Коледен базар на архитектурата

На 18-ти ноември за поредна година в центъра на София бе открит сезонният немски Коледен базар. Посетителите му могат да си закупят стоки, свързани с предстоящите празници, или пък да си похапнат приятни неща и да се стоплят с греяно вино.

Едни от най-ранните сведения за подобно мероприятие датират още от ранната 1296г., когато австрийският император Албрехт I разрешава на търговци да отворят пазар за един или два дни във Виена, така че гражданите да се заредят с провизии за идните месеци. Впоследствие тези пазари започнали да се разпространяват из цяла Европа, особено из немскоезичните държави. Едни от най-големите такива днес се провеждат в градовете Аугсбург, Дрезден, Ерфурт, Франкфурт, Нюрнберг, Щутгарт, като някои от тях привличат милиони посетители всяка година.

Вероятно вече сте се запитали какво общо имат коледните базари с архитектурата и строителството?

Немски коледен базар в София – 2016 | Снимка: Георги Димитров

По отношение на градската среда един коледен базар може да се дефинира като своеобразен град в града. Той доста често се разполага на голямо площадно пространство, входовете му се акцентират с надписи, а магазинчетата му образуват улици и площади, които изцяло преобразяват определено място. Фасадите на заобикалящите сгради са загърбени и човек вижда предимно празничния декор, който го обгражда. Така доста често напълно регулярните площади изчезват изпод килима от дървени постройки, а старите градски центрове с криви улички и площади стават още по-неузнаваеми. Настилките губят растера и мащаба си, а градското обзавеждане изглежда като „спуснато“ в коледната атмосфера.

Коледните базари оживяват градската среда.

Днес те са поредният мол, в който харчим парите си, но разполагат с много голяма сила, която все още не е напълно осъзната. У нас е често срещано хората да прекарват много време на открито през лятото. През зимата обаче срещаме пълната противоположност – минувачи, сгушени в палтата си, вървят с ускорена крачка и се отправят към планираната дестинация по възможно най-ефективния начин. Но когато те имат алтернативата да се спрат и да се стоплят с чаша греяно вино и да се подкрепят с нещо топло и пикантно, тогава са много по-благосклонни да прекарат време навън и да оживят и осмислят иначе пустите пространства. Безспорно е, че други държави, макар и намиращи се на север и запад от България, предлагат по-меки атмосферни условия за излизане през зимата. И въпреки това виждаме, че у нас това също е един успешен модел за приканване на хората извън домовете им и заведенията.

Коледен базар в Дрезден. Магазините оформят собствена структура в рамките на регулярния площад. | Photo by DD/Dittrich

Какво бихме искали да видим?

Тенденцията, която се забелязва все още в целия свят е коледните базари да придават атмосфера, в която доминира „традиционното“ и обикновеното. Магазинчетата най-често имат вид на колибки и ежегодната им промяна се изразява в това кое от тях ще има най-пищната украса.

Много по-силна позиция би изразило добре планираното ползване на един такъв потенциал. Вече казахме, че тези базари оживяват местата през зимата. Посетителите отиват до тях специално, за да ги посетят.

Защо по тази логика не експериментираме и не разположим Коледния базар в една индустриална зона с изоставени сгради, или пък в парк, в който никой не ходи?

Това би ни послужило като инструмент, чрез който да изтъкнем характера на определено място и да помогнем на обществото да го припознае като нещо свое, като част от ежедневието си.

Защо не се изобрети коледен базар на архитектурата, базар, в който всяко магазинче се отличава със собствена концепция и дизайн? Оставяйки на инженери, архитекти и урбанисти да планират един коледен базар като инсталация, в която търговията и стоката ще си остане същата, мястото ще има добавена стойност и индивидуалност.

Все пак не бива само да ескплоатираме една идея, произляза през 1296-та година, а и да я развиваме, нали?