Калканиада

Голи, празни, огромни, сиви, неприветливи – такова усещане ни вдъхват калканите на сградите. Вървейки по улицата, често се натъкваме на голяма стена, която тихо очаква изграждането на друга в свое съседство. Тя ни посреща вместо фасадите, които бихме видели на уличния фронт и е посвоему техен антипод – няма вход, прозорци или специфични детайли.

В края на миналата година един такъв калкан на ул. „Граф Игнатиев“ в София бе преобразен от световно известния графити артист Тристан Итън. Рисунката бързо стана популярна в социалните мрежи не само заради локацията си, но и заради изкусното си изпълнение. Според webcafe авторът е бил вдъхновен най-силно от историческото и архитектурно наследство на страната ни. Това, което за нас представлява интерес, е дали авторът е успял да изследва този тип изкуство у нас.

През втората половина на XX в. у нас активно се изпълнява така нареченото „монументално сграфито“. Според Димо Иванов, изследователя на това изкуство, у нас то е познато отскоро и датира от около 70 години. Историческото развитие на класическото стенно сграфито бележи начало си в Италия от ХV в. Техниката представлява нанасяне на цветни мазилки една върху друга и още докато са мокри, те се отнемат с метални инструменти за извайване на изображенията. В България по това време сюжетите на тези рисунки често са били свързани или с идеологията или с българската история, като срещани са сцени от Априлското въстание и „народните въстания“. Често са изобразявани и картини с визии за бъдещето, както и такива на трудещи се българи.

Монументално сграфито на ул. “Съборна” в Пловдив

Тогава този вид изкуство се е използвал за разкрасяване на центровете на градовете, в които поради едни или други градоустройствени съображения, част от калканите са останали непокрити. Днес у нас има все повече своеобразни „платна“ за рисуване, особено с големия брой вече съществуващи жилищни комплекси. Те се изрисуват на принципа на графитите, най-често със спрейове. Представители на това течение са URBAN CREATURES, които рисуват сцени със сюрреалистичен характер, както и 140ideas, които пък представят различни гледни точки към животинския свят, който сякаш напълно е изчезнал в градската среда. Тенденция е и изрисуването на калканите на блокове в големи жилищни комплекси като част от програмата за саниране на многофамилните жилищни сгради. Там пък рисунката често е с патриотичен характер, изобразяваща портрети на български просветни дейци и революционери. Забележителен пример е изобразяването на митични картини в Смядово.

Рисунка на URBAN CREATURES в жилищен комплекс | Снимка: BOZKO @ URBAN CREATURES 2016

И нека се върнем отново на творбата на Тристан Итън. Защо той под „историческо и архитектурно наследство“ е видял образа на привидно ослепената статуя на св. София с орела, както и Лъва? Те са символите на столицата и държавата ни. Св. София е алегория на божията мъдрост, а лъвът – на власт, сила и храброст – благодетели, с които ние се гордеем. Но, проследявайки историята на тази социална рисунка, ние можем да видим, че тя у нас се е зародила като идеологическа такава със сцените на комунистическата идеология, а в момента е в съзвучие с националистическата вълна в цяла Европа. Дали това, което известният автор е видял, не е само това, което ние сме му показали? Дали тази форма на изкуство не би могла да бъде наистина по-социална и актуална на времето си и да се обърне към проблемите на обществото?

Рисунка на легендарната основателка на Смядово – Смеда

Калканите са и проблем и решение за градската среда. Това е само единият от начините за използването им. Креативната агенция Framlab ни показва възможност за закачване на „паразитни“ обеми към калканите на съществуващи сгради, в които могат да се настаняват бездомни хора. Наша задача би била да намерим още решения, които да допълнят средата и да допринесат за развитието й.