Skip to main content
search

Неведнъж говорихме за брутализма в архитектурата и за неговите проявления, отразени в светлината на настоящето. Докато част от тях биват изоставени и тънат в забрава, други биват преоткривани и днес.

Прочутият Хабитат 67 в Монреал, дело на Моше Сафдие, е една от най-разпознаваемите бруталистични реализации. Комплексът се е превърнал в икона с обемно-пространствения си образ, който интригува с динамиката си.

Канадското студио Rainville Sangarè съвсем скоро представи реновация за интериора на жилищна единица 622.

Намесата изисква внимателен подход към контекста и ясната изразителност на комплекса. Със зачитане на историята и облика на мястото проектантите развиват обран и хармоничен интериор, който да задоволи съвременните стандарти за комфорт и стил.

Комбинацията от чисти линии и класически цветове действа със силни акценти в черно, богато остъкляване и ажурност в обзавеждането и неговата подредба. Елегантното съвременно жилище залага на персонализиран детайл и дизайнерски осветителни тела. Важна част от композицията е панорамният прозорец в комбинация с живописната гледка към реката, която разкрива. Много от елементите действат като своеобразен контур, който подчертава пространството – черната библиотека в дневната, дървените рафтове в спалнята, висящите осветителни тела.

Оригиналната композиция на апартамента е съставена от две бетонни кутии. Единият обем обединява кухня, трапезария и дневна. Вторият приютява главна спалня и спалня за гости със самостоятелни санитарни възли. Тук е скрита цветната провокация в дизайнерското решение. Облицовани с издължени бетонови плочки, баните допълват образа на цялостното архитектурно решение. Санитарните уреди са решени със силни цветове и изразителни форми, които създават ярки отражения в стъклена преграда. Тя пречупва цветовете и създава екстравагантен акцент.

Следите на стиловата принадлежност на сградата от средата на миналия век са преплетени с гъвкавостта на модерното жилище. Оригиналната следа от Хабитат 67 е интегрирана в пространствената връзка между двата обема. Видимият бетон умишлено е оставен в първоначалния си вид.

За Хабитат 67

Една от най-разпознаваемите структури в Монреал е дело на Моше Сафдие. Експерименталният модел за модулно застрояване развива комбинация от обеми и празноти, съставена от раздвижената композиция от 354 „натрупани“ бетонни кутии. Развити са 15 различни типа жилища, които варират от 60 до 160 кв. м. Проектът овладява майсторски комбинация от две основни типологии – градска градина в модулно високо строителство. Самият Сафдие описва Хабитат 67 като опит за създаване на многоетажно село.

Проектът е важна част от архитектурната теория, тъй като предлага алтернатива за общоприетата апартаментна композиция.

Снимка: estellelefevre-photographe.com

Интересно е да се отбележи, че проектът е магистърската дисертация на тогавашния студент Моше Сафдие през 1961 г. Две години по-късно, когато архитектът започва кариерата си при Луис Кан, ръководителят на дипломния му проект му предлага включване в предстоящото изложение с визионерския проект. Така идейната разработка се превръща в първия му реализиран проект.

Комплексът е представен на Световното изложение през 1967 г. в Монреал като визия за бъдещето на градовете.

А какви са градовете ни 50 години по-късно?

Снимки: Maxime Brouillet

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

Остави коментар

Close Menu