Skip to main content
search

Днес възраждането на архитектурния брутализъм е в действие в две противоположни направления. Както е смятано от мнозина, това може би е най-презираният архитектурен стил в историята. Чуем ли тази дума, първите асоциации, които се раждат в нас, са обемни структури от бетон и масивни жилищни блокове. Понякога те се обясняват със следвоенната ситуация, някои стават обекти на архитектурното историческо наследство, но по-често раждат в хората чувство на неприязън.

Каква е истината зад откровения и заплашителен вид на тези структури?

Суров, а не брутален

Инстинктивно мислите на всеки, който чуе думата „брутализъм”, се насочват към архитектура, която е създадена да подчинява наблюдателя със своето съкрушително внушение. Всъщност, това течение трябва да бъде наричано „брутизъм”, а не брутализъм. Терминът няма общо с думата „брутален”. Той произлиза от френското „béton brut”, което означава „открит бетон”. Льо Корбюзие използва словосъчетанието, когато описва естетическото внушение на суровия бетон като завършващ слой на неговите творения. Той използва този принцип при „Unité d’Habitation” в Марсилия, с което поставя основата за полуляризиране на техниката. Самият термин „брутализъм” за първи път се употребява от архитектите Алисън и Питър Смитсън през 1950 г.

Unité d’habitation, Марсилия, Франция, 1945. Снимка: www.mimoa.eu

Радикален и искрен

Брутализмът е предназначен да бъде дръзко и иновативно отделяне от буржоазните елементи на Модернизма. Също като него той е мотивиран от идеализма и технологиите. Целял е да изрази следвоенния оптимизъм, както и да възхвалява суровата красота и конструктивните възможности на бетона, които са били преоткривани в този период. Неговият връх е в периода 1955 – 1979 г. Бетоновите гиганти най-рано се появяват във Великобритания. Тя е следвана от Западна Еврoпа, Северна Америка, Япония и Съветския Съюз, с който асоциираме брутализма днес. На пръв поглед е противоречиво течение, което постепенно завладява целия свят.

Създаден да изразява, не да удовлетворява.

Той е честен – изгражда се върху принципите на истината. Всичко е точно това, което е и нищо не е разкрасено. През 1955 г. архитектурният критик Рейнър Банхам дефинира трите главни критерия на стила:

  • Формата следва функцията. Планът винаги е прозрачен. Всичко се планира едновременно.
  • Структурите трябва да бъдат „четими”. Греди, тръби, инсталации – всичко трябва да остане открито. Нищо не трябва да изчезва.
  • Материалите са сурови и необработени. Нищо не е скрито, замазано или разкрасено.

Църква “Света Троица”, Виена, 1975. Фриц Вотруба. Снимка: www.uncubemagazine.com

Голяма част от бруталистичните сгради са ставали обект на пренебрежение още в процеса на тяхното изграждане. Вместо да станат символ на идеите, вложени в тях, в очите на публиката те се превръщат в деперсонализирани структури, асоциирани с грубост. Когато тези емблематични сгради започват своето бавно разрушение, обществото не се вълнува от тяхната защита точно поради тези причини.

Днес множество от тях са белязани с последствията на времето и нехайството на институциите.

Такъв емблематичен пример от нашата страна е монументът на Бузлуджа. Натоварен с политическа обремененост и характеристиките на един противоречив архитектурен стил, днес той тъне в забрава.

Бузлуджа, 1981. Арх. Георги Стоилов. Снимка: www.privateguidebulgaria.com

Брутализмът среща духа на времето

Възраждането на брутализма в наши дни не е физическо, а по-скоро интелектуално. Благодарение на социалните мрежи, днес младото интернет общество преоткрива духа на брутализма по нов начин. Суровият вид на тези сгради и чистите и прости форми им придават оригиналност и неповторим дух. Те са едновременно исторически, радикални и футуристични – комбинация, която привлича и вълнува зрителя по различни начини.

Министерство на магистралите, днес Централа на Грузинската банка, Тбилиси, Грузия, 1975. Арх. Георгий Чахава. Снимка: www.bbc.com

Интернет възражда вниманието към тези „забравени шедьоври”. Внушителните черно-бели фотографии са се превърнали в централни фигури на много страници в Инстаграм и Тъмблър. Няма как да отречем красноречивия начин, по който влияят на наблюдаващия – драматични и дръзки, те впечатляват с внушителните си форми и събират все повече последователи.

SOS Brutalism

Заради противоречивото си естество, бруталистичните сгради днес претърпяват и друг тип възраждане, но в негативен аспект  – упадък. Британският престолонаследник принц Чарлз многократно е обявявал война срещу тях. През август миналата година в Лондон беше разрушен виден пример на стила – комплексът от социални жилища „Робин Худ гардънс”. До трагичния край се достигна поради заключението, че комплексът „не притежава архитектурни качества”.

Вече разрушените “Робин Худ Гардънс”, Лондон, 1972. Архитекти Алисън и Питър Смитсън. Снимка: www.wikipedia.org

От друга страна, Германският архитектурен музей (DAM) във Франкфрут стартира международна програма за спасяване на бруталистичните гиганти. Днес около 1000 сгради могат да бъдат причислени към този стил или се смятат за негови предшественички. Всички, отдадени на каузата, могат да използват създадения „червен списък”, за да следят сградите, които в момента са застрашени от разрушаване. Също така, могат да съобщят за подобни примери или да споделят мнението си, използвайки хаштага #SOSBrutalism в социалните мрежи.

Правителствен център Ориндж Каунти, Ню Йорк, 1967. Арх. Пол Рудолф. Част от сградата е разрушена през 2015. Снимка: www.theartstack.com

Обичан или мразен, брутализмът е наследство на световното архитектурно минало.

Както тогава, така и днес, той съществува забулен в мъгла от противоречия – удовлетворява малцина и разгневява мнозина. А ти коя страна избираш?

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu