Skip to main content
search

Скорошна публикация на кмета на столичния район Слатина разкри подробности по планирането на нова детска градина в непосредствена близост до парк „Гео Милев“. В най-общ смисъл това е добра новина, на фона на притеснената ситуация с детските градини в София. В тази зона обаче трябва да се действа много внимателно. Нека ви разкажа защо.

Слатинският редут не трябва да става жертва на частични ПУП-ове и недомислени проекти

Планира се детската градина да бъде разположено западно от ул. „Кочани“, която в момента е неугледен черен път. От двете му страни са разположени полуразрушени, но обитавани сгради. Може би звучи странно, но този хълм дава името на квартал „Редута“, а неподходящото му облагородяване би затрило потенциал за разкриване на историческата памет на града.

За някои сигурно звучи объркващо, че слатински хълм до парк „Гео Милев“ дава името на квартал „Редута“. Всъщност всичко води началото си от село Слатина, на хълма до което след Кримската война е разположен укрепен форт с батарея, наречен редут. С разрастването на столицата квартал „Гео Милев“ и паркът получават името на известния автор, а „Редута“ се превръща в собствено име за граничащия с вече изчезналото укрепление квартал.

Мястото може да съхрани спомена за военното и индустриалното наследство на града

Въпреки че в момента от укрепелението са останали само късове бетон и асфалт, то може да се облагороди в полза на обществото и колективната памет. Там има и неясен по размери бункер, за който по видеа на тийнеджъри в YouTube разбираме, че е все още достъпен. В непосредствена близост до хълма, на мястото на днешния мол „Сердика“, е била разположена и още една гара – „Батальона“, която е обслужвала укреплението. По всичко личи, че това е било стратегически важно място за София.

В лявата половина на картата се вижда гара “Батальона”, а до нея – Слатински редут. (северът е надолу) | Източник: Блог Стара София

Общият устройствен план е пропуснал основна характеристика на хълма

Той има потенциал за неповторима гледка към центъра на София. Това е може би единственото място, от което естествено се разкрива поглед толкова отблизо към историческия център на столицата. Неслучайно Общите устройствени планове на Мусман (1938 г.) и на Нейков (1961 г.) оставят хълма и склона към центъра изцяло за озеленяване. Днес границата на зоната за озеленяване свършва именно със споменатата по-горе ул. „Кочани“. И това може би трябва да се промени.

Извадка от ОУП на София от 1961 г. За озеленяване е предвиден и склонът към центъра. | Източник: Сайт на СО

Трябва да бъде разработен цялостен план за парка и граничащите с него зони

В който детска градина е повече от добре дошла. На първо място обаче трябва да бъде разработен логичен завършек на парк „Гео Милев“ в хълма, както и той да бъде свързан добре пешеходно с подстъпите към центъра на София. Тогава детското заведение ще намери своето подходящо място в цялата система, а в нея би било подходящо да се въведат още функции, свързани с отдиха. Впрочем, в другия си край паркът води до друг частично завършен ансамбъл – от спортни сгради от втората половина на миналия век, за който можете да прочетете в статията по-долу.

Няколко неща, които трябва да знаем за спортния комплекс в Слатина.

Така София би се сдобила с още едно паметно място, разказващо както за военната, така и за спортната й история, с евентуален атракцион бункер (каквито има в други европейски градове) в единия край и (може би) открита сцена за концерти в другия.

Всичко това е напълно възможно, а за неговата реализация се изискват както амбициозни управляващи, така и мотивирани граждани. Нека този път оставим настрана детската градина в електрикови цветове и започнем от голямото към малкото. Струва си.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu