Простотата в сложната геометрия на иранската архитектура

В по-голямата си част релефът на Иран е съставен от централни пустинни плата, заобиколени от планински вериги. Благодарение на естествените материали, с които разполага – земя, пясък и скали, иранската архитекура използва по фантастичен начин тухлата и кирпича като елементи за градеж. Повечето от сградите в големите градове като Техеран и Исфахан са построени с метод на полагане на тухлите подобен на този в другите страни, но някои от по-старите сгради съдържат в себе си уникални геометрични съкровища. В историята на иранската архитектура откриваме използването на облицовка от плочки положена върху градежа от тухли, с която са създадени невероятни геометрични декорации. Изкуството да създаваш комплексност, използвайки множество прости елементи е усвоена до съвършенство в Иран. В света на архитектурата днес, където конструкцията на сградата е скрита под слоеве мазилка и шперплат, можем да научим много от красотата на структурната геометрия, при която обвивката и градежа са едно и също.

Тухла/кирпич.

Обикновената тухла е нещо, с което всички ние сме добре запознати – печена глина във формата на правоъгълен паралелепипед. Кирпичът е материал, с който повечето хора са по-малко запознати, представлява сгъстена смес от пясък, тиня, глина, вода, а понякога и слама, която се оформя като блокче и е често срещано в иранската архитектура. Различни комбинации са използвани, за да се постигнат различни форми като арки или декорации. Понякога тухлата или кирпича са покрити с гипс като защита и това създава впечатлението за единна извита форма.

Плочки.

Често срещани в джамиите, тухлените или кирпичени куполи, сводове и орнаментирани сводове са често покривани с ярко оцветени плочки. Те са малки отделни елементи, които заедно оформят сложна органична геометрия. Отдалеч те се възприемат като една цялостна, непрекъсната фасада, но отблизо всеки може да различи фугите между всяка от извитите плочки.

Дърво.

Преди архитектите да започнат да поставят стъкло за оформяне на вратите и прозорците, те често са се правели от красиви дървени геометрични мрежи. За осъществяването им иранските майстори са използвали стотици малки дървени клечки, изрязани толкова прецизно, че да си пасват перфектно една с друга. Това е един добър пример как един елемент умножен и систематизиран може да създаде нещо невероятно сложно и красиво.

Резба.

В Персеполис, място с история на повече от 2500 години, откриваме друг пример за комплексността, която се постига чрез изграждането на серия от елементарни компоненти. По каменните стени на руините са резбовани обикновени хора, войници, крале, кралици и животни, всички в перфектна взаимовръзка помежду си. Умението да издълбаеш един и същи войник повече от десет пъти в един ред без да използваш шаблон или машина е изградено чрез направата на всяка фигура стъпка по стъпка, както се гради стена – тухла по тухла. Един майстор резбовал цялостната форма, друг я дефинирал, трети правел детайлите, а четвърти се фокусирал върху брадата и косата.

Съвременна архитектура.

В архитектурната школа в пустинния град Язд, студентите изследват различни начини за комбиниране на прости елементи с цел, създаването на съвременна геометрична структура. Резултатите включват използването на плат, канап и тел и са вдъхновени от концепциите на традиционния ирански занаят, за да създадат нещо също толкова завладяващо в една модерна интерпретация.