Когато багерите губят: Пет сгради, които „избягаха“ от разрушаване

Има нещо почти сюрреалистично в гледката на църква, къща или цял архитектурен комплекс, който бавно се движи по улицата, сякаш градът е решил да си прибере миналото и да го занесе на по-сигурно място. За широката публика преместването на сгради изглежда като инженерно шоу, но за архитектите, строителните инженери и градските власти това често е последният разумен компромис между развитие и памет.

В строителството разрушаването винаги изглежда по-лесният вариант. Само че една сграда не е просто тухли, греди и покрив, особено когато е преживяла десетилетия градски живот, промени във властта, поколения обитатели и безброй човешки истории. Затова някои градове избират много по-трудния път да я преместят.

1952 г. – D’ Olde Zwarver, Кампен, Нидерландия

Историята на D’ Olde Zwarver започва като много истории за застрашени сгради. Не с бедствие, не с конструктивен проблем, а с едно напълно делово изречение от следвоенния градски живот. Фабриката има нужда от повече място, мелницата пречи, значи мелницата трябва да изчезне.

През 1952 г. млекопреработвателната фабрика, която вече държи имота, иска да разшири производството си в Кампен. На терена стои старата градска мелница, построена през 1842 г. след пожар на предишната. За фабриката тя е неудобна останка от друг век. За хората в Кампен обаче тя е нещо съвсем различно. Това е последната мелница на града, част от пейзажа край IJssel и идентичността на мястото. Когато става ясно, че мелницата може да бъде съборена, местните реагират остро и започват спонтанна кампания за спасяването ѝ.

Точно тук историята става интересна, защото решението не идва от някакъв романтичен жест на един човек. Дирекцията на фабриката, изненадана от обществената реакция, предлага друг вариант. Мелницата да не бъде съборена, а преместена. Причината е едновременно практична и умна. Според De Hollandsche Molen преместването излизало много по-евтино от това сградата да бъде съборена и изградена отново. Община Кампен приема идеята положително, архитектът Koster изработва план за преместване на повече от половин километър към IJsseldijk, а събраните от гражданите 15 000 гулдена са удвоени от общината и провинция Overijssel.

Подготовката започва още в средата на март 1952 г. Перките са демонтирани, долната част е премахната, а корпусът на мелницата е подготвен така, че да може да бъде качен върху тежка транспортна платформа. На 7 април 1952 г. D’ Olde Zwarver тръгва към новото си място върху нискорамно ремарке с 48 колела. Движението е бавно, времето не е особено милостиво, но половин Кампен излиза да гледа. Идват и журналисти, включително чуждестранна преса, защото за онези години гледката на цяла мелница, която минава през града, е почти невероятна.

По време на преместването общинският архитект Versteeg я нарича D’ Olde Zwarver, което може да се преведе приблизително като „старият скитник“. Име, което мелницата носи и до днес. 

1973 г. – Vollmer House, Сан Франциско, САЩ

Vollmer House е от онези къщи, които Сан Франциско почти изгубва, защото са се оказали на пътя на една по-голяма градска машина. Построена около 1876 г. на 773 Turk Street, къщата оцелява дори след пожара от 1906 г., който спира само на една пресечка източно, при Van Ness Avenue. Десетилетия по-късно обаче заплахата идва от градското преустройство. Western Addition е обявен за зона за разчистване и обновяване, а San Francisco Redevelopment Agency започва да премахва стари сгради, за да отвори място за нов план, нови улици, нови комплекси и различен образ на квартала.

В този период много викториански къщи в района са разрушени, но малка част от тях са разпознати като достатъчно ценни, за да не бъдат оставени на багерите. Vollmer House попада точно в тази група. Тя е пример за Stick и Eastlake викторианска архитектура, с богата дървена украса и фасада, която не може просто да бъде „възстановена“ с нови материали. Можеш да направиш подобна къща, но няма да върнеш ръчната работа, старото дърво, пропорциите и наследството, което тя носи. Затова през 1973 г. сградата е включена в National Register of Historic Places и е преместена, за да бъде спасена от разчистването на района.

Решението е част от по-широка програма за спасяване на избрани викториански сгради в Western Addition и Japantown. San Francisco Heritage разказва един много показателен детайл от местенето. Къщата от 773 Turk Street не пасва добре на новото си място на Webster Street, въпреки че няколко инча вече са били отрязани от страничния еркер преди преместването. Налага се да се свалят още няколко инча, а работниците буквално я избутват на място с помощта на дървена греда, за да мине покрай съседната къща.

На снимките от 1 юни 1973 г. Vollmer House изглежда едновременно горда и абсурдно уязвима. Цяла викторианска къща стои насред улицата, отделена от основите си, качена върху транспортна конструкция и бавно водена към новия си адрес на 1735-1737 Webster Street.

Преместването й е малко закъсняло извинение към квартал, от който вече е било взето твърде много.

1980 г. – Strunz-Sponhauer House, Форт Уейн, Индиана, САЩ

Christian G. Strunz House, по-известна като Strunz-Sponhauer House, е от онези сгради, които почти винаги губят битката с града. Не защото са грозни. Не защото са опасни. А защото стоят върху терен, който някой вече е пресметнал по друг начин.

Къщата е построена през 1886 и 1887 г. във Форт Уейн за Christian G. Strunz, германски имигрант и местен търговец, който управлявал бакалия в града десетилетия наред. Ценността на тази сграда е по-тиха, но много ясна за хората, които познават архитектурата на квартала. Тя е масивна тухлена къща в Italianate стил, с еклектични детайли, и е проектирана от Wing & Mahurin, една от важните архитектурни фирми във Форт Уейн. Местната West Central Neighborhood Association я описва като изключителен пример за Italianate и еклектична архитектура.

