Директорът на Design Museum в Лондон говори за бъдещето на дизайна

Вчера, на 27-ми април, по покана на Generator в София пристигна Деян Суджич – директорът на Design Museum в Лондон. Лекцията пред българската публика се състоя в рамките на серия курирани срещи с новатори на дизайна под надслов DESIGN IS/ДИЗАЙНЪТ Е. Те са инициирани с цел да раждат нови идеи и колаборации и да провокират диалог чрез запознанството на аудиторията с различни иноватори в света на дизайна.

Темата на лекцията беше с фокус бъдещето на дизайна и влиянието му върху човека в миналото и днес.

Иконата в дизайна по образование е архитект, но е международно известен като журналист, преподавател и писател. Роден и израснал в Лондон, той има балкански корени. Името му е наследство от родителите му – имигранти от бивша Югославия. Той е директор на водещия музей за дизайн в света от 2006 г.

Любопитни акценти от професионалната му кариера:

куратор на осмото издание на Венецианското биенале за архитектура (2002г. с тема Next);
директор на едногодишната инициатива Glasgow 1999: UK City of Architecture and Design;
главен редактор на списание Domus (2000 – 2004г.);
автор е на книги за дизайн и архитектура, някои от които са The Language of Things (Penguin, 2008), Norman Foster: A Life in Architecture (Orion, 2010), Shiro Kuramata (Phaidon, 2013), B is for Bauhaus (Penguin 2014). Последната му книга е The Language of Cities (Penguin, 2016).

Снимка: habitusliving.com

Адриана Андреева, съосновател на Studio Komplekt, сподели историята зад идването на Суджич в България – покана вследствие на лично познанство. Тя стартира лекцията с въпроса „Защо дизайнът е тема, за която трябва да говорим?“. Той е начин да разбираме света около нас; въздейства както на материалната среда, така и на нематериалните й изражения.

Деян Суджич сподели, че ролята на музея е да подпомага обществото да си обяснява сложни световни процеси и исторически явления. Щастлив е, че прекарва живота си в мислене, говорене и писане за дизайн.

ДИЗАЙНЪТ КАТО ЕЗИК

Деян Суджич разгледа разбиранията и образите, които въплъщават различните парични валути – правоъгълните парчета хартия, натоварени със стойност. Модата в облеклото, вариациите на познати десени и символни изображения също са носители на комплесното послание на дизайна.

„- Какво е пишещата машина?
– Компютър, който принтира, докато пишеш.“

Всичко зависи от нашата гледна точка за предметния свят. Той непрестанно се изменя, а човекът е двигателят зад това развитие. Деян Суджич припомни думите на американския изобретател Бъкминстър Фулър: „Най-добрият начин да прогнозираш бъдещето е да го проектираш сам.“

Динамиката на съвременното общество, развитието на технологиите и значението, което те заемат в нашия свят са безспорни. „Без смартфоните нямаше да има нито Uber, нито Tinder, нито AirBnB. А именно те промениха начина ни на влюбване, на придвижване в града и изобщо характера на цели градове.“ Дизайнът става все по-нематериален. През опростяване към дигитализация, през теория и експерименти, визионерски търсения и стремежи, дизайнът е изразното средство на днешния свят.

Снимка: GGardner

МУЗЕЯТ ЗА ДИЗАЙН

Първият музей на дизайна в света е създаден в Лондон през 1852 г. и е началото на нова социална вълна. Подобно на плъзване на епидемия скоро се появяват множество други. Design Museum отваря врати през 1989 г. Необходимостта от по-добро и по-голямо място води до неговото преместване през 2016 г. в сграда от 60-те – бившия Commonwealth Institute. Едно от най-любопитното нещо в реставрацията, в която участва екипът на OMA, е покривът. Оригиналната конструкция не е била способна да приеме новата функция без сериозна намеса, но черупката във форма на параболичен хиперболоид е била важна причина, около който се е развила цялата реновация.

Снимка: dezeen.com

Музеят днес е отправил поглед към бъдещето. Със специален подход към изложбената селекция и провокациите, които прави с тях, Design Museum отделя важно място на диалога между архитектура, политика и власт.