Лувърът, но не в Париж

Новият Лувър в Абу Даби беше отворен официално преди броени дни – на 11-ти ноември. Изграждането му започна през 2013г. Проект с внушителни размери и конструкция, той „разгръща“ огромният си купол, покрит с геометризирана мрежа на подпорното разстояние от цели 180м. Архитект е носителят на „Прицкер“ Жан Нувел.

Заглавието насочва към връзката със световно известния музей в Париж. Още с идеята за Арабски Лувър се появяват заглавия „Изкуството е скъпо, а брандът „Лувър“ е още по-скъп“. 520 милиона е платил Абу Даби на Париж, за да притежава бляскавото наименование.

Лувъра в Абу Даби има за цел да създаде интригуваща атмосфера, комбинираща светлина и сянка, отражение и спокойствие. Сградата трябва да принадлежи на държавата, на историята и географията на ОАЕ без да се превръща в плосък превод на познатото. Вдъхновение е потърсено в традиционната арабска култура, нейните материали, символи и ценности.

Сградата е сложен организъм, цяла система, пълзяща по архипелаг в морето. Музеят е крайна точка от крайбрежния булевард, една градина на брега, разхлаждане в жегите и убежище на светлината. Достъпът е осигурен посредством понтони, както и с лодки по вода.

Структурата е „разпадната“ в 55 павилиона, обединени под огромния купол. Мрежата от улици и площадни пространства, която ги свързва, е покрита и напълно независима от атмосферните условия. Структурата напомня на тази на търговски център, но тук „продукт“ е културата и изкуството.

Основната концепция на покривното покритие идва от купола като фундаментален символ в арабската архитектура. Той е конструиран от австрийската компания Wagner Biro. Куполът се носи от четири колони, които са скрити, за да се подчертае ефекта на „плаване“ на покривната конструкция. Съставен от осем различни слоя неръждаема стомана и алуминий, той пропуска светлина през пролуките на сложната си мрежа.

Именно ефектът на „дъжд от светлина“ е една от най-силните страни в архитектурната концепция на Жан Нувел.

Проникването на светлината, управлявана от сложната метална мрежа, създава неповторимо пространствено усещане – игра на петна и проблясъци. Светлината е от голямо значение и вечер, този път изкуствена. Тя разгръща малката вселена на музейния комплекс и създава защитен оазис насред архипелага.