В памет на Ричард Роджърс

Ричард Роджърс, световноизвестен архитект и пионер на стила хай-тек, почина този месец на 88-годишна възраст. В негова памет си припомняме някои от най-забележителните му сгради. Извисяващи се гордо, те са делото на живота на един забележителен архитект. Те са материален спомен за дързост, смелост и новаторство. Роджърс е казал: „Сградите се строят не само за да са красиви отвън, но да бъдат наслада и за тези, които просто премиват покрай тях.“

Ричард Роджърс e роден във Флоренция, Италия в британско-италианско семейство през 1933 г. Ранното му детство преминава през бягство от войната, връщане към Англия и трудни житейски моменти. Страдащ от дислексия, като дете Роджърс е бил смятан за глупав. Но точно това го кара да се фокусира упорито в това, в което е добър. Завършва Architectural Association School of Architecture в Лондон. И професионалният му път започва…

Източник: gamingdeputy.com

През годините печели на редица от най-престижните световни отличия. През 2007 г. става лауреат на наградата Прицкер – най-високото архитектурно отличие. Журито назовава приноса му в архитектурата като „уникална интерпретация на тълкуванието на модернистичния стил за сградата като машина.“

Най-емблематичната му творба – Центърът Жорж Помпиду (1977)

Най-известният му проект – Център Жорж Помпиду, е вероятно и сред най-противоречивите архитектурни творения в Париж. Но и Айфеловата кула първоначално не се е харесвала на парижани, нали? А днес е символът на френската столица.

Историята на Помпиду започва с архитектурен конкурс за създаването на културен център. Ричард Роджърс и Ренцо Пиано го спечелват с необичайният си проект. А какво е толкова специално в сградата ли? Помпиду прилича на една огромна машина, чийто инсталации и конструкции са изнесени изцяло извън сградата.  И не само че са изявени физически, но са и визуално подчертани.

Източник: The Economist

Това, което ме впечатли обаче най-много в Помпиду, всъщност не е външната обвивка. А всичко онова, което печели отвътре с цялата концепция – обширно свободно пространство, лишено от колони и конструктивни елементи; простор, свобода и гъвкавост. Всичко онова, от което едно пространство за култура се нуждае. И при това – така елегантно, въпреки цялата грубост на външната си естетика. Роджърс и Пиано дръзват да нарушат правилата. И оставят нов отговор с буквално тълкуване на една стара проблематика по нов начин. И създават място за всички хора.

Lloyd’s building (1986)

Позната още като Inside-Out-Building (в превод: „сграда отвътре-навън“), Lloyd’s building се намира в Лондон, в главния финансов център. Сградата е на една от най-големите застрахователни компании в света, датираща от 17-ти век.

Радикалната й визия няма как да остави минувачите безучастни. Следваща принципа на създаване на Помпиду за изнасяне на инсталациите отвън, тя е изцяло облечена в неръждаема стомана. Запазена е част от първоначалната фасада на компанията, като е вплетена в новия силует. Студеният и тежък метал придава на Lloyd’s building хай-тек характер, а заигравката със символи, елементи и взаимовръзки добавя постмодерно звучене.

Източник: Hidden London

Прочетете още: Ключови хай-тек сгради, които трябва да познавате

Barajas Airport Terminal 4, Мадрид (2005)

Първа спирка на една отдавнашна практика по архитектурни конструкции на УАСГ, Barajas Airport Terminal 4 отива на следващ мащаб. Разрешава интересни за Роджърс проблеми – премостване на големи зални пространства, създаване на красива конструкция, която да се изяви и да стане главно действащо лице. Роджърс дава на Терминал 4 свободата на мисълта, усещането за простор и радост. Оцветените в жълто колони наподобяват клони на дървета, които поддържат ефирния нагънат таван. Подобно на птица, сякаш и покривът ще излети със следващия самолет. А летищата нямат ли нужда точно от малко повече цвят? Приятен път.

Източник: ArchDaily

И още много, много впечатляващи сгради.

Ричард Роджърс ще остане в архитектурната история с много цвят, приканваща и смела архитектура. Отвътре-навън, той дава много сърце на проектите си. И ще живее чрез тях и занапред с нас.