Съдебната палата в Русе навърши 80 години
Сградата е един от шедьоврите на арх. Пенчо Койчев

Снимка: opoznai.bg

На 27-ми октомври 1940 г. в Русе бива открита внушителната сграда на съдебната палата, която познаваме и до днес. Зданието е дело на арх. Пенчо Койчев, проектирал множество обекти на правосъдието у нас и автор на знаковата Съдебна палата в София. 80-годишнината бе отбелязана в Русе с тържествена възтановка, а днес ние ще ви разкажем повече за архитектурата и историята на сградата.

Съдебната палата е разположена на най-знаковия русенски площад

В следосвобожденските години органите на правосъдието в Русе използват различни сгради и се местят многократно, тъй като за тях не е имало отредено място. Едва в периода 1926 – 1930 г. с учредяването на  „Фонд построяване на сгради за съдебни места в Царството“ става възможно изграждането на съдебна палата в дунавския град. Отрежда й се място на най-знаковия площад – „Свобода“, на мястото на някогашния рибен пазар. Така бъдещата сграда има нелеката задача да се мери с красотата на Доходното здание (днес Драматичен театър) и всички представителни сгради, разположени по протежението на ул. „Александровска“.

Майсторството на архитектурното решение на сградата е видимо и до днес – тя е представител на един от множеството архитектурни пластове на Русе – в мирно съжителство с еклектичната фасада на театъра и представителния брутализъм на късния соц, въплътен в сградата на общината.

Арх. Пенчо Койчев е майстор на множество съдилища

Работейки по може би най-мащабния проект на живота си – Съдебната палата в София, арх. Койчев изработва планове за съдилища в Трявна, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Нови Пазар, Симеоновград, Харманли, Лъджене, Пещера и Борисовград (дн. Първомай). Строителството на съдебната палата в Русе по неговия проект започва през 1929 г. строителството  и завършва десет години по-късно. Според книгата „140 години от рождението на архитект Пенчо Койчев“ е възможно тя да е проктирана дори преди тази в София, като първоначалният проект да е изготвен от арх. Никола Лазаров, а окончателният от арх. Койчев. Това би направило историята й доста сходна със софийската.

Прочетете още: Съдебната палата в София

Разпределението на сградата е с монументален характер – почти напълно симетрично. Във височина палатата има подчертан централен обем, същия принцип, но по-дискретно, подчертава и входа й от изток. Триетажните редици от еднакви прозорци придават строга ритмичност и биват прекъснати в централния ризалит, където шест полуколони акцентират върху входа на сградата. Порталите намират своя отзвук по вертикала – над патинирания надпис „Съдебна палата“ откриваме постамент със скулптурна композиция.

Лишена от украса, но изящна

Русенската съдебна палата ни дава отново представа за съвършения самобитен стил на арх. Койчев. Макар и подчинена на класическите строителни традиции в план, по отношение на художествения си характер сградата има малко общо с вече старомодния за времето си историцизъм – плоските фасади и ритмичността ни говорят за вдъхновение от Модернизма, а вертикалните прозорци, симетрията, скулптурите и колоните ни вдъхват монументалността на класическата архитектура.

Сходна е визията и на бившата съдебна палата в Добрич. Повече прочетете тук.

Сградата няма претенция за определен ордер – цокълът е равен, полуколоните имат призматични бази и капители, а корнизът е строг и прибран. Дълбочина е придадена в централната част, а рамките на редовите прозорци създават лек релеф, обогатяващ плоскостните фасади. Най-нежните детайли са скулпторите с автор проф. Любомир Далчев, завърващи входните врати и своеобразния фронтон на сградата. Автор на интериора на сградата е арх. Георги Папазов. Вложените материали допълват монументалния й характер – използвани са мраморни колони, гранитни плочи по пода, а по прозорците има стъклописи, автор на които е проф. Иван Пенков. Интериорът на съдебната палата също е издържан в духа на прехода между класика и модерност.

За силата на безстиловата архитектура

Днес (а може би и преди е било така) често прибягваме до това да категоризираме сградите на стилове и течения. Важно е да не забравяме, че големите архитекти не творят с идеята за стил, а с идеята за функционалност, здравина и устойчив външен вид. Това означава не да поддражават на това което е модерно или това, което е познато, а да намерят решение за конкретния обект, конкретните ползватели и конкретното място, дори и да смесват елементи от различни течения. И не, това не е еклектика. Това е просто добра архитектура.