От известно време насам отново се заговори един впечатляващ образец на българския архитектурен модернизъм. Става дума за разговорно наречената „Баухаус“ къща, която се намира на Таксим тепе в Пловдив. Създадена е в периода 1934-1935г. от арх. Светослав Грозев за фабриканта Стоян Стайнов, брат на един от най-известните български композитори – Петко Стайнов, и семейството му.

КАКВО СЕ СЛУЧВА В МОМЕНТА?

Съдбата на къщата на Стайнов е в неизвестност. През ноември 2017г. се забелязва раздвижване около обекта – изградено е скеле и самата сграда е заградена с обезопасителни мрежи. Влизането в къщата е ограничено. На място са забелязани работници, носещи кофражни елементи. „Репортерска проверка установи, че сградата се облицова с каменна вата, а на покрива се поставя кофраж. По какъв проект точно се работи обаче не е известно.“ – съобщават от podtepeto.com през февруари. На снимки се вижда, че изолацията се поставя от външната страна.

Декоративните мазилки на сгради паметници на културата често биват унищожавани под изолационни материали. В случая, в къщата на Стайнов крайното покритие е силно разрушено и се е запазило само на няколко места, но все още може да бъде добита представа как е изглеждало в оригинал. От собствениците зависи как и дали ще бъде пресъздадена оригиналната мазилка.

От миналото лято собствениците имат предписание единствено за обезопасяване на сградата. В НИНКН няма следи от съгласуване на документи.

Няма как да не се запитаме – какво предстои?

Изглед от къщата на Стайнов към радиорелейна и телевизионна станция на Сахат тепе | Снимка: blog.peio.org

„КАЦНАЛА“ НА ТЕПЕТО

Къщата на Стайнов е ценна не само със стиловата си принадлежност, а и с ключовото си местоположение в Пловдив. „Сърцето“ на града органично се е развило около Трихълмието, формирано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Днес сме свидетели на уникалното струпване на културни пластове в зоната. Те съвместяват функциите и посланието си в съвремието. Различна е обаче тяхната съдба. В центъра на бъдещата столица на културата днес тегне разрухата на паметници на културата, оставени на произвола на съдбата.

Интересна е историята на къщата на Стайнов, разположена на т.нар. „хълм с чудните къщи“. Естетиката на модернизма, макар и изключително ценна, често остава неразбрана, но за едно можем да сме единодушни – местоположението на къщата е повече от прекрасно и разкрива атрактивна панорамна гледка към целия град.

Изградена в хармонична връзка с природната среда, тя е достоен представител на модернистичната архитектура.

Архивна снимка показва контрастното, но едновременно с това хармонично взаимодействие на модернистичната къща със средата.

„Формата следва функцията.“

Архитект на сградата е пловдивчанинът Светослав Грозев, който получава образованието си в Германия. Никола Чинков го описва като „истински творец с ярко изразен индивидуален почерк и, едновременно с това, една личност – интересна и желана в широките кръгове на пловдивското културно общество.“ (Из „Пловдивски архитектурни хроники“). В творчеството на Грозев особено силно се усеща влиянието на школата „Баухаус“. Той добавя към стиловите характеристики на модернизма от своя собствен почерк.

„Авторът е бил толкова прецизен в работата си, че е надзиравал сам строежите и е оформял интериорите.“ (Източник: vestnikstrotel.com)

Къщата на Стайнов в оригиналния си вид. | Снимка: mediacafe.com

Къщата на Стайнов следва ясна функционална система; стоманобетонна конструкция подрежда формата в услуга на функцията; екстериорът е изчистен и лаконичен, но и елегантен и изразителен. Фасадите са асиметрични. Лентовидното остъкляване откъм южната фасада, един от най-известните сред Петте принципа на Корбюзие, се прилага не само от естетически съображения, а и от чисто утилитарни. То осигурява по-добро ослънчаване на помещенията и подсилва хоризонталността на обемите. Плоският използваем покрив и просторните тераси чертаят чистите форми на къщата; строгата геометрия е разчупена от вертикалните прозорци на стълбищата, които са издължени и засводени.

Полукръгла тераса подчертава входа. | Снимка: Светослав Колев

Обемно-пластичното изграждане създава запомнящия се силует на един от най-впечатляващите образци на ранния модернизъм у нас.

„Няма да е пресилено, ако кажем, че можем да я считаме за един от най-добрите образци на модерната архитектура не само Пловдив, но и в България. – казват за нея в страницата на Български архитектурен модернизъм / Bulgarian Modernist Architecture.

ЗАБРАВЕНА?

Къщата на Стайнов е продадена в началото на 90-те и оттогава дълги години е оставена без никаква поддръжка. През 1998г. къщата е обявена за паметник на културата от местно значение. Нейни обитатели дълго време са младежи и бездомници, а уличното изкуство не я подминава, обличайки я в плетеница от графити.

Уличното изкуство е плъзнало по стените на къщата. | Снимка: podtepeto.com

Днес текат неясни ремонтни дейности, което е смущаващо, тъй като къщата е недвижима културна ценност. Ще следим с интерес развитието по темата. Къщата на Стайнов е достоен носител на историята на българския архитектурен модернизъм, който заслужава да засияе в пълния си блясък.

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

2 коментара

  1. […] Ви също за любимата ни Баухаус къща на тепето, която по пътя към възстановяването си успя да загуби […]

    Reply

  2. […] ви вече като „Баухаус къщата на тепето“, сградата започва да се разпознава като една от […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Заедно можем да спасим човешки живот
Христо Христов представи iHelp пред участниците от Академия Лидерите

Тази сряда участниците от Академия Лидерите направиха пауза от задълбочаването на познания…