Skip to main content
search

Снимка: dnes.dir.bg

На 26-ти август 1990 г., през нощта, в централната сграда на софийското Ларго пламва пожар. По това време в нея се намира клубът на БСП, а площадът наоколо е средище на граждански протести. Там също са се намирали палатковите лагери “Град на истината” и на движението „Инициатива за гражданско неподчинение“. Пожарът възниква след спорове между политическите сили относно това дали да бъдат премахнати комунистическите символи. Активисти предупреждават, че ако звездата от върха на сградата не бъде свалена, тя може да бъде щурмувана. В резултат на това тя бива запалена и имуществото в 94 помещения е разграбено и унищожено. Като всеки подобен акт на вандализъм и този е както разтърсващ, така и показателен – сградата на властта е щурмувана.

Снимка: cdn.dnes.bg

ПАРТИЙНИЯТ ДОМ – ИЗГРАДЕН В ПЕРИОДА 1950-1956 г.

След бомбардировките над столицата по време на Втората световна война, центърът бива сериозно разрушен. Пищните следосвобожденски здания, оформящи рамките на бул. „Дондуков“ и ул. „Търговска“, са в лошо състояние.

Новата власт решава, че центърът на София трябва да бъде оформен по начин, който „изразява величествеността на епохата“.

Той трябва да бъде замислен като единен архитектурен ансамбъл. Това се случва, след като биват проведени няколко конкурса – през 1944 г., 1945 г. и 1947 г. В последния са отличени три трети места, без първо и второ. В крайна сметка проектът се възлага на арх. Петър Кантарджиев, а на 25-ти ноември 1947 г. с одобрения лично от Георги Димитров план, Ларгото и сградата на партийния дом добиват познатите в момента градоустройствени параметри. Финалният проект за ансамбъла е завършен през 1951 г. от арх. Петър Ташев и арх. Пантелей Греков.

Ларгото в строеж. | Снимка: Изгубената България

Сградата на партийния дом е по проект на арх. Пецо Златев с консултант от СССР П. Блокхин и консултант арх. Димитър Цолов. Стилово тя е издържана в Социалистическия реализъм, архитектура, която според Вълко Червенков е „национална по форма и социалистическа по съдържание“. Трудно сградата може да се впише в това понятие. Тя е еклектична смесица от класицистични и барокови влияния, завършена с елементи в съзвучие с властващата тогава идеология – петолъчки, житни класове, слънчогледи и прочие. Това архитектурно течение отхвърля модернизма в опит да се разграничи от строителството в капиталистическите държава. Със сградата на адрес пл. „Княз Александър I” №1 се въвежда и нова типология в българската архитектурна история – партиен дом.

Снимка: Никола Михов за ATRIUM

КАК СГРАДАТА СТАВА ИЗРАЗ НА ВЛАСТТА?

Целите на мащабния проект са били изпълнени. Ансамбълът въздейства със своята големина и монументалност, а класическият привкус дава на България част от архитектурната история, която тя не е могла да изживее в края на XVIII и началото на XIX в. Разгледано по друг начин, психологията на пространството на Ларгото е дори малко плашеща. Човешкият мащаб е напълно изгубен в големите аркади на партерните етажи. Минувачът се чувства нищожен като на голяма, открита сцена, наблюдаван от незнаен брой очи, скрити зад безброй прозорци. Естествено, в партийния дом са се помещавали и най-мощните звена на държавната власт – Централният комитет на Българската комунистическа партия, а след 1971 г. и Държавният съвет.

Короната в инсигниите на комунистическата идеология се явява червената звезда.

Тя е била поставена на височина около 70 метра, върху шпила на сградата. Всички тези фактори водят до отъждествяването на сградата с тогавашната власт.

Зала “София” в автентичен вид. | Снимка: Никола Михов за ATRIUM

КАКВО СЕ СЛУЧВА СЛЕД ПОЖАРА?

Въпреки че разследването на палежа продължава 15 години, то не стига до съдебната зала и в крайна сметка бива приключено „по давност“. Днес стопанин на сградата е Народното събрание, а в нея се помещават предимно кабинетите на депутатите. В момента тече реконструкция на зала „София“, която се намира вътре. Тя ще струва над 25 милиона лева и се очакваше да бъде готова за българското европредседателство, а след това – за нова пленарна зала на Народното събрание от есента, но все още не е завършена. Тя ще разполага с 270 места и няма да може се използва за заседания на Велико народно събрание, ако бъде свикано такова. Ще има 12 реда, като денивелацията между тях е 1.7 метра. Ръководството на парламента ще стои на президиум, до него ще са Министерският съвет, президентът, вицепрезидентът и патриархът на Българската православна църква. Предвидени са 100 места за гости, както и места за журналисти.

Проектът на “Никонсулт” ЕООД за нов облик на залата. Промяната й ще наруши частично автентичността на архитектурния ансамбъл.

ОЩЕ НЕЩО ЗА ДИСОНАНТНОТО НАСЛЕДСТВО

Дисонантното културно наследство е нещо, за което у нас все още не се говори достатъчно. Такова е наследството на тоталитарните режими, а ключов за него е именно дисонансът (противоречието). То често бива възприемано крайно емоционално – с омраза или с носталгия, но рядко с трезв поглед над това какво можем да научим от него. Макар и да знаем, че вандализмът не е решение, не е трудно да си представим защо именно тази сграда бива щурмувана. Тя е отъждествена с недолюбваната власт и в човешкото съзнание може би унищожаването на материалното води към премахване и на нематериалните аспекти на тоталитарната идеология. Смея да твърдя, че е точно обратното. Недвижимото културно наследство на тоталитарните режими ни показва жестокостта – как в следвоенните години на глад и недоимък властта впряга целия народ за изграждане на пищни правителствени сгради, как едни биват привилегировани за сметка на други. Чрез него помним, че народ, който не познава историята, е обречен да я повтаря и че никоя власт не е защитена от евентуален огнен щурм.

А у нас все още е трудно да осъзнаем, че това е недвижимо културно наследство…

 

Източници:

ATRIUM – „Транснационално проучване“

Кълева, Емилия – „Опазване на архитектурното наследство на България от втората половина на ХХ век“

Станоева, Елица – „София: идеология, градоустройство и живот през социализма“

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu