Благодарение на бетона строим сгради, мостове и оформяме средата, в която живеем. Той е най-произвежданият и използван материал на Земята. Образува се от прости съставки, които са лесни за обработване, притежава висока издържливост и устойчивост на температурни разлики. Точно тези са свойства, поради които се смята за невъзможно в близко време алтернативен строителен материал да замени неговото място.

Но дори и бетонът има своите негативи. Най-големият недостатък, който притежава е, че с течение на времето и при редовна експлоатация в него се появяват пукнатини. Когато в тях попадне вода, се получава проникване в структурата му и достигане до арматурата, което причинява нейното компрометиране и загуба на конструктивни свойства. Поради този факт поддръжката на мостове, тунели и други важни инфраструктурни съоръжения в Европейския съюз достига 6млрд. евро на година. Добрата новина е, че известен микробиолог от Делфтският университет има решение на проблема.

Хендрик Джонкърс е успял да създаде бетон, който се самовъзстановява и с това гарантира многократно удължаване живота на сградите.

Откритието на Джонкърс представлява бактерия, която се активира в контакт с вода и започва да се размножава. Благодарение на този процес, тя запълва създалите се в бетона пукнатини с варовик. Интересеното е, че в случая водата се явява, както причинител на проблема, така и катализатор за неговото решение.

Снимка: www.epo.org

Разработената бактерията се нарича Bacillus pseudofirmus. Създаването и е отнело цели три години. Най-голямата пречка пред учения е била да открие начин, чрез който бактерията да просъществува неактивна в структурата на бетона дълги години, без да изисква някакви специални условия на живот, а за да бъде това възможно, тя се е нуждаела от храна. Веществото, което е използвано за захранване на бактерията, се нарича калциев лактат, който представлява хранителна добавка. Джонкърс гарантира цели 200 години живот на новия бетон, тъй като това е периода, в който бактерията може да се храни с лактата, внедрен в него. Новите съставки дават този интересен вид на бетона, защото те се поставят в него под формата на малки капсули, които се спукват при досег с вода и започват процеса на производство на варовик.

Снимка: www.nextnature.net

Екипът на учения е създал и друг вариант за работа на бактерията, който може да се използва при вече построени сгради. Произвежда се течност, която съдържа в себе си новата бактерията и вече съществуващите пукнатините се напръскват с нея, но за съжаление този метод има доста по-ниска ефективност.

Колкото и интересно да звучи това откритие, то има и своите недостатъци. Както се очаква, неговата цена е по-висока от тази на традиционния бетон. Според статистиките средната цена на обикновения бетон в Европейския съюз е 70 евро на кубичен метър, а иновативният бетон на Джонкърс е 100 евро за същото количество. Друг голям минус е, че засега максималната големина на пукнатините, които може да запълне този метод, е 2мм.

Снимка: http://www.industrytap.com/

Джонкърс е наясно с факта, че тази технология трудно ще бъде възприета масово, но отбелязва, че тя е крайно ефективна в конкретни локации като крайбрежните и тропическите райони, които са подложени на обилни валежи. Новият бетон вече е изпробван в подобни райони.

В Еквадор са изградени стоманобетонен канал и напотелна система, като при тях в дългосрочен план се отчитат икономическите ползи от използването на новия материал.

Традиционният бетон има много силно влияние и непоклатима позиция в живота на хората и изместването му от подобни технологии е все още трудно, но факта че се работи в тази посока е достатъчно обнадеждаващ за бъдещето на строителството. Иновативните открития започват да навлизат стремглаво в сектора и се очаква с всяка година влиянието им да става все по-силно. Бъдещето се нуждае от алтернативни строителни материали, с които да можем да осигурим гъвкава и устойчива среда за обитаване за следващите поколения.

 

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

МЕТРОСТАНЦИЯТА – ФОРМА НА ИЗКУСТВО
Как Стокхолмското метро се превърна в арт галерия?

© Conor MacNeill Какви са първите асоциации, които правите, когато чуете думата „метростан…