Skip to main content
search

През 2013г. в Хамбург е открита първата по рода си сграда, използваща енергия, продуцирана от микроводорасли. Обитателите ѝ споделят, че са доволни от необичайния източник на електричество, но икономически изгодно и практично ли е подобно решение?

Какво представлява т.нар. Bio Intelligent Quotient Building?

Жилищната сграда, разположена в Хамбург, Германия, представлява класическа стоманобетонна конструкция, която обаче се отличава със своята нестандартна фасада. Тя е покрита със 129 стъклени панели с размери 2.5×0.7m, които са запълнени с микроводорасли. Специалисти от Arup – инженерна фирма, в чието портфолио присъстват емблематични сгради като Операта в Сидни и Център Помпиду, разработват енергийната система, използвайки възможностите на биохибридна технология.

Как работи технологията?

Целият процес за производство на енергия в панелите се базира на добре познатата фотосинтеза, която ги превръща в биореактори. 

Когато фасадата бъде огряна от слънчева светлина, микроводораслите се размножават и отделят топлина. Така температурата в биореакторите достига до около 40°С. Панелите генерират енергия за ползвателите на сградата. Създадената нова биомаса от своя страна се събира и може да бъде използвана за фармацевтични цели, за производство на метан или биогориво. 

Особеното на енергийната система е, че тя комбинира ползите на вече познати ни източници на зелена енергия. Панелите работят като слънчеви колектори, които събират светлината, която не е необходима на водораслите, и я превръщат в топлина. Според един от главните проектанти – Ян Вурм, тази енергия може да се използва за затопляне на вода или да бъде съхранявана в подземни системи. 

Биореакторите на SolarLeaf, както е наречена системата, имат четири стъклени слоя. Двете вътрешни стъкла оформят резервоар с обем 24 литра за циркулация на хранителната среда. От външната им страна са изолационните кухини, пълни с аргон. Те спомагат за минимизиране на топлинните загуби. Предният стъклен панел е от бяло антирефлексно стъкло, докато задното стъкло може да бъде съобразено с цветовете на останалата фасада.

Допълнителни ползи от водораслите

Освен с продуцирането на енергия, системата допринася и чрез консумиране на въглероден диоксид от околната среда. Вурм казва, че всеки квадратен метър панел намалява емисиите на въглероден диоксид с осем тона годишно, от които два тона от околната среда и шест, „спестени“ чрез използване на зелената енергия.

Сградата не е изцяло енергийно независима, но може да бъде, ако биореакторите бъдат комбинирани със слънчеви панели. Едно от големите ѝ предимства е, че тя може да бъде използвана целогодишно като енергиен източник.

Защо системата не е по-масова

Основната пречка за по-масовото прилагане на технологията за производство на биоенергия е нейната висока цена. През 2013 г. цената за квадратен метър в сградата е била около $2500. Макар неоспоримите ползи от прилагането на това решение, както и фактът, че дългосрочните разходи за енергия ще бъдат значително редуцирани, това остава скъпо начинание.

В годините след като е завършена сградата в Хамбург, панелите са подобрявани и усъвършенствани, но фактът, че за момента са приложени само там, е показателен, че на този етап не са конкурентни на другите методи за производство на зелена енергия. Въпреки това е хубаво да изследваме иновативните експерименти за намиране на по-биосъобразни начини за обитаване и производство на енергия. Енергийната независимост на отделни сгради чрез устойчиви практики може да реши редица проблеми на близкото бъдеще.

Георгия Кинева

Студент по специалност Строителство на сгради и съоръжения в Университета по архитектура, строителство и геодезия в гр. София. С изявен интерес в областта на строителните материали. Обича да пътува и да разглежда всяко място през погледа на строителите, които са го изградили.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu