Cover photo by Jeff J Mitchell

Природните бедствия у нас и в Европа са в разгара си това лято. Все още не е установена причината за пламналия на 15-ти юни пожар в училището по изкуствата в Глазгоу, Шотландия. Жестокият огън остави сградата в окаяно състояние. Тя беше в процес на реставрация на стойност 35 милиона британски лири, започнала след пожар през 2014 г., причинен от прожектор. Според експерти този път това би струвало 100 милиона. Стойността, а и основните принципи на архитектурната реставрация поставят под въпрос цялостната реконструкция на училището.

Училището за изкуства в Глазгоу е шедьовър на Чарлс Рени Макинтош

Роденият през 1868 г. архитект е най-видният в историята на шотландското строителство. В работата си той комбинира местните традиции заедно с японски влияния и актуалния за времето му в Европа стил Ар нуво.

Семплата геометрия на първата сграда. | Image courtesy of McAteer Photograph and the Glasgow School of Art.

Първата част от глазгоуското училище по изкуствата е завършена през 1899 г., когато Макинтош все още работи като чертожник в кантората на Хъниман и Кепи, където бива възложена поръчката. Въпреки че те са посочени като автори на проекта, дизайнът отговаря на стила на Чарлс Рени. По това време училището е било едно от водещите в Европа и дори самият автор е посещавал вечерни часове в него. Сградата се смята за най-добрата работа на Макинтош, тъй като тя демонстрира умението на автора да слее еклектичните препратки от различни стилове в една цялостна творба. Тя е еманация на собствения стил, който той създава.

Големите прозорци ориел, създаващи вертикалени акценти върху фасадната стена. | Image courtesy of McAteer Photograph and the Glasgow School of Art.

По време на втория период на строителство (1907-1909) Макинтош вече е партньор в компанията, а характерът на проекта вече отговаря на новия 20-ти век, заемащ елементи от модернистичните идеи. По фасадата на новото западно крило се открояват характерните за творчеството на архитекта прозорци ориел, излизащи напред от варовиковата фасада. Семплият детайл и въздействието на геометрията предвещават раждането на европейската архитектура на XX-ти век. В това крило се помещава и най-известната зала на училището – библиотеката „Макинтош“, изградена от сложна мрежа от дървени колони и греди и силно повлияна от японската архитектура.

Библиотеката „Макинтош“. | Image courtesy of McAteer Photograph and the Glasgow School of Art.

Пожари изпепеляват сградата през 2014 и 2018 г.

Експлодирал в мазето прожектор предизвиква пожар през 2014 г., който довежда до унищожаването на известната библиотека. Разследванията след това показват, че по-голямата част от конструкцията и интериора на сградата са запазени. Студио Page/Park Architects поема реставрацията на сградата, планирана да приключи през 2019 г.

Преди 10 дни обаче се случва ново бедствие. Мащабен пожар унищожава сградата. За щастие и двата пожара не причиняват човешки жертви. Снимки от бедствието показват изгорели покриви, силно повредени междуетажни конструкции, изпепелени интериори. Досега светлите каменни стени са вече черни и опушени, с разместени от мощните водни струи блокове.

Снимка от дрон на щетите от тазгодишния пожар. | Image courtesy of Police Scotland.

Сградата е недвижима културна ценност с категория А – „сграда с национално или международно значение, архитектурно или историческо, или фино и малко изменяни примери за определен период, стил или тип строеж“.

Как трябва да се реставрира училището?

Значимостта на сградата повдига сериозен дебат за това какво трябва да се случи с нея след бедствието. Споменът за изключителната архитектура не трябва да бъде загубен, сградата трябва да бъде свидетелство за миналото на известното училище, но трябва ли това да бъде на толкова висока цена и с риск да се получи „евтина“ имитация? Редно е реставрацията на сградата да я показва не само в най-големия и блясък, а и да дава информация и за бедствията, през които тя е минала и е оцеляла.  Ако се подходи така, не се ли появява възможността да бъде загубен ценният оригинал? Местният архитект Алън Дънлоп смята, че е възможно сградата да бъде построена наново, но ние не сме способни да направим реплика на 110-годишна история. Студентите, артистите и архитектите, които са работили там и чието присъствие е обитавало сградата е това, което е било загубено в пожара. Според него това би бил процес не на реставрация, а на репликация – нещо, с което самият Макинтош като иноватор едва ли би бил съгласен.

Снимката показва разрушените покривни и междуетажни конструкции. | Image courtesy of the Glasgow School of Art.

Тези размисли ни довеждат до един от големите въпроси на реставрацията – по-важна ли е субстанцията от идеята? Можем ли да изградим нещо унищожено в новия контекст и каква е точната доза между изграждане и разруха, така че да можем да предадем едно истинно недвижимо културно наследство на бъдещите поколения?

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Работилница „Съхрани енергия, построй комфорт“ бе проведена в УАСГ
Винербергер и Ховал показват как да изградим качествена среда на обитаване

Практически Workshop на тема „Съхрани енергия, построй комфорт“ бе проведен на…