Проблемът идва, когато старият ѝ адрес на 333 East Berry Street се оказва по-ценен като празно място, отколкото като дом от XIX век. Имотът е купен от GTE, а теренът е предвиден за паркинг. Това е една от най-безшумните форми на разрушение в американските градове. Просто някой решава, че колите имат нужда от място, а сградите не.

Тук обаче къщата не е напълно беззащитна. През 1979 г. е вписана в National Register of Historic Places, което я изважда от категорията „стара сграда, която пречи“ и я поставя в друга категория, тази на архитектурното наследство. Вписването дава тежест на аргумента, че тя заслужава усилие. Още на следващата година решението е взето. Вместо да бъде съборена, къщата ще бъде преместена.

През 1980 г. Strunz-Sponhauer House тръгва от 333 East Berry Street към новия си адрес на 1017 West Berry Street. 

2014 г. – Harriet F. Rees House, Чикаго, САЩ

Harriet F. Rees House е от онези сгради, които оцеляват, защото в последния момент някой разбира колко лошо би изглеждало да ги унищожи. Къщата е построена през 1888 г. на Prairie Avenue, улица, която някога е била една от най-престижните в Чикаго. Проектирана е от Cobb & Frost в стил Romanesque Revival и носи името на Harriet F. Rees, вдовица на един от ранните предприемачи и земевладелци в града. По-късно сградата е вписана в National Register of Historic Places, а през 2012 г. става и Chicago Landmark.

Проблемът идва не от самата къща, а от огромния натиск около нея. Теренът на 2110 S. Prairie Avenue попада в зоната на новото развитие около McCormick Place, с бъдеща арена за DePaul University, хотел и развлекателна инфраструктура. Това е типичният градски сблъсък, при който една историческа сграда стои на място, което вече е начертано за нещо по-голямо и по-доходоносно.

Инициативата за преместването идва от Metropolitan Pier and Exposition Authority, позната и като McPier, институцията зад проекта за зоната около McCormick Place. . Тя има нужда от терена, но срещу себе си има сграда със статут на забележителност. Да я събори би било трудно за защита, защото Harriet F. Rees House вече не е просто стара къща. Тя е една от малкото останали следи от историческата Prairie Avenue. Затова е избрано по-скъпото и по-сложно решение. Сградата да бъде преместена, вместо да бъде разрушена.

През есента на 2014 г. първо е преместена по-малката постройка, а през 11 и 12 ноември идва ред на основната къща. Новият ѝ адрес е 2017 S. Prairie Avenue, една пресечка северно от стария. Тухлената конструкция е разрязана от основата, повдигната е с крикове и е стабилизирана със стоманен екзоскелет, за да не се разпука при движението. След това е поставена върху хидравлични транспортни колички.

Теглото ѝ е приблизително 690 000 кг. Заедно със стоманената конструкция и транспортната система общото тегло достига близо 950 000 кг. 

След преместването Harriet F. Rees House вече не стои на първоначалния си адрес, но остава на Prairie Avenue. Не като архивна снимка или спомен за поредната разрушена къща, а като истинска сграда, която градът все още може да срещне. 

2025 г. – Kiruna Church, Кируна, Швеция

Kiruna Church е най-силният пример в тази поредица, защото тук не става дума за единична сграда, попаднала на пътя на нов проект. Тук целият град е принуден да се премести. Кируна е родена от мината и повече от век живее около нея, но същата тази мина започва бавно да променя земята под стария център. Подземният добив на желязна руда причинява деформации, които правят част от града рискова зона. И именно в тази зона попада църквата. 

Църквата е културен паметник и един от най-разпознаваемите символи на Кируна. Затова не може просто да бъде съборена, нито да бъде преместена като обикновен товар. Около нея има закони, изисквания, експерти, енория, община и минна компания, която носи отговорност за цялата градска трансформация. LKAB води диалог с Kiruna Pastorate, областната администрация и общината именно заради този специален статут.

На 19 и 20 август 2025 г. Kiruna Church изминава около 5 километра до новото си място. Според LKAB църквата тежи около 672 400 кг и е широка около 40 метра. Маршрутът е специално подготвен, защото при такава ширина и такава маса градът сам трябва да се нагоди към движението на сградата. Пътят е разширяван, препятствия са премахвани, а целият преход е планиран като операция, при която няма място за импровизация.

За преместването е наета тежкотоварната компания Mammoet, по възлагане на Veidekke и LKAB. Подготовката включва над 1 000 часа инженерно планиране. Църквата е повдигната, поставена върху специално проектирана стоманена конструкция и пренесена цяла. Използвани са самоходни модулни транспортьори, а Cometto описва системата като общо 56 самоходни модулни осови линии. Това не е просто голяма платформа. Това е подвижна инженерна основа, която трябва да държи дървената конструкция стабилна, докато тя се движи с темпото на пешеходец. 

Операцията е увенчана с успех. И въпреки че старият център на Кируна постепенно остава в миналото, един от най-силните му символи продължава напред с града. 

Сградите не могат сами да се защитят, не могат и да обяснят защо имат значение. Това го правим ние, хората. И ако го правехме по-често, навреме и достатъчно убедително, много унищожени или занемарени сгради с памет днес щяха още да ни радват.