Филми, които всеки архитект трябва да гледа

Колко пъти сте виждали дома на главния герой в някой филм или сериал и сте искали да живеете в него? Киното и телевизията представляват значителна част от нашата култура и ежедневие. От ултрамодерните къщи на бъдещето до страховитите останки в хоръра – архитектурата във филмите задава тона, предисторията и усещането на целия сюжет.

За да разберете какво всъщност имаме предвид, днес сме ви подготвили списък с филми, които смятаме, че всеки архитект трябва да гледа. В тях, силата на архитектурата и нейните послания са най-осезаеми и всеки от нас може да си направи редица изводи за света, който обитаваме и създаваме с дейността си.

Малък голям живот (Downsizing)

Научно-фантастичната комедийна драма разказва историята за Пол (Мат Деймън), който решава да се подложи на процедура, която гарантира по-добър живот за него и за околната среда. В опит да намерят решение на проблема с изменението на климата и свръхнаселението, група учени изобретяват метод, при който човешкото тяло се смалява до около пет сантиметра – чрез намаляване на физическия си размер, човек заема по-малко място и консумира по-малко ресурси и вреди значително по-малко на планетата.

Филмът е насочен към хората, а не към средата. Когато говорим за климатичната криза или за пренаселеността, ние често предлагаме интервенции за промени в нашата среда. Това, което е по-интересно в това решение, е, че учените на практика съчетават най-устойчивото решение с най-неустойчивата форма на градско развитие – хоризонталното разрастване на градовете. Всички къщи във филма са именията на Американската мечта. Хората консумират и замърсяват даже повече от преди – просто в доста по-малък мащаб.

Метрополис (Metropolis)

Филмът “Метрополис” от 1927 г. е аплодиран като шедьовър на архитектурната фантастика. Със сюжет, чието действие се развива в антиутопично бъдеще, режисурата на филма на Ланг е визуално красива. От Баухаус, кубистични и футуристични дизайни и докосвания до готиката, този филм внушава вдъхновение във всеки кадър.

Фонът е милионен град, отчасти вдъхновен от Ню Йорк. Сюжетът се върти около една двойка: синът на дизайнера на града и “пророк от работническата класа”, който вярва, че ще дойде спасител и ще намали напрежението между по-бедната работническа класа и елитните дизайнери на града.

Елизиум (Elysium)

Филмът разказва за дистопично общество в бъдещето (около 2154 г.), в което хората от ниските икономични слоеве живеят на планетата Земя, която се е превърнала в Трети свят, а заможните живеят като сателитна общност близо до земната орбита. Нийл Бломкамп, южноафрикански режисьор, чийто произход оказва огромно влияние върху филма, пресъздава общество в Южна Африка, където се наблюдава огромно разделение между богати и бедни. 

Филмът представя света, който познаваме днес, като още по-гъсто застроен и пренаселен до степен, в която хората живеят в гета и дори изграждат домовете си върху други сгради. Архитектурата на сателитна общност на богатите контрастира на този на Земята чрез органични/параметрични форми, присъщи на стархитектската архитектура и днес.

Генезис (Inception)

На пръв поглед това е шпионски екшън, в който главният герой Дом Коб (Леонардо ДиКаприо) работи като крадец, който влиза в сънищата на влиятелни изпълнителни директори и краде корпоративните им тайни. Филмът проследява мисията му да си върне всичко, което обича. В същото време ролята на архитекта е ключова за изграждането на една различна реалност в сънищата.

Сънят не е свързан с визуализация. Става дума повече за усещането, което е наистина трудно да се предаде във филм, тъй като е много визуално изживяване. Нашият буден живот е много по-фокусиран върху зрителните ни сетива. Колкото повече време прекарваме на телефоните, толкова повече време прекарваме в 2D, което е доста ограничаващо за възприятията ни. Това води до така нареченото емпирично обедняване. Когато сънуваме, мозъците ни са много по-активни и могат да възприемат нещата по-цялостно – с обоняние, зрение, усещане, вкус, затова можем да пресъздадем тези реални среди много бързо. В архитектурата това се нарича хаптична архитектура – всички сетива са включени в пространственото преживяване.

Небостъргач (High-rise)

Базиран на романа на Джей Джи Балард, филмът “Небостъргач” се развива в огромна жилищна кула, проектирана от “гениален” архитект. Главният герой, Робърт Лаинг (Том Хидълстън), се премества в небостъргача и моментано се сблъсква с хаотичния живот в сградата. Инсталациите в общите пространства започват да се развалят, напрежението сред съседите се покачва и започват борби между по-малко заможните обитатели, които живеят на долните етажи, и по-богатите, които живеят над тях.

Този филм ни кара да осъзнаем моралните, икономическите и културните последици, които една архитектура може да има в рамките на една общност.

High-Rise е един от редките популярни филми, в които е представен и архитекта. Архитектът Антъни Роял (Джеръми Айрънс) живее в метафорична кула от слонова кост, като се поставя над всички останали обитатели. Докато долу избухват хаос и класова война, той бяга от последствията на собствения си проект. 

Уес Андерсън (Wes Anderson)

Това не е конкретен филм, а по-скоро колекция от филми на режисьора Уес Андерсън. Той е известен с отличителния си визуален стил на режисиране и би било невъзможно да го обобщим в кратко резюме. Някои от нашите фаворите са  Grand Budapest Hotel, Life aquatic with Steve Zissou или неговия най-нов шедьовър, озаглавен French dispatch. В типичния за Уес Андерсън стил, всеки един от филмите е визуално зашеметяващ с необичайни цветове и симетрични композиции.

Ако сте се заинтригували от кадрите, прочетете пълната статия за Уес Андерсън тук

Моят чичо (Мon Оncle – 1958)

Сюжетът разкрива историята на мосю Хуло (Жак Тати), градски човек, който се пренася в предградията само за да посети малкия си племенник Жерар Арпел (Ален Бекур). Сестрата на мосю Хуло (Адриен Серванти) се опитва да го убеди да напусне мръсния град и да се отдаде на приятен живот в предградията.

Филмът е особено подходящ за урбанисти, които се интересуват от връзката между живота в предградията и града. Домът на сестрата и зетя на главния герой, които имат традиционно семейство, населяват модернистична вила. Тати обяснява, че модерната архитектура е използвана, за да помогне на публиката да разбере идентичността на семейството от предградията, като казва: “Геометричните линии не създават симпатични хора”.

Паразити (Parasite)

Този филм почти не се нуждае от представяне, като се има предвид репутацията му на рекордьор на Оскарите. Разделението между социалните класи играе важна роля, тъй като филмът изследва отношенията между семейство Пак и клана Ким, които представляват двете различни страни на класовото разделение в Южна Корея.

„Паразит“ е пример за филм, в който архитектурата играе ролята на главен герой. Много проектанти признават ролята на вертикалните нива, които създават йерархия в проекта. Внимателно заснетите сцени демонстрират едновременно сила и разделение между класите чрез прости архитектурни принципи по начин, който е почти невъзможно да се опише без да се гледа.

Повече за архитектурата в “Паразити” прочетете тук

Блейд Рънър (Blade runner)

“Блейд Рънър” е един от филмите, които всеки архитект трябва да гледа поне веднъж. Цветовата градация, футуристичният град, бруталистичната архитектура и игривата манупулация на светлината и сянката придават на “Блейд рънър” атмосфера, която сякаш няма аналог в много от настоящите научнофантастични филми.

“Блейд Рънър 2049” (2017 г.), продължението на класиката от 1982 г. е посветено на офицер К (Райън Гослинг), служител в полицията. Действието се развива в същия мрачен свят на Лос Анджелис като оригинала, но този път главният герой е репликант, който започва да разкрива тайни за света, който си мисли, че познава. Офицер К изведнъж е хвърлен в търсене на Ричард Декард (Харисън Форд), който ловува репликантите. Режисьорът се фокусира върху един суров антиутопичен град, доста подобен на този от 80-те години на миналия век.

Как утопичната архитектура е представена в киното?

Изброихме някои от любимите ни филми, които биха били особено интересни за архитекти и любители на архитектурата. Някои филми са включени заради интересната гледна точка за изграждането на бъдещия свят, докато други заради драматичните ефекти и невероятни пейзажи. Общото обаче между всички е, че успяват да започнат дискусии по теми, които засягат нашето влияние върху бъдещето на заобикалящия ни свят.