Падането на мораториума за строителство в Южния парк, както и други зелени площи, стана повод за повдигане на множество въпроси. Основният е дали и какво ще се строи на територията на един от най-големите столични паркове. Почти 200 декара от парка принадлежат на частни собственици. Какво може да се случи с тези земи?

Частните имоти се намират предимно южно от Правителствена болница

Около 100 на брой, те заемат предимно южната част на парка, граничеща с улиците „Козяк“, и „Хенрик Ибсен“. Площта им възлиза на около 20% от 110-те хектара на територията на Южния парк. Те са реституирани в периода 1994 – 1997 г. без оглед на това, че бившите ниви и производствени терени попадат не само в урбанизирана територия, но и във вече изградена паркова среда.

Карта на собствеността в Южен Парк. Многото различни цветни полета в южната част са показателни за хаотичната ситуация. | Източник: „За земята“

В периода от 14 години, в който строителството върху имотите не е било възможно, Общината е могла да ги откупи на по-ниска цена. Това обаче не се е случило. Ако терените трябва да се изкупят сега, на пазарни цени, то те биха стрували над 100 милиона лева. Този година Общината разполага само с около 8 млн. за тази цел, двойно по-малко от миналогодишната сума.

Грози ли ни втори казус „Хилтън“?

Както и преди сме ви разказвали, през 70-те години на миналия век се заражда идеята за построяването на НДК на мястото на бившите столични казарми и арсенал. Тогава започва да се реализира и един от предвидените от общите устройствени плановете на арх. Мусман (1938 г.) и арх. Нейков (1961 г.) зелени клинове, който свързва центъра с Витоша чрез система от паркове. Така казармите, арсеналът и тухларните фабрики се превръщат респективно в Южен парк I, II и III.

ОУП от 1961 г. – „План на Нейков“

Визуалният коридор и основна пешеходна ос на движение е прекъснат с построяването на хотел „Хилтън“ в края на миналия век. Както тогава, така и сега сградата бива критикувана заради местоположението и височината си, както и заради тромавата и монолитна визия. Имотите в съвременния казус се намират в сходна ситуация, тъй като застрояването им може да промени съществуващата алейна мрежа и паркова среда. Още повече, те са прехода към така и незапочнатия Южен парк IV, който е трябвало да прелее към Ботаническата градина и Бояна.

Прочетете още: Раждането на НДК

Някои от имотите попадат върху водни площи.

За да имаме яснота, трябва да се изготви ПУП за Южен Парк

В момента част от въпросните имоти попадат в зони Са1 и Са2 („Зона за спорт и атракции“) според ОУП и Закона за устройството и застрояването на Столичната община. Голяма част от тях попадат и в зона Зп („Зона на градски паркове и градини“). Плътността на застрояване на първите две е респективно 1 и 2%, което означава, че в тях могат да се появят само малки сгради и съоръжения, но самите имоти могат да се превърнат в спортни атракциони като например тенис кортове. Това означава, че вероятността да има втори казус „Хилтън“ е минимална. Интересно е обаче какво ще се случи с имота в северната част на парка, на кръстовището на бул. „Петко Ю. Тодоров“ и ул. „Бяла Черква“, който е в зона Смф („Смесена многофункционална“), в която се позволява до 60% застрояване.

Зонирането на територията спрямо ОУП на СО. В синьо-зелено са зоните Са1 и Са2, в зелено – Зп, в светлокеремидено – Смф.

Абсолютно необходимо и в обществен интерес е да бъде изготвен Подробният устройствен план за парка, който очакваме вече от няколко години, тъй като действащият е от 1970 г. С него трябва да се укажат точните параметри, вида на застрояването и предназначението на имотите. Трябва да бъде решена и съдбата на имотите южно от ул. „Хенрик Ибсен“, които според ОУП също попадат в зона Зп, а и през тях трябва да премине ринговият булевард „Тодор Каблешков“.

Реалистични ли са шансовете тези терени да останат публични?

Имайки предвид, че цената за откупуване на тези имоти вече ще бъде значително по-висока, реалистичната прогноза е, че те ще останат частна собственост. Изниква въпросът защо са пропуснати 14-те години, в които е могло да се отчуждят и защо все още спънките в градоустройственото развитие на столицата се оправдават с реституция, случила се преди вече повече от 20 години. Нужно ли е заради изпуснатите срокове днес да бъдат похарчени стотици милиони от джобовете на данъкоплатците? Дали в такъв случай най-балансираното решение не е адекватно обществено обсъждание, ясни действия и предписания, които да са в интерес както на собствениците, така и на обществеността?

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Първият 3D принтиран стоманен мост бе открит в Амстердам
Мостът от неръждаема стомана е готов шест години след старта на проекта

В Амстердам бе открит 12-метров 3D принтиран мост от неръждаема стомана, съобщава dezeen. …