Skip to main content
search

Статистическите анализи сочат, че населението на Земята до 2050 г. ще е набъбнало до 9 млрд. души и не е трудно да се предвиди, че близо ¾ от него ще обитава градовете. Сега е 2017 г. и вече са налице намерения инфраструктурата и съставящите града звена да могат да бъдат манипулирани и променяни в реално време, като всички компоненти на градската тъкан да са част от единна интелигентна система – среда, предлагаща удобни адаптации и индивидуални решения.

Всъщност концепцията не е нещо ново, но едва през последните няколко десетилетия развитието на IT позволи на сградите наистина да се превърнат в “умни”, интуитивни и самостоятелни системи, които реагират и се адаптират спрямо нуждите на потребителите и обитателите си.

Зародената инициатива е сградната структура да стане изключително адаптивна, с голям брой интелигентни и реактивни функции и възможности за постоянна промяна на формата и пространството, за жива мрежа, която се активира от взаимодействието на потребителите и средата. Тази тенденция ще бъде интегрирана в основните сградни решения като:

  • енергийна ефективност
  • автоматизирано управление на сградните системи
  • интелигентни системи за отопление, вентилация и климатизация
  • противопожарни системи
  • системи за безопасност и сигурност
  • други

Главната характеристика на концепцията за “интелигентна” сграда е способността на сградата да “взeма решения”. С една дума, да има “мозък”, като той е изтъкан от множество системи за наблюдение, изчисление, уведомление и автоматизация, работещи заедно.

Сградата на 2050 г., както можем да наречем иновативния проект, е набор от високочувствителни и интуитивни мрежи, саморегулиращи се за всяка отделна сграда. Освен това те се интегрират с околната градска инфраструктура. Използването на данни за енергийната консумация, транспорта, метеорологията и изискванията на ползвателите дава възможност за целенасочени решения за отделните елементи на сградата. Сградните системи наблюдават абсорбцията на топлина и топлинния баланс и вземат съответните мерки. Сензори и светодиодни технологии дават възможност цели стени на сградата да светят, а в комбинация с възможностите за поглъщане на дневната светлина, те дават възможност за изкуствено осветление с нулево потребление.

photo by © smartbrokers.bg

Многослоен принцип на изграждане на сградата осигурява нейната адаптивност. На първо място е дългият експлоатационен период на конструкцията. Вторият слой са свързаните с ползвателите елементи като фасади, довършителни работи и съоръжения, чийто жизнен цикъл ще продължава почти 20 години. Третото ниво използва различни системи, като се започне с информационните технологии понастоящем, с поглед в бъдещето, където ще бъдат заменени с други в зависимост от технологичния напредък.

Вътрешната среда ще бъде идеално балансирана по отношение на осветление, качество на въздуха, температура и влажност, което от своя страна ще оказва позитивно влияние върху продуктивността на хората в помещенията. „Умните“ сгради ще имат положителен ефект и върху енергийната ефективност, понеже освен като консумиращи енергия, те и ще произвеждат такава. Това ще се осъществява с локални системи като фотоволтаици, вятърна енергия или комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.

Дори в днешно време наличието на интегрирани системи като  видеонаблюдението, контролът на достъп, видеоверификацията и гараж/паркинг контролът; електронните системи за качество на въздуха, нивото на замърсеност, метеорологията в една сграда могат да я определят като „интелигентна“. В бъдеще тези системи неминуемо ще претърпят развитието си, като част от тях ще бъдат надградени до неузнаваемост.

Сградата на “Уолтопия”, гр. София                                                                                                                    photo by © Walltopia

Погледът в бъдещето показва, че ще бъдат внедрявани интегрирани решения за сигурност с аналитични функции като “преминаване на линия”, “навлизане в зона”, “разпознаване на лица”, “забравен багаж”, “промяна на сцената”, “автоматично проследяване на обект” и др. Вече е разработена система за разпознаване на регистрационни табели на МПС, която е интегрирана с бариери и гаражни врати.  Разработват се и термални камери, следящи температурите в реално време, които засичат горещи точки, пожари и огнища още в ранен етап и съответно алармират за създалите се ситуации. Високият клас камери разполагат с функции за цветово показване на натоварени зони, както и за броене на посетители.

Налице е и система за управление на достъпа, с която успешно се постига разделяне на потребителите по права, отдели и работно време, визуализация в реално време и генериране на всякакъв вид справки. Също така, биометричните четци са отлично решение за оторизиран достъп до помещенията.

Сградата “Капитал Форт”, гр. София                                                                                                            photo by © capitalfort.com

Съществува и система за следене на входове, изходи и други възлови места, която заснема всички лица, генерира база данни или допуска въвеждане на тези данни от потребителите, след което сравнява и известява за съвпадение. Тя има и функция „черен списък“, имаща предварително зададени категории като “служител”, “посетител”, “персонал”, VIP и др., като всяко разпознаване на служител отключва турникет на входа на сградата.

Мониторинг на средата                                                                                                                                            photo by © RAK

Следващата стъпка е “изкуствен интелект”. Целта е сградата не само да бъде “умна” и да “мисли”, но и да се “учи”, като става по-продуктивна и интуитивна.

Днес гледаме визуализациите на монитори, утре това ще се замести от холограми. Всички системи на една сграда, обединени в единна визуализация на огромните видеостени ще бъде заместена от детайлни триизмерни проекции, на които ще се въздейства само с жестове.

След като електромобилите вече са способни да предвиждат инциденти на пътя и да поемат контрол над автомобила, защо такива технологии да не са приложими и в една “умна” сграда?

По всичко личи, че сградите на бъдещето ще бъдат напълно интегрирани в градската тъкан, като постепенно те се превръщат в неделима част от общността.

Остави коментар

Close Menu