Skip to main content
search

Наскоро в интернет пространството се появи информация за предстоящото разрушаване на някогашната централна баня във Варна, която провокира много жители на морската столица да си припомнят времената, в които сградата е функционирала като къпалня. В публичното пространство за пореден път се заговори по темата за опазването на наследството ни от втората половина на века, което все по-често става жертва на инвестиционни интереси и неадекватни намеси. 

снимка: Varna Drone

Днес ще ви запознаем малко по-подробно с емблематичната за града сграда, нейното минало, архитектура и бъдеще.

История на банята

Банята е проектирана от именития варненски архитект Косьо Христов, който е участвал в създаването на редица знакови сгради в морската столица като Фестивалния и конгресен център, хотел Черно море, сградата на бившия Научно-технически съюз, фонтанът с жабите в Морската градина и много други.Заедно с практиката си в България, арх. Христов е проектирал и за други държави като Тунис и Либия, където участва в емблематични архитектурни проекти. 

Повече за реновацията на хотел Черно море четете тук

Обществени къпални през миналия век е имало на много места във Варна – посещението им е било ритуал за жителите на града, който понякога отнемал за тях един цял почивен ден. “Гъбата” е била централната хигиенна баня в града, която е събирала най-много посетители. Тя е построена в периода 1963-66 г. и е била една от най-модерните къпални за своето време. Банята работи чак до началото на 21-ви век, като след преустановяване на основната ѝ функция за кратко на територията и продължават да работят фризьорския салон и магазините към нея.

корица от Алманах на Макетно ателие-Варна (1960-1975)

Сградата е една от малкото бани с центричен план в България и препраща към първообраза на античните терми, които са имали подобна конфигурация с купол. Интерес предизвиква неговото изпълнение като черупка с греди, което рядко е изпълнявано по нашите ширини. 

Вертикален разрез през сградата/ източник: Проект Варна

Бетоновите решетки на прозорците под купола, също характерни за българския модернизъм по това време, са запазени в оригиналния им вид. 

Нека надникнем във вътрешните пространства 

По периферията на сградата, в ниския правоъгълен обем са поместени входен и касов вестибюл, фризьорски и козметичен салон за дамите, както и бръснарски салон за господата. На същото ниво се намират съблекалните, които са преход към групови душове и индивидуални душ кабини с вани. На сутеренно ниво са обособени дамска и мъжка зона с курни, както и сауна и малък басейн с минерална вода в зоната за господата.

Повече за ОБЩЕСТВЕНАТА БАНЯ като културен феномен можете да научите от този ПОДКАСТ

източник: Държавен архив

На втория надземен етаж отново са се помещавали душове, а в определен момент от функционирането на сградата, на това ниво е обособен фитнес. Интериорът на сградата е изпълнен с отличителни за периода материали и техники – едра подова мозайка, метални декоративни елементи.

Може ли да бъде спасена сградата на банята?

За съжаление, в българското законодателство единствения метод за защита на сгради от разрушаване е притежаването на статут за недвижима културна ценност, какъвто за сградата не е издаден към този момент. Не съществуват други аварийни законови механизми, които могат да опазят и спасят сгради от разрушаване на база на обществена активизация. Заедно с това и процедурите по връчване на статут са бавни и инвестиционните намерения често ги изпреварват на практика. 

За летище Русе и всички сгради на следвоенния период със статут на НКЦ

Едновременно с това сградата е силно амортизирана, с нарушена цялост, и според някои специалисти в областта отдавна е минал моментът, в който е било възможна нейната реставрация. Въпреки това няма публична информация за изготвено експертно обследване на състоянието на сградата, което да докаже дали това е така на практика.

снимка: Проект Варна

Наблюдават се сериозни нарушения в покривното покритие и ограждащите стени. През 2007 г. част от козирката на сградата се срутва и са предприети мерки по укрепването ѝ, но цялостен ремонт на банята никога не е извършван, с изключение на отделни козметични намеси. Допълнение към проблемите на сградата е и амортизираният водопровод, който е захранвал банята с минерална вода. 

Нoв прoeкт прeдвиждa oбeзличaванeтo на тeaтъp Сoфия

Какво ще се появи на нейно място?

По неофициална информация в града вече са започнали процедури на терен, които подготвят сградата за разрушаване. Това става в резултат на вече одобрен ПУП, предложен през далечната 2008 г. и одобрен през 2015 г. за изграждане на 12 етажна сграда на локацията на банята, което означава, че всички процедури, които се изискват към съответната община са завършени и няма пречки пред инвеститора за реализация на намеренията му. 

Вижте с кои 5 разрушени сгради загубихме през последните години

снимки: Проект Варна

В ПУП-а е налично и официално съгласуване от страна на НИНКН през 2009 г., което предполага, че сградата е попадала в охранителна зона на друг обект със статут. Важно е да се отбележи, че в подобни случаи одобряването на ПУП от страна на общината е основната стъпка, която предопределя съдбата на такива сгради. Тоест решението на практика е взето още преди 7 години.

източник: Проект Варна

Основен предмет на дебат в обществото е височината на бъдещата сграда, тъй като характерът на околното застрояване се отличава с ниско и средно етажни жилищни сгради. От историческа гледна точка силуетът на българския следвоенен град е дефиниран предимно от ниско застрояване с няколко пунктови репера – във Варна това са хотел Черно море и Общината. След анализ на контекста става ясно, че сграда с подобна височина ще наруши градския силует, който създава плавен преход към Морската градина и плажната ивица и е характерен за града.

От историческа гледна точка силуетът на българския следвоенен град е дефиниран предимно от ниско застрояване с няколко пунктови репера – във Варна това са хотел Черно море и Общината./снимка: Виктор Налбантов

Докато в редица държави наблюдаваме феномена на прекомерното опазване, който Рем Кoлхас анализира в своето есе “Preservation is overtaking us”, у нас все продължаваме да бъдем свидетели на небрежност към ценни сгради, които притежават качествата да бъдат емблеми на архитектурата и културата на своя период. Като по правило в обществото започва дискусията за тях, чак когато сме на път физически да се разделим с ценен архитектурен образец, когато битката на институционално ниво отдавна вече е загубена. Въпреки това вярваме, че общественият диалог за съдбата на архитектурните ценности е важна част от всеобщото им осъзнаване и опазване като такива. 

Друг казус от седмицата: Хотел “Рига”, сграда в риск

Антония Косева

Дипломант към катедра Обществени сгради в УАСГ. Вярва, че архитектурата отразява взаимоотношения между хора, пространства, идеи, и се стреми да я изследва през призмите на философията, критиката, историческия контекст. Обича да пие чай, докато навън вали, и прекарва свободното си време сред природата.

Остави коментар

Close Menu