стои в противоречие през 2020 г., когато отново осъзнаваме колко бързо градските апартаменти ни отесняват и как гъсто населените места крият и други рискове осен стреса, трафика и шума